Page:RBE Tom11.djvu/27
ОБГЛЕЖДАНЕ 27 ОБГРАЖДАМ
смех. Й. Вълчев, РЗ, ХЪЪ.Когато дядо Вазов отишъл на Шипка за пръв път, той дълго обглеждал плешивата снага на върха и долината на това юнашко гробище. Ст. Станчев, ПЯС, 11. Цял ден обглеждах пещерата: по зъберите се въртяха груби стъпала, та по тях с мъка можеше човек да се покатери нагоре. Н. Райнов, КЦ, 109. Друг път, като седнеше на същото място да си пие ракията, преди да обядва, весело обг-леждаше ливадката, гората, редицата дюли, сливи и череши по слога, орешака в па-реза. Т. Харманджиев, КВ, 83.
2. Прен. Обмислям или проучвам някакъв въпрос от всички страни, всестранно, ця-лостно; разглеждам. След като обглежда накратко какво е изживяла българската литература.., Горки заключава: „Великият труд на идеалистите не пропадна.“ ЛФ, 19оЗ, бр. 30, 4. Търговецът., побързал да внесе от Виена газени лампи,.. За труда си поискал двадесет процента от цената. 06-щинарите обгледали въпроса. П. Мирчев, К, 117. Като обглеждаме сега цялото му поведение, можем спокойно да кажем, че най-често той е хвърлял техни [на гърците] камъни по тяхната глава. Т. Жечев, БВ, 266. обглеждам се, обгледам се
I. Страд. от обглеждам. Залите на тоя дворец са така много и така обширни, че трябва цял ден, за да се обгледат. Ас. Зла-таров, Избр. съч. II, 370. II. Възвр. от обглеждам (в 1 знач.). Катя., се., боеше да се погледне в огледалото, не се решаваше и да се обгледа, когато се обличаше. Ст. Чилин-гиров, РК, 270.
ОБГЛЕЖДАМ СЕ несв. (остар.); обгледам се св., непрех. Разг. Оглеждам се.
ОБГЛЕЖДАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от обглеждам и от обглеждам се; оглеждане. При отделни случаи трябва да се възприеме практиката на цялостно обглежда-не творческия път на отделен писател, без да се чака за това календарен повод. ЛФ, 1958, бр. 50, 2.
ОБГЛОЖДВАМ, -аш, несв/, обглождя, -иш, мин. св.-их, св., прех. Диал. Оглозгвам; обглозгвам. обглождвам се, обглождя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБГЛОЖДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обглождвам и от обглождвам се; оглоз-гване, обглозгване.
ОБГЛОЖДЯ. Вж. обглождвам.
ОБГЛОЗГАМ. Вж. обглозгвам.
ОБГЛОЗГВАМ, -аш, несв/, обглозгам, -аш, св., прех. Глозгам нещо от всички страни; оглозгвам. Обглозгвам кокал, обглозгвам се, обглозгам се страд.
ОБГЛОЗГВАНЕ ср. Отгл. същ. от обглозгвам и от обглозгвам се; оглозгване.
ОБГОРЯ1. Вж. обгарям1 и обгоря-вам.
ОБГОРЯ2. Вж. обгарям2.
ОБГОРЯВАМ, -аш, несв/, обгоря, -ши, мин. св. -йх, св., прех. Обгарям1, обгорявам се, обгоря се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБГОРЯВАНЕ, ср. Отгл. същ. от обгорявам и от обгорявам се; обгаряне1.
ОБГОРЯВАНИЕ ср. Остар. Обгаряне1; обгоряване. После [пъна] го вдълбах извътре с обгорявание, както вдълбават дивите ладийките си, и така си направих една голяма и дебела чутура. П. Р. Славейков, РО (превод), 72-73.
ОБГОРЯЛ, -а, -о, мн. обгорели. Прич. мин. св. деят. от обгоря2 като прил. За кожата или част от тялото на човек — който е получил загар; загорял. Той съблече рубашката си и жарките слънчеви лъчи защипаха обгорялата му кожа. Д. Кисьов, Щ, 162. Розови отражения грееха по лицето на Нона, по обгорелите, й стройни ръце, черните й очи лъщяхя. Й. Йовков, ЧКГ, 195. Борис гледаше с радост четинестото, обгоряло лице на селянина и дочу колко добродушие и обич имаше в думите му. Д. Талев, И, 523. //За човек — който е с потъмняла, почерняла от слънцето и вятъра кожа; загорял. Обгорели и весели младежите се връщаха от плажа.
ОБГРАДА ж. Остар. Ограда. После изхожда.. и къди рядом сичките къщни стаи и обгради, де живее добитъкът им. Г. С. Раковски, БС I, 29. Иди, приятелю. Тръгни на път, морският въздух е чист — океанът е — без обграда. Хр. Драганович, НБ (превод), 153.
ОБГРАДЯ. Вж. обграждам.
ОБГРАЖДАМ, -аш, несв/, обградя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Ограждам, заграждам2. Поръчах да изравнят и обградят гроба и дълго стоях пред него гологлав и замислен. Г. Райчев, Избр. съч. I, 72. Той насече вършина, наби коле и обгради двора. П. Тодоров, Й I, 134. Свинефермата стана много хубава. Измазаха я с вар, обзаведоха я, обградиха я. И. Петров, НЛ, 43. Пред окопите опънаха мрежи от бодлива тел. Другаде обграждаха с червена телефонна жица площадки и прикачваха върху тела дъсчици. П. Славински, ПЩ, 168. • Обр. На няколко крачки от зидовете., блика голям леден извор. Простият народ е обградил лековитата вода с тайнствени легенди и предания. С. Северняк, ОНК, 135.
2. Служа за ограда на нещо. Тесните улички на Преспа се провираха между стените, които обграждаха дворищата на преспанци. Д. Талев, ЖС, 23. Между дама и овчите саи, които бяха гърбом към двора и го обграждаха отпред, имаше еднаи тясна уличка, колкото да мине каруца. Й. Йовков, ЧКГ, 114. Наистина тя [мандрата] приличаше на
