ОБЯВЯВАНЕ 258 ОБЯДУВАМ
тел в главното събрание при Мечка пристигна от Копривщица, въстанала същия ден, запригръща домашните си и им обяви, че часът на въстанието удари. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 119. обявявам се, обявя се страд. Тук [в Буенос Айрес] се тегли нов тираж от държавната лотария и всеки час се обявяват печалбите от други по-малки лотарии на всевъзможни благотворителни и съмнителни предприятия. Св. Минков, ДА, 95. [Гълъбов] гледа с вътрешно задоволство делата на общината —осигурява се безплатно топливо за най-бедните, обявяват се места за безработните мъже и жени. К. Странджев, ЖБ, 130. ОБЯВЯВАМ СЕ несв.', обявя се св., непрех.
1. С предл. за и (остар.) без предл. Правя достояние на околните факта, че се смятам за някакъв. През време на занятията в клас скучаеше, през свободното си време свиреше на цигулка, рисуваше или се опитваше „да пише“. А през ваканцията се обявяваше свободен гражданин, незачитайки никакъв училищен ред. Ем. Станев, ИК I и II, 98. Унгария се обявява република, начело с Кошута. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 151. Тогава Ногай влазя в беззащитното Търново, обявява се български владетел, туря на престола за свой наместник един от първите и най-влиятелни боляри Сми-леца,.. Ив. Вазов, Съч. XIV, 14. Обявявам се за домакин на срещата.
2. Обикн. с предл. срещу, против и под. Изразявам публично несъгласието си с някого или с нещо. Боговете дали властта на аристократите и който се обявил срещу съществуващия ред, въставал срещу волята на боговете,.. Така религията укрепвала властта на робовладелците. Ист. V кл, 1980,95.
ОБЯВЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от обявявам и от обявявам се. Там [в Русия] той [Филип Тотю] дочакал и обявяването на Руско-турската война. Н. Ферманджиев, РХ, 77. Първите три песни [от „Кървава песен“] рисуват подготовката на въстанието, четвъртата — обявяването му. Лит. XI кл, 1964, 49.
ОБЯД. Вж. обед.
ОБЯДА. Вж. обеда.
ОБЯД АМ, -аш, несв.', обям1, обядеш, мин. св. обядох, прич. мин. св. деят. обял, св., прех. Остар. и диал. Наяждам (зъб); увреждам, разяждам. Който си чисти зъбите с някакви прахове или с други някои тинктури, той още повече ги поврежда, защото наместо да ги очисти, той с това прави да остава по тях прах, който ги обяда. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 15.
ОБЯД АМ СЕ несв.; обям се св., непрех. Остар. и диал. За зъб — наяждам се2 (Т. Панчев, РБЯд); увреждам се, разяждам се.
ОБЯДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обядам и от обядам се; наядане2’ наяждане2, разяждане.
ОБЯДВАМ, -яш, несв., непрех. Ям обед (във 2 знач.). Всеки ден от ония дълги, лениви и спокойни манастирски дни, ние двама обядвахме заедно вън под сянката на гъстолистната лоза. Елин Пелин, Съч. IV, 9. Наца не си дояждаше. Само закусваше сутрин у чиновническото семейство, не обядваше, а вечеряше пак у тях след осем часа. М. Грубешлиева, ПП, 102. Тоя ден беше заповядал Рашид да наготвят най-хубаво и изобилно и обядваха по-рано. Ц. Гинчев, ГК, 375. Хаджи Генчо сяка неделя и по големите празници обядва у дядови Либе-нови. Л. Каравелов, Съч. II, 127. // Прех. и (рядко) непрех. с предл. с. Храня се на обед с нещо, ям на обед нещо. Когато седнахме да обядваме пържени яйца и печени суджуци в арбанашката градина, попаднахме на орляк деца, дошли от Русенско. А. Карали-йчев, С, 281. Хранеше се мизерно, понякога обядваше с една кифличка. А. Гуляшки, МТС, 20. Слава Богу днеска/месо ще обядва. Ст. Дринов, СбХ, 45. Заговезни го казваха и сух хляб обядваха. П. Р. Славейков, БП II, 178. обядва се безл. Куманите му казаха, че трябва да се обядва тук и да си починат конете. Ив. Вазов, Съч. XIII, 143. Да видим в кое време тряба да са обядва и в кое да са вечеря, и тряба ли да са спи тутакси после яденето. Знан., 1875, бр. 17, 264. В неделя се обядваше по-късно, защото преди обяд се ходеше на църква.
ОБЯДВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обядвам й от обядва се; ооед, обяд,. Подир обядване и почивка под сянката на елите,.., на самия път, ние продължихме пътуването си. Ив. Вазов, Съч. XVI, 85. Масите не бяха строго разпределени, но летовниците след едно-две обядвания оставяха сякаш върху тях картичките с имената си и другите избягваха да вземат местата им. Ст. Даскалов, ЕС, 338.
ОБЯДУВАМ, -аш, несв., непрех. и прех. Остар. и диал. Обядвам. Както се псувахме .. с някой и друг от новите общинари, не ранихме с поп Руся да обядуваме на общата софра, ама си купихме две кутии сардели. М. Кънчев, В, 315. Някой человек станал приятел с един сатир и много пътя ся случвало да обядуват заедно. П. Р. Славейков, ЕБ, 103-104. Покачи ся без никой страх върху кораба и като научи, че адмиралът оояоувал, смело влезе в стаята при него,.., Колумб му принесе от сложените ястия и вино. П. Кисимов, ОА I (превод), 52-53. Сички орачи обядували, / обядували и пладнували. Нар. пес., СбВСт, 477. Плас-тиле ми са пластачки, / пластиле ми са до обяд, / седнале да обядуват. Нар. пес., СбНУ XXIX, 73. обядува се безл.
