ОБВИНИТЕЛЕН 22 ОБВЙСВАНЕ
говолението на монарха (лесно, евтино и ефектно). Е. Каранфилов, Б III, 46. На това събрание щял да ме съди обществен съд., главният обвинител щял да бъде председателят на градския народен съвет. А. Гу-ляшки, ДМС, 147. Държавен обвинител.
ОБВИНИТЕЛЕН -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който съдържа обвинение. След разпита на наши и прокурорски свидетели, след обвинителната реч на прокурора и пледоариите на защитниците в изпълнение на формалността дадоха последна дума на подсъдимите. Мл. Исаев, Н, 321. Неможей-ки повече да търпи нападките на Стоянов, Каравелов решава веднъж завинаги да изнесе целия обвинителен материал, с който е разполагал. М. Арнаудов, БКД, 157.
О Обвинителен акт. Юрид. Документ, съдържащ изложение на данните за обвинение на подсъдим и заключението от тях. Новият прокурор полковник Горов, щеше да оформи обвинителния акт. К. Георгиев, ВБ, 46.
ОБВИНИТЕЛКА ж. Жена обвинител.
ОБВИНЯ. Вж. обвинявам.
ОБВИНЯВАМ, -аш, несв. ; обвиня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Обикн. с предл. в или следв. изр. със съюз че. Приписвам на някого някаква вина, намирам някого виновен за нещо. Милчевски и Тошо още обвиняваха Алексея, че се боял да мине по границата. Й. Йовков, ЧКГ, 234. Господарите ги обвиняваха в мързел и алчност, родолюбците ги наричаха предатели. Д. Димов, Т, 224. На производственото съвещание Игнатов се нахвърли срещу мен и ме обвини, че съзнателно се опитвам да провалям съревнованието. П. Незнакомов, БЧ, 73.
2. Юрид. Посочвам някого за виновен пред съдебните органи. Като военен прокурор, назначен да обвинява набедените и да жи-госва виновните с пламенна и негодующа реч, той си припомни, че никога чувството на жалост не бе огрявало красноречието му. Ив. Вазов, Съч. All, 146. Каравелов не можеше да не желае бързото отстранение на един княз, когото не бе можал да защити и който можеше да го обвини в измяна. С. Радев, ССБ II, 18. Генерал Заимов е обвинен в държавна измяна. Е. Каранфилов, Б III, 46. обвинявам се, обвиня се I. Страд. от обвинявам. — Трябват $ощзателства, че тогава да се обвинява. И. Йовков, ПГ, 151. II. Възвр. от обвинявам (в 1 знач.). Сърцето й силно туптеше и тя се обвиняваше в безхарактерност и лекост. Ив. Вазов, Н, 58-59. III. Взаим. от обвинявам (в 1 знач.). На края те [майсторите] взаимно се обвиниха в некадърност и простотия. А. Гуляшки, ЗВ, 528.
ОБВИНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обвинявам и от обвинявам се.
ОБВИНЯЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се обвинява от някого в извършване на престъпление. След малко председателят обяви, че щом обвиняемата страна не настоява да се чуе свидетелят й, делото ще се гледа. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 22. „Особно едно судилище., во всяка област да ся занимава да суди виноватите за разбойничество
и., като ся узнае, че обвиняемото лице е виновато за кражба., судилището ще направи едно изложение.“ ЦВ, 1856, бр. 293, 61.
2. Като същ. обвиняем м., обвиняема ж., обвиняеми мн., в обръщение за м. р. ед. ч. -и. Юрид. Лице, срещу което е повдигнато съдебно обвинение; подсъдим. — Вълков, признавате ли се за виновен?.. Главният обвиняем се опитва да отклони фронталния удар. — Ще дам разяснения по този въпрос. Н. Христозов, ПД, 13. Въведоха подсъдимия. Нему предложиха да се закълне над кръста и евангелието. Обиняемият започна своя разказ. Сл. Боянов, СК, 282. Тримата коронни съдии шепнешком се посъветваха и председателят обяви, че делото се отлага за друг ден, когато под стража ще бъде доведен важният свидетел, който щеше да дава показания в полза на., обвиняемата. Ив. Вазов, Съч. XIII, 22. Председателят приключи разпита на обвиняемите някак набързо, сетне стана и обяви, че за следващото заседание на съда ще се съобщи своевременно. Д. Талев, ПК, 728-729. ч
ОБВЙСВАМ, -аш, несв.\ обвйсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обвйснат, св. Разг. 1. Прех. Поставям, оставям нещо да виси, като го закачвам, привързвам или захващам някъде; провесвам, провисвам, об-весвам. Кученцето започнало да скимти и пищи отчаяно. Старецът нарочно го притискал и повдигал за врата, ту го обвисвал надолу с главата, ту го дърпал за опашката. Ем. Станев, ЯГ, 78. Своето дълбоко гнездо [птицата блатно шаварче] обвисва между стъблата на тръстиката. Ц. Пешев и др. ФБ, 218. // Отпускам надолу; провесвам, провисвам, обвесвам.
2. Непрех. Увисвам, провисвам. Когато се заглеждаше или замисляше, меснатата му долна устна леко обвисваше и разкриваше едрите му зъби — здрави, бели и правилни. Г. Райчев, ЗК, 101. Генко хвърля чукчето на една страна и скача с коса в ръка. На сивия му пояс обвисва кратунка, пълна с вода. Ц. Церковски, ТЗ, 19. Той препускаше бърже под един голям и кичаст дрян, косата му са оплете в клонието на оряна, катърът мина под него, а той обвйсна. Н. Михайловски, ССИ (превод), 62.
3. Диал. Непрех. Увисвам от всички страни, отвсякъде. Обвиснали клоне. Н. Геров, РБЯ III, 291. обвисвам се, обвйсна се страд от обвисвам (в 1 знач.).
ОБВИСВАНЕ, мн. -ия, Отгл. същ. от обвисвам и от обвисвам се.
ОБВЙСНА. Вж. обвисвам и обвис-нувам.
