Page:RBE Tom11.djvu/23

ОБВИСНУВ AM 23 ОБВЪРЗВАМ

ОБВИСНУВАМ, -аш, несв. (остар. и ди-ал.); обвйсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, обвйснат, св., прех. и непрех. Разг. Обвисвам. обвиснувам се, обвйсна се

страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБВЙСНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обвиснувам и от обвиснувам се; обвисване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБВИЯ. Вж. обвйвам.

ОБВЛАДАВАМ, -аш, несв.\ обвладая, -аеш, мин. св. -ах и обвладам, -аш, се., прех. Остар. Книж. Обладавам, обземам, обхващам. В тъма самси изгубен, да заглуша страхът / обвладал ми душата, аз викнах тъжна песен / на горестна самотност. П. К. Яворов, Б, 28. Ние знаеме как реват и как са оплакват тие лекомислени хора, на които болестта, която най-напред е била лека, малко по малко става опасна и окончателно ги обвладава. Знан., 1875, бр. 18, 282. Любовта не се турга с ръка и с ръка не се отмахва, тя с чувството обвладава сърцето и душата. Ст. Ботьов, К (превод), 187. Душата нови чувства упоиха, / сърцето нова жажда обвлада. П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 10, 579. обвладавам се, обвладая се и обвладам се страд. Буди воздержлив от сичките ония, от които би срамота била да се обвлада твоята душа: сиреч от добиванието, от гнева, от радости и скорби. Й. Стоянович, ДСС (превод), 72.

ОБВЛАДАВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от обвладавам и от обвладавам се; обладаване, обземане, обхващане.

ОБВЛАДАМ. Вж. обвладавам.

ОБВЛАДАЯ. Вж. обвладавам.

ОБВОЗ м. Остар. Книж. Обоз. Показало са, че хора за военна работа били в нея [войската] около два и половина милиона, че, по крайна мяра еще толкози в обвоза, който състоял от служители, готвачи, жени и проч. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 177-178.

ОБВРЪЗКА ж. Нов. Съгласуваност, координация между производствени планове или програми; обвързване, свръзка. Липсва обвръзка между плановете на предприятието доставчик и предприятието производител.

ОБВЪРЖА. Вж. обвързвам и обвър-зувам.

ОБВЪРЗАНОСТ, -тта, мн. няма, ж.

1. Състояние на зависимост от някого или нещо, обикн. поради поето задължение, обещание, принуда и под. Габровски навлезе постепенно в подробни обяснения на дипломатическите ходове., на българското правителство с двата лагера, за да прикрие обвързаността си с централните империи. Ст. Мокрев, ЗИ, 134.

2. За план, програма и под. — положение на съгласуваност, координираност и тясна връзка с нещо, от което зависи осъществяването, изпълнението им. Липсва обвързаност на планираните командировки и отпусканите за това средства.

ОБВЪРЗВАМ, -аш, несв.’, обвържа, -еш, мин. св. обвързах, св. 1. Прех. Връзвам нещо, като го увивам с въже, връв и под. отвсякъде, от всички страни; овързвам. Върху колата, високо над ритлите, се издига вече цяла грамада денкове, която здраво обвързват с дебели въжета. Т. Влайков, Пр I, 116. Няколко машини разсичат месото на дребно,., работници., пълнят едни безконечни чърва, обвързват ги с канапи, товарят ги на колца и пълнят складовете. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 54-55. Но за да се осигури съвсем, Чорни напъха в устата му една кърпа, после здраво обвърза цялото му лице. Момчето дишаше тежко през носа си. П. Вежинов, НС, 265.

2. Прех. и непрех. Прен. Поставям някого в зависимост, като го заставям да постъпва по определен начин, лишавайки го от правото на свободно действие; ангажирам, заангажирам, задължавам. Нищо не обвързва така, както общото участие в едно престъпление. Е. Каранфилов, Б Ш, 39. — Какво? — дигна внезапно лице Геров. — Да не би да сте дошли и мен да записвате в комитета?... — Вашето положение на консул ви обвързва, зная. Ст. Дичев, ЗС II, 498. — Но ако си решил така само защото си сгоден за мен, не смятай, че годежът трябва да те обвързва — каза тя, наведе глава и се замисли. Т. Харманджиев, Р, 163. Във Видин пристигнал от Цариград Колчак Мустафа ага., да обвърже Пазвантоглу поне с обещание за лоялност. В. Мутафчиева, КВ, 103. Хан Борис не притежаваше бруталната ловкост., да обвърже към себе си великите боили, като им раздаде нови земи или като пред/южи за снаха някоя от своите дъщери. Й. Вълчев, СКН, 273. Обвързвам с договор.

3. Прех. Прен. Със следв. същ. с предл. с. Съобразявам, съгласувам, координирам план, програма и под. с нещо, от което зависи осъществяването, изпълнението им. Трябва да обвържем производствения план с доставките на суровини. А Вносът на стоки е обвързан с възможностите за износ, обвързвам се, обвържа се I. Страд. от обвързвам. Защо капитанът даде заповед всичко по палубата да се прегледа, добре да се обвърже и закрепи? Б. Трайков, ВО, 38. В звената, изучаващи специално икономика на промишлеността, въпросите е необходимо да се обвържат тясно със задачите на самите предприятия. ВН, 1960, бр. 2710, 2. II. Взаим. от обвързвам ( в 1 и 2