Page:RBE Tom11.djvu/255

ОБЪРНУВАМ 255 ОБЪРТАНЕ

Ив. Вазов, Съч. XXII, 96. Те пееха с ръце върху меча, здраво стиснали пушката и с очи, обърнати към небето.

5. С предл. към или на. За къща, тераса, прозорец и под. — който има посока, изглед към нещо; изложен, разположен. Слънцето, едва-що изгряло, отражаваше се в купола на църквата и в обърнатите към изток прозорци. Ал. Константинов, БГ, 120. Като че влизаш в пристанище — тихо, завет, кръчмата с чардак отпред, обърната на припек. И. Йовков, ПГ, 104. Виждат се и модерни съвременни постройки — хотели,.., широки слънчеви веранди, красиви тераси, обърнати към морето. П. Вежинов, ДМ, 6.

6. С предл. н а. Обикн. за предмет — на който е променено предназначението, вида, съдържанието, свойствата му в нещо друго; превърнат. Пред джамията, обърната на склад, крачеше равномерно часовият. Ст. Чилингиров, ХНН, 89. Отстрана на къщата, обърнати на хамбар, стоят одаите, готов някога конак за всеки странник. П. Тодоров, И II, 18. Забранява се пущането на всякакъв добитък, в продължение на цялата година в земите, обърнати на овощни разсадници или градини, лозя, гюлища и изкуствени ливади. Гр, 1906, бр. 7, 100.

О Познавам (зная) като обърната ръкавица нещо, някого. Разг. Много добре, отлич-но познавам (зная) нещо, някого. Аз го [бай Панайот] познавах по-добре и от собствената му стопанка, знаех цялата му душа като обърната ръкавица. Тонич, ББК, Зб.

ОБЪРНУВАМ, -аш, несв. (диал.); обърна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обърнат, св., прех. Обръщам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБЪРНУВАМ СЕ несв. (диал.); обърна се св., непрех. Обръщам се. Видул, кат от сън б^ден, / се обърнува зачуден. Ив. Вазов,

ОБЪРСВАМ, -аш, несв.; обърша, -еш, мин. св. обърсах, св., прех. С бърсане премахвам изцяло мръсотията, влагата или нещо друго от повърхността на нещо; избърсвам, изтривам. — Дай по-скоро бирата! — Джупуна сне сламеницата и обърса потта от челото. Ем. Станев, ИК I и II, 6. Матеев извади кърпичка и внимателно обърса лицето на сина си. Д. Калфов, Избр. разк., 343. — Обърши си носа и тръгвай да ти купим опнати дрехи, та да заприличаш на гражданче! Чудомир, Избр. пр, 177. Най-напред обърса с мека кърпа екрана на телевизора. А Два пъти седмично обърсвам лакирания паркет с влажен парцал, обърсвам се, обърша се страд. и възвр. Стоян викна още от прага: „Жено, дай кърпа да се обърша.“ Д. Талев, ЖС, 407. Анастаси махна мръсната кърпа и попипа порязаното място. Кръвта оцапа ръката му, той я тръсна и се обърса в панталона. Ем. Станев, ИК

III и IV, 304. Пендо изпива ракийката, обърсва се и дълго мляще с уста. Елин Пелин, Съч. V, 82.

О Обърсвам / обърша един някому. Разг. Грубо. Удрям някому шамар, плесница. — Пипнаха го [Спас] едва третия ден,.. Бяха двама. Висок и нисък. Първо му удари шамар високият. После му обърса един ниският. В. Цонев, ЕВ, 69. Обърсал ми с губера гурелите. Диал. Женен съм, не съм ерген.

ОБЪРСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обърсвам и от обърсвам се; избърсване, изтриване.

ОБЪРСУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); обърша, -еш, мин. св. обърсах, св., прех. Обърсвам. Вля вода в умивалницата и начна да умива нозете на учениците и да ги обърсува с престилката, с която беше препасан. Н. Рилски, НЗ (превод), 208. обърсу-вам се, обърша се страд. и възвр.

ОБЪРТАЛО, мн. -а, ср. Диал. Двете страни на нива или кооперативен блок, където орачът (тракторът) обръща при оране, а сеячът — при сеене. Турчинът мина край двама лясковчани, които оряха стотина-двеста разкрача далеч от пътя наблизо един до други и които, като се бяха запрели до обърталото, си говореха. Ц. Гинчев, ГК, 382. Послушната Ганушка, Коло и един от прикачваните грабнаха белосаните с вар летви и се юрнаха по дължината на блока, за да определят правата посока на първото объртало. Б. Обретенов, С, 139. Зърното се товари бързо и машината поема отново по обърталото в лабиринта на стари криви круши. С. Северняк, ОНК, 103.

ОБЪРТАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); обърна, -еш, мин. св -ах, прич. мин. страд. объърнат, св., прех. Обръщам. Особено же внимание объртат в хлява .., де е добитъкът им, с кого работят земята. Г. С. Раковски, БС, 29. Доде ся еще завиват буби, храстие стои полегнато, а пощо ся покрият в пашкули, селци изправят храстие нагоре и като постои един ден така, после го объртат надолу. Г. С. Раковски, П I, 65. объртам се, обърна се страд. В същото време било поставено, щото ни един несъстоятелен длъжник да са не обърта в роб.

Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 158-159. ОБЪРТАМ СЕ несв., (остар. и диал.); обърна се св., непрех. Обръщам се. Цяла Европа днес знае как Русия са е решила да турне един съвършен ред на възточния въпрос,.. А за да достигне това,.., Русия няма да са обърта назад, а ще продължава напред, даже изоставена от синките сили. НБ, 1876, бр. 36, 142.

ОБЪРТАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от объртам и от объртам се; обръщане. Объртането на колелетата ми напомня за непостоянството на честта: което е долу, качи са горе, а което е горе, то са