ОБВЁСВАНЕ 20 ОБВИВАМ
питаше защо са обвесили нос. X. Русев, ПЗ, 215. Откак решиха да се предадат, той об-веси глава, помръкна. Г. Караславов, ОХ II, 288. — Снощи го видях отдалеч, че се завръщаше с магарето си, обвесил беше врат, не ще ги е намерил [воловете]. Ил. Блъсков, ДБ, 70.
ОБВЕСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обвесвам и от обвесвам се.
ОБВЁСЯ. Вж. обвесвам и обвесям.
ОБВЁСЯМ, -яш, несв. (остар.); обвёся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Обвесвам. Приказваше се още, че султанът много се хошландисал от Ибраим паша.. Сичкото обрадвано население стресна се от тоя слух, секи как чуеше обвесяше врат и се замисляше. Ил. Блъсков, СК, 18. обвесям се, обвеся се страд.
ОБВЁСЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от обвесям и от обвесям се; обвесване.
ОБВЕТРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от обветрям като прил. 1. Обикн. за лице на човек — който е бил изложен дълго време на открито, на вятър и затова кожата му е получила загар и е загрубяла. По витата горска пътека., крачи бодро с гега на рамо висок, строен човек със стоманеноси-ви очи и мургаво, обветрено от балканските бури лице. П. Незнакомое, СНП, 188. Гайдаджиите са четирима: тримата с бо-зови потури, с червени пояси и обветрени лица, са очевидно смолянски зидари. Н. Хайтов, ШГ, 152. „Ех...“ — повтори агата., и избърса с палец една невероятна за Павел сълза от тъмната си обветрена буза. Г. Стоев, 3, 18. // За човек — който има такова лице. Тънко и зло пищят комари, ала почернелите обветрени мъже са им свикнали отдавна. С. Северняк, ОНК, 116. Бори преодоляваше вълнението и любопитно изгледа воеводите и войниците — млади обветрени мъже. И. Вълчев, СКН, 33.
2. Прен. За небе, простор и др. — който е чист, ясен. Облаците се пилееха, обветре-ното небе отново се просна като синя копринена кърпа над пожълтелите стърнища. К. Калчев, ЖП, 173. Може би това беше свежият източен вятър, който разпалваше кръвта му, може би навикът, но копнежът по обветрения солен морски простор нарастваше с всеки изминат ден. П. Льо-чев, ПБП, 22.
ОБВЁТРЯ. Вж. обветрям.
ОБВЕТРЯМ, -яш, несв.’, обветря, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. За вятър — като духам, правя кожата на лицето на човек да получи загар и да загрубее при дълго прекарване на открито. Пролетният вятър волно препуска през равното Кремиковско поле и обветря лицата на строителите на металургичния комбинат. ВН, 1961, бр. 3016, 2. 2. За вятър — като духам нещо от всички страни го прочиствам, изчиствам; продухвам, обдухвам. Ще закачим кожите на открито. Като ги обветри вятъра по-бързо ще изсъхнат. • Обр. За нея [Емилия] станалото беше като една малка разходка на чист въздух, която обветря душата. А. Гуляшки, Л, 238. обветрям се, обветря се страд.
ОБВЕТРЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обветрям и от обветрям се. Голямото обветряне на лицето води до бързо изсушаване на кожата.
ОБВЕЯ. Вж. о б в я в а м.
ОБВЗЕМА. Вж. обвземам.
ОБВЗЕМАМ, -аш, несв.; обвзема, -еш, мин. св. обвзех, прич. мин. страд. обвзет, св., прех. Остар. Обземам. Една ужасна скръб обвзема человека, когато си помисли за трагическата смърт на Кънчева. Бълг., 1902, бр. 453, 1. Една петиция до Народно-то събрание,., бе грубо отблъсната от покойния Дим. Петков. Възмущението от това поведение на правителството неудържимо обвзе всички. Борба, 1919, кн. 1,
26. обвземам се, обвзема се страд. Целият град се обвзе сякаш от ужас, сякаш стихия някоя мина и развълнува старо и младо, мъже и жени, всичко се стече в миг да я види [светицата]. БД, 1909, бр. 3, 3.
ОБВЗЕМАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от обвземам и от обвземам се; обземане.
ОБВИВАЛО, мн. -а, ср. Диал. Тъкан, кожа или някаква материя, която служи за обвиване, увиване на нещо; обвивка. Овчо обвивало, свинско поклапало, козъо посте-гало, а унетре човешко месо. Гатанка. Т. Панчев, РБЯд, 232.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ОБВИВАМ, -аш, несв.', обвия, -йеш, мин. св. обвйх, прич. мин. страд. обвйт, св., прех. 1. Със следв. същ. с предл. с, в. Увивам, завивам някого или някакъв предмет от всички страни в нещо, с което го покривам изцяло; загръщам, загъвам. През нощта той [Левски] насипал черковния двор до портата със слама, обвил копитата на вуйковия си кон с парцали и побягнал с него. Н. Ферманджиев, РХ, 97. Мъртвото тяло [на фараона] намазвали с благовонни масла и го обвивали в бели ленени платна, напоени в смола. Ист. V кл, 28-29. Битите ги мажат с лой и ги обвиват с пресни овчи кожи. Д. Ангелов, ЖС, 167. Доброволците подаваха материали и сечива., обвиваха тръбите на чешмата със слама и чулове, да не замръзнат. Бл. Димитрова, ПКС, 206.
2. Прен. За облаци, дим, мрак и под. — разпространявам се така, че обхващам, обгръщам нещо от всички страни и правя да не се вижда. Над крайцера се завъртя гъст облак дим. Обви димната тръба и висна в горещия неподвижен въздух. Д. Добревски, БКН, 20. Вихър сви и тъмен рой / облаци
