ОБЪРША 256 ОБЯВА
спуща долу. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 21.
ОБЪРША. Вж. обърсвам и обърсу-вам.
ОБЪХТАН, -а, -о, мн. -и. Прин. мин. страд, от объхтя се като прил. Остар. и диал. За човек — който е останал напълно без сили, съсипан от продължителна и много тежка работа, дълго ходене и под.; преуморен, каталясал, облъскан. — Туй момиче, дето стои двесте години в пещерата, аз ще си го прибера. Ще ми помете вехтата къ-щурка, ще ми посади цвете в градината, ще ми вари бобена чорбица, да си сръбна и аз нещо топличко, .. , кога се върна объхтан от къра. А. Каралийчев, В, 77. Объхтани от кърска мъка и дълъг път, мъжете сладко се изтягаха върху сламата, на тихо и хлад. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 123.
ОБЪХТВАМ, -аш, несв. \ объхтя, -иш и -еш, мин. св. объхтих и объхтах, св., прех. Остар. и диал. Бъхтя, изморявам нещо или някого продължително, много, докрай; об-лъсквам. Стърси са в къщата на някого от кумците си, .. По-напред, уж, ще иска да са позапази да не пие,.., коня го объхтал, седне умислен като патка; кеф няма. Ил. Блъс-ков, ПБ I, 72.
ОБЪХТВАМ СЕ несв.\ объхтя се св., неп-рех. Остар. и диал. Бъхтя се, преуморявам се, много, напълно; каталясвам, облъсквам се. Той пише, чете, мисли, смята, премята и ето че му са объхтал умът: главата му са замайва, причернее му па очите и паметта му захваща да не сече. Ил. Блъсков, ПБ III, 10. — Аз, като се объхтя цял ден да гледам .. света навън — прибирам се вечер вкъщи да си отдъхна. П. Тодоров, Събр. пр II, 235.
ОБЪХТВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ от объхтвам и от объхтвам се.
ОБЪХТЯ. Вж. объхтвам.
ОБЪХТЯ. Вж. объхтявам.
ОБЪХТЯВАМ, -аш, несв. \ объхтя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Объхтвам.
ОБЪХТЯВАМ СЕ несв. \ объхтя се св., неп-рех. Диал. Объхтвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБЮЗ м. Остар. Воен. Артилерийски снаряд; обуз. Една страшна батарея .. разк-латва с гърмежа си и земята, и небото с нейните гюллета, куршуми, обюзи плющят и подскачат като град по всичкото положение на французите, което е вече нетърпимо. Ч, 1871, бр. 22, 686-687.
— От фр. obus.
ОБЮЗДАВАМ, -аш, несв.\ обюздая, -àeni, мин. св. обюздйх, св., прех. Остар. и диал. 1. Обяздвам; обюздвам. Изведоха рани коне, / оседлаха ги, обюздаха ги, / потрудиха рани коне / по чаири, по ливади, / да си търсят дребна ловя. Нар. пес., СбАИ, 77.
Учо [вуйчо] Добри че се жени. / .. / Баща коня седлаеше, / седлаеше, обюздава. Нар. пес., СбВСтТ, 36.
2. Обуздавам; обюздвам. В един народ, дето непрестайно са разговарят мъжие с жени;..; дето облагат искането и най-про-тивните общи мисли са сякогаж пред очите на едните и на другите, трябва човек да обюздава непрестайно вървежа на ума. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 15. Съзнаваше се, че един икономически и политически обюздан народ е най-доброто условие за едно яко и трайно правителство. А. Страши-миров, Съч. I, 216. обюздавам се, обюздая се страд. На 24 август ненадейно са прови-де суша,.. Без да искат, те клоняха към тази непозната земя, но тяхната ревност и тяхната воля са обюздаваше от същата грамада лед, връх която са намерваха. Ч, 1875, бр. 5, 208.
ОБЮЗДАВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обюздавам и от обюздавам се; обюздване, обяздване.
ОБЮЗДАЯ. Вж. обюздавам.
ОБЮЗДВАМ, -аш, несв.\ обюздя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Обяздвам; обюздавам. Гъорговица го послуша, / изкара му враня коня, / изкара го, йоседла го, / йоседла го, обюзди го. Нар. пес., СбНУ XIV, 76. Тогав стана челебия, / та изведя бърдза коня, / юседла го, обюзди го. Нар. пес., СбНУ ХЬУП, 142. На Еола не му беше по-трудно да обюзди сичките ветрове, които са бият непрестанно един с друг, отколкото му беше трудно на тойзи монарх да примири духовете. Ив. Адженов, ВК (превод), 80. обюздвам се, обюздя се страд.
ОБЮЗДВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обюздвам и от обюздвам се; обяздяне, обюздаване.
ОБЮЗДЯ. Вж. обюздвам.
ОБЮРОКРАТЯВАМ СЕ, -аш се, несв. ; обюрократя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Разг. За човек — придобивам качествата на бюрократ; бюрократизирам се. Една част от старите служители, които са се обюрократили и не могат да се преустроят, са уволнени. К. Странджев, ЖБ,
133. Здравните работници в поликлиниката се бяха обюрократили до такава степен, че бяха престанали да лекуват.
ОБЮРОКРАТЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от обюрократявам се; бюрократизиране.
ОБЮРОКРАТЯ СЕ. Вж. обюрократявам се.
ОБЯВА ж. Печатно известие, съобщение за нещо предстоящо (продажба, представяне на стоки, културно събитие, дело, конкурс и под.), което се поставя на публично място или се публикува; обявление. Ицко й бе разправял, че из града са разлепени обяви с описание външността на Левски.
