Page:RBE Tom11.djvu/259
ОБЯДУВАНЕ 259 ОБЯЗВАМ
ОБЯДУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и ди-ал. Отгл. същ. от обядувам и от обядува се; обядване, обед, обяд. Разговори:.. Разговор Б: За обядуване. -Побратиме Станчо, я огладнех, ако щеш, нека идеме в някоя гостилница .. да пообедуваме. К. Фотинов, БР, 28.
ОБЯЖА. Вж. об яз вам.
ОБЯЖДАМ1, -аш, несв.', обям2, обядеш, мин. св. обядох, прич. мин. св. деят. обял, св., прех. Диал. Оглозгвам, огризвам, обиждам се1, обям се2 страд.
— От Д. Попов, Български тълковен речник, доп. и прораб. изд., 1994.
ОБЯЖДАМ2, -аш, несв.', обедя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. На-беждавам, набедявам. Чтото ми е у София, / София го обядила, / обядила, обесила. Нар. пес. (Н. Геров, РБЯ) обяждам се2, обедя се страд, и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЯЖДАМ3, -аш, несв.\ обям3, обядеш, мин.св. обядох, прич. мин. св. деят. обял, св., прех. Диал. Опитвам (в знач.) (ядене, гозба). Сё я [гозбата] обяждам, ама още не е сварена. СбНУ ХЫ1, 269-270. обяждам се, обям се страд.
ОБЯЖДАМ СЕ несв.', обям се св., непрех. Диал. Опитвам се. Айде, Марко, да се оояж-даме, / кой че юнак, море, да излезне, / да ти ли чет, Марко, / или язе? Нар. пес., СбНУКШ, 304.
ОБЯЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от обяждам1 и от обяждам се1; оглоз-гване, огризване.
ОБЯЖДАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обяждам* и от обяждам се2; набеждаване, набедяване.
ОБЯЖДАНЕ3, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обяждам3 и от обяждам се3; опитване.
ОБЯЖДАНИЕ, мн. -я, ср. Остар. Книж. Преяждане, пресищане. В къщата му вместо великолепие владее чистота, .., тялото му изисква само здрава храна, а не обяждания и пиршества. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 141.
ОБЯЗАНОСТ, -тта, мн. -ти, ж. Остар. Книж. 1. Определено изискване към някого, свързано със задължително извършване, изпълнение на определена дейност (служба, работа и под.); задължение, задача. Старшият лекар на сан[итарния] отряд се ползува, в кръга на своите служебни обязанос-ти, с правата на дружинния командир. И. Барбар, ОЛП, 45. Някои от войниците почнали са толкоз много да свикват с новата служба, че те се смятат за особен род полиция, която има за обязаност не само да пази реда, но и да предизвиква недоразумения съвсем без причини. Пряп., 1903, бр. 13,
3. Персидската монархия била разделена на 20 сатрапии. Началниците им, или сатрапите, имали главна своя обязаност събирането на данта. Н. Михайловски, РВИ (превод), 41. По-гореизложените правила ся относят и до селските началници, както и до другите длъжностни лица, които изпълняват,.. полицейски обязаности. ВП, 90.
2. Нравствено изискване, което всеки човек трябва да изпълни, като член на обществото, спазвайки възприетите от (в) него правила; дълг, задължение. Каква друга е обяза-ността на един публицист, ако не да бди над правдините на секиго едного. Г, 1863, бр. 11, 82. В продължението на последнята година, возпитаникът става защитник .. на закона,..: той разбира и що е свобода, и що е подчинение; нему е лесно да разбере обществените условия, правата и обяза-ностите на граждане. Знан., 1875, бр. 1, 10-
11. Представителите на българский народ, .., възложиха нам приятната обязаност да поднесем .. техните приветствия и чувства на дълбока любов и преданост [към руския император]. С. Радев, ССБ II, 265.
3. Длъжност (в 1 знач.); служба, пост. Разу-мява ся, че ако ся случи впоследствие нужда за директор, то на тази обязаност Вас [П. Р. Славейков] имаме във вид. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 97.
— От рус. обязанность.
ОБЯЗАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Задължителен. После покровителката й я направи „послушница“ в метоха,., и я облече в обязателните черни дрехи. Ив. Вазов, Съч. XXII, 66. Но модата има такава обязателна сила за женския пол, щото дори и най-умните жени не могат да са въздържат от исканията на модата. Лет., 1876, 105.
— От рус. обязательный. — Друга (остар. книж.) форма: обезателен.
ОБЯЗАТЕЛНО нареч. Остар. Книж. Задължително; обезателно. През тая дупка обязателно трябва да премине всеки поклонник на пещерата и да излезе отгоре на скалата. Ив. Вазов, Съч. XV, 35.
ОБЯЗАТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Обезателство. Всеки чужди владетел за толкова време би имал поне една височайша среща, би подписал поне някаква хартия — договор, съглашение, обязателство.
В. Мутафчиева, СД, 229. Гръцкото училище затворихме .. То ще ся отвори за девическо и днес ся направи обязателството за учителка. АНГ, 60. Член 3. В контрактите и в обязателствата са гледа целта и духа, а не речите и съчинението на словото. ДЗОИIII (превод), 22.
— От рус. обязательство.
ОБЯЗВАМ, -аш, несв.; обяжа, -еш, мин. св. обязах, св., прех. Остар. Книж. Задължавам1* Съвременната история иска от историка съвсем друго, т.е. тя го обязва да ни разкаже какви са били оние причи
