ОБГРАЖДАНЕ 28 ОБГРЪЩАМ
крепост — висок зид я обграждаше от всички страни. М. Марчевски, МП, 134.
3. Заставам в кръг около нещо или някого, заобикалям го от всичките му страни; заграждам2, обкръжавам, наобиколявам. Преследвачите приближавали и обграждали цялата местност. П. Йорданова, СЕ, 18. От дюкяните и къщите наизскачаха хора и обградиха файтона. Д. Казасов, ВП, 32. На другия ден дойдоха джандари в Топола, обградиха Филчовата къща, претърсиха я. К. Петканов, X, 123. — Бягай насам! Бягай насам! Турци идат, обграждат ни! Д. Талев, ПК, 699.
4. Намирам се, разположен съм около някого или нещо; заграждам2, обкръжавам, опасвам, обикалям, обгръщам. На връщане към къщи тая сутрин Борис Глаушев се спря.., да погледне още еднаж полето, планините, които го обграждаха, грейнали сега на ранното слънце. Д. Талев, И, 38. И така аз отидох в тоя далечен град и обгърнах с поглед планинските възвишения, които го обграждаха. А. Тодоров, СбСт, 46. Масите, които обграждаха дансинга., се заемаха, докато бях в този хотел, от почти едни и същи хора. Г. Белев, КВА, 93. Лехата от бряст и клен, която обграждаше че-шмичката откъм запад и след пладне хвърляше сянка над кладенчето, тъмнееше. Д. Ангелов, ЖС, 444.
5. Прен. С предл. сив съчет. с грижи, внимание и под. Проявявам към някого или нещо грижа, внимание и под.; обкръжавам, ограждам, обгръщам. И реди се тази ми стая от мойта скъпа майчица, която ме обгражда с нежни грижи и ме облъхва с топлата си обич. Т. Влайков, Съч. III, 45. Младото шведско семейство., ме обгражда с внимание и гостоприемство. Кр. Белев, 3, 19. По всичко, както го гостиха, в каквато стая го заведоха да преспи, Драгота разбра голямото внимание, и с което вече го обграждаше Марга. Й. Йовков, СЛ, 48.
6. Прен. Често прекарвам времето си с някого, правя му компания, активно общувам с него; заобикалям. Той [Саваков] не може да се мери с Борис Казански, с Насю х. Грозда-нов,.., които я [Анет] обграждат непрекъснато и умеят да я забавляват. Д. Ангелов, ЖС, 2о4-265. обграждам се, обградя се
I. Страд. от обграждам. Главната задача по плана бе да се обгради еленът, за да не избяга. О. Василев, ДГ, 45. И. Възвр. от обграждам в 1 и 5 знач. Клисурците се възпротивиха като се обградиха с обкопи и барикади. Г. Бенев, БК (превод), 56.
ОБГРАЖДАМ СЕ несв.; обградя се св., не-
прех. С предл. с. Създавам си кръг от познати, близки, приятели или някаква социална среда, с която активно общувам; обкръжавам се, заобикалям се. Нали знаеш, у нас има ръководители, които не обичат тревогите и се обграждат със свои хора. М. Марчевски, П, 172-173. Мехмед Салим.. си помисли, че падишахът прави голяма грешка, дето се обгражда напоследък с такива хора като хаджи Иванчо. Ст. Дичев, ЗС II, 785.
ОБГРАЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обграждам и от обграждам се. Аброния-та е малко, ниско, влечуще цвете,.. Тя се употребява най-много за обграждане цвет-ниците или при правенето на килимовид-ните цветници. Гр, 1906, бр. 4, 59. Войниците и полицаите тръгнаха пешком към Охранителната зона, като се движеха без шум през залесени места, и към шест часа започна обграждането на зоната. Д. Ангелов, ЖС, 351. На чика Кола му хрумна да направим едно последно, така да се рече, прощално обграждане. Пръснахме се във верига по мекия мерен път. П. Незнакомов, СП, 237.
ОБГРЙЖВАМ, -аш, несв.; обгрйжа, -йш, мин. св. -их, св., прех. Спец. Полагам всестранни грижи за някого, обикн. болен, много възрастен или безпомощен човек. Медицинските сестри обгрижват няколко инвалиди в тежко състояние, обгрижвам се, обгрйжа се страд.
ОБГРИЖВАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от обгрижвам и от обгрижвам се.
ОБГРИЗА. Вж. обгризвам.
ОБГРЙЗВАМ, -аш, несв.; обгриза, -еш, мин. св. обгрйзах, св., прех. Диал. Гриза нещо отвсякъде, от всичките му страни. -„Дай ми, боже, ситен дъждец / сеното да ми на-роси, / конете да го обгризат.“ Нар. пес., СбВСтТ, 103. обгризвам се, обгриза се страд.
ОБГРЙЗВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обгризвам и от обгризвам се.
ОБГРЪЩАМ, -аш, несв.; обгърна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обгърнат, св., прех. 1. Обхващам, прегръщам изцяло някого или нещо с ръце; обвивам. Ценка плачеше и все повече ме обгръщаше със слабите си ръчички. Сл. Трънски, Н, 186. Аз чувст-вувам до лицето си топлотата на устни, които се доближават — на раменете си трепета на десница, която ме обгръща — в гърдите си прилива на едно море нежност, която ме задъхва. П. К. Яворов, Съч. III 1965, 247. Дамян се разнежи, разшава рамото си, предпазливо отхвърли десницата си, и я обгърна през кръста. К. Петканов, ДЧ, 162. Като мина на отвъдната страна на къщата, погледът му зърна веднага кух почернял дънер, дебел колкото да го обгърнат двама души. Ст. Загорчинов, ДП, 211. • Обр. Тиха и топла нощ обгърна селото. Й. Йовков, Ж 1945, 170.
2. За тъкан, дреха, наметало и под. — покривам някого или нещо от всичките му страни; обвивам, загръщам. Раковски не можеше да отдели погледа си от нейното лице.. и от това вишнево кадифе, което об
