Page:RBE Tom11.djvu/21

ОБВИВАНЕ 21 ОБВИНИТЕЛ

Пирин обвиха. П. П. Славейков, Събр. съч. П, 15. И само като падне мрачина / и нощ дълбока ги обвие двама, / те знаят, че земята е една, / а границите, постът са измама. Д. Габе, С, 51. • Обр. Може би, чрез това вдигане на булото се отне легендар-ността, която обвива образа на Раковски. Ив. Вазов, Съч. XIII, 56. И пак съм сам!... В безверие и злоба / обвих те аз. Ц. Церков-ски, Съч. I, 262.

3. Прегръщам, обгръщам някого или нещо. Момиченцето се прилепи към Ния, обви ръце около шията й. Д. Талев, ПК, 473. Той я хваща и не я пуща. Ръката му обвива кръста й и като нажежен колан я пристяга. К. Петканов, X, 86. — Аз ще се справя, Васко. Повече не се грижи за детето. Прибери парите. Васил я обви през рамото и пусна банкнотата на пода. X. Русев, ПС, 21. Той обви снажна мускулеста ръка окол кръшната й снага. П. Тодоров, И II, 152.

4. Обхващам нещо, като се увивам около него или го заобикалям от всички страни; обгръщам. Надолу се тъмнееше драчище, то допълзяваше до самото било и обвиваше с вършините си подножието на стълба. X. Русев, ПЗ, 250. Наниз от ситни бисери обвиваше прекрасната й шия и ред жълтици светяха въз русата коса на челото й. Ив. Вазов, Съч. XIV, 24. На букът ръбестия ствол / лозата стройна е обвила. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 43.

5. Завивам, увивам нещо около друго нещо; обточвам околовръст нещо. Спиридон обви пипнешком ширита около стъпалото. Елин Пелин, Съч. IV, 23-24. Един ден госпожата се ядоса и заповяда й: Николино, щом не искаш да ги отрежеш тези опашки., ще ги прибираш на главата си, ей така. И тя улови плитките, обви ги около главата й. Г. Райчев, ЗК, 40. обвивам се, обвия се

I. Страд от обвивам. Кутиите бонбони се обвиват с целофан. II. Възвр. от обвивам (в 1 и 2 знач.). Двамата мъже се обвиха в синкави облаци от цигарен дим. Д. Димов, Т, 130. Бубите се обвиват с пашкул. 1П. Взаим. от обвивам (в 3 и 4 знач.). Видях два прегърнати бука в гората, /.. / от корен до върха обвили се двата. Ив. Вазов, Съч. II, 180.

— Други (остар. и диал.) форми: обивйвам, обовй-в ам.

ОБВИВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обвивам и от обвивам се. След обвиването шоколадите се опаковат в кашони.

ОБВИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил.

1. Който представлява най-външната част на нещо и обвива, покрива от всички страни, изцяло неговата вътрешност. Цветното зеле се почиства от обвивните листа. Л. Петров и др., БНК, 150.

2. Който е предназначен за обвиване, служи за обвиване. Най-голяма беше врявата около сергиите. Наслагали стоките си върху рогозки, върху черни., обвивни хартии, продавачите кряскаха, та си деряха гърлото. Ст. Чилингиров, ПЖ, 10. Купихме зелен обвивен картон за тетрадки и учебници.

ОБВИВКА ж. 1. Най-външният, повърхностният слой на нещо, който покрива, обвива от всички страни, изцяло неговата вътрешност. От ореховите дървета в лъките брулеха влажни орехи, разпукали сбръчканата си обвивка. Л. Галина, Л, 68. Клетката се състои от ядро, протоплазма и клетъчна обвивка. Вл. Андреев, АЕ, 20. Електронна обвивка.

2. Материя (хартия, плат и под.), която е предназначена за обвиване, служи за обвиване. По пода се търкаляха празни бутилки, станиолови обвивки за шоколад, угарки, изпокъсани вестници и повече от всичко друго парчета хляб и салам. П. Вежи-нов, СО, 160. Обвивки за тетрадки. Кренвирши с найлонова обвивка.

ОБВИНЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Приписване вина на някого. Пчеларят не само смъкна от себе си обвиненията в убийство, но изясни категорично, че се касае за нещастен случай. И. Попов, БНО, 129. Селямсъ-зът се разрева побеснял, като обсипа Вар-лаама с обвинения в бунтовничество. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79. — Значи нашият син е лъжец! Момчето изтръпна... После хвърли бегъл поглед на родителите си, сви се под страшния бич на обвинението. Цв. Ангелов, ЧД, 11. Създаде се убеждение, че куфарът е бил откраднат по заповед на Парен-сова. Обвинението обаче остана недоказано. С. Радев, ССБ I, 188.

2. Само ед. Юрид. Обвинителен акт. Според официалното обвинение те [младежите] бяха заговорници, терористи и смутители на обществения ред. М. Миланов, ТМП, 133.

3. Само ед. Юрид. Прокурор, който при съдебен наказателен процес поддържа обвинение срещу извършител на престъпление. Не е ли това абсурден факт, предизвикващ естествено ред въпроси, въпроси, които., обвинението през цялото време се стремеше да елиминира. Б. Райнов, ТП, 101-102.

ОБВИНИТЕЛ, -я, -ят, мн. -и, м. 1. Лице, което обвинява някого в нещо. Ами ако не беше си отдръпнала ръката, ами ако тя сама би му стиснала пръстите? Тогава., цялото село щеше да се научи.. Най-стран-ното е, че при такива случаи най-големи обвинители са сами жените. Ст. Чилингиров, РК, 58.

2. Юрид. Лице, което поддържа официално обвинение срещу някого пред съдебните органи; прокурор. Изведнъж подсъдимият се обръща към обвинителя: — Господин про-курор, видях, че наредихте нещо на помощника си. Съветвам ви да не си губите времето... П. Бобев, К, 79. Политическият процес дава възможност на обвинителите, на съдиите, свидетелите да спечелят бла