ОБЯЗВАНЕ 260 ОБЯСНЕНИЕ
ни, които са накарали Александра да се срещне сДария и какви последствия са произлезли от тая среща. Знан., 1875, бр. 11, 112. В 1864 г. турското правителство ..: обяза секий християнин да внесе мед от 10 до 15 оки, а сребро от 25 до 200 драма. ДЗ, 1868, бр. 16, 63. Моля Ви ся, проводете приключеното писмо до Самоков на родителите ми и Ви убедително прося, ако би да получите от тях за мен писмо, ще мя обяже-те много, като го проводите по следую-щия адрес. АНГ I, 606. Считаме за нужно да забележа, че либералната партия е заре-гиструвала в Соф. окръжен съд завинаги зеления цвят за бюлетини на избирателите си (..), тъй че нашите съмишленици са обязани да се съобразяват точно. БД, 1909, бр. 30, 3. обязвам се, обяжа се страд. После това .. спущат една по една осем играчки, които са назначават да играят пред идолите и петдесет души въоружени войници, които са обязват да защищават умрелия цар, даже и в задгробния живот. Знан., 1875, бр. 12, 182.
ОБЯЗВАМ СЕ несв.; обяжа се св., непрех. Остар. Книж. Задължавам се. На тях ний известихме, че сме ся решили да открием учебно заведение в Габрово и че сме ся обя-зали .., да даваме от себе си за негова полза всяка година по 4 000 гроша. П. Р. Славейков, ГУ, 4. Понятията за престъпленията, законите за обществените обязаности, .. и пр. са така също общи човечески явления, а тяхното хуманно развитие зависи от развитието на самото общество, което са обязва да ги съблюдава. Знан., 1875, бр. 24, 367. Ако някой, що са е обязал да защищава странника иго е доводял със своята небрежност до зло, то ближният му .. считал за обязаност да отвърне за странника. 3. Княжевски, ВИ, 8.
— От рус. обязмвать.
ОБЯЗВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от обязвам и от обязвам се; задължаване, задължение.
ОБЯЗДВАМ, -аш, несв.\ обяздя, -иш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Приучвам, обикн. кон, на езда, обучавам го да свикне с ездач.
— Ами бялата тригодишна кобилка? Още от утре ще започна да я обяздвам. К. Пет-канов, ЗлЗ, 162. Правели са на ръка [дядовците ни] шарени хурки, умеели са да въртят секира, да държат рало, да обяздват коне. Ст. Поптонев, ОБЛ, 307. Мъжете в семейството се гордеели с буйния кон, когото винаги завързвали с дебел синджир и когото рядко някой се осмелявал да обязди. Б. Геронтиев, Б, 61. Ако не можеш / да обяздиш кон, / ако настиваш / от насрещен вятър —/недей пресича Рубикон. / От теб не става император. Г. Константинов, СбХС, 21.
2. Поставям юзда и седло, обикн. на кон, за да може да се язди; оседлавам. Все затуй — за да не лови окото — не посмя да вземе и свестен кон. Накара да му обяздят един товарен, а върху седлото да му закрепи пълна с барут пунгия, немско шишане, чу-лени дисаги със сухоежбина и едно-друго. В. Мутафчиева, ЛCB Н, 274. — Ще обяздя та-товия кон, врания. Да чуя гемът му да звънка между зъбите. 3. Сребров, Избр. разк., 129. обяздвам се, обяздя се страд.
ОБЯЗДВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обяздвам и от обяздвам се.
ОБЯЗДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обяздя като прил. Обикн. за кон — който е снабден с юзда и със седло, за да може да се язди, като обикн. преди това е бил обучен да свикне с ездач; оседлан. На третия ден се качиха на охранени и обязде-ни коне, кръстосаха надлъж и нашир чифлишките ниви и ливади. К. Петканов, ЗлЗ, 103. Пред естрадата потръпваха на тънки крака шест коня .. Ротмистърът даде команда и обяздените коне заподскачаха в сдържан тръст. Д. Вълев, 3, 194. „Дойде годин коня да ми дадат — / дадоа ми коня обяздена; / дойде годин либе да ми дадат — /дадоа ми либе облибено!“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 380.
ОБЯЗДЯ. Вж. обяздвам.
ОБЯМ1. Вж. обядам.
ОБЯМ2. Вж. обяждам1.
ОБЯМ3. Вж. обяждам2.
ОБЯСНЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. мн. Думи, изказване, с които се обяснява нещо; пояснение, разяснение. Той искаше да помогне, колкото може, слушщие внимателно обясненията на Петра. И. Йовков, Ж 1945,
163. И всичко се смесваше с дима и писъка на локомотивите и с никому ненужните указания и обяснения на бай Недялковича. Ал. Константинов, БПр, 1894, кн. 3, 52. —А бе, миналата година щях да му светя маслото — процеди през зъби Караджата .. Но преди да се впусне в обяснение, Стефан видя приближилия Хаджи Димитър. — Хайде, бе Хаджия! — провикна се той. Ст. Дичев, ЗС1,442. — Майка ми — подхвана той неуверен в правотата на своето обяснение, — като прочела писмото ми, паднала в нес-вяст, защото си помислила, че аз вече никога няма да ида да следвам. Г. Караславов, ОХ I, 272. // Стесн. Писмено или устно изложение за нещо направено, казано, което обикновено се изисква от по-висша инстанция за изясняване на някакъв факт като разяснение, извинение или оправдание. — За това, че ме нарекохте мошеник, без да имам капка вина, вие ще трябва да дадете писмени обяснения пред три инстанции. Й. Попов, БНО, 105. Струваше му се, че е обмислил всичко: и оправдание за кражбата, и обяснение за своето отсъствие. Ст. Дичев, ЗС I, 254. Утре ще искам лично обяснение от Макиавели. П. Незнакомов, БЧ, 67.
