ОБВЕРВАНЕ 19 ОБВЕСВАМ
ОБВЕРВАМ СЕ несв.; обверя се се., не-прех. О стар. Доверявам се; обверявам се, обверувам се, обвервам, обверувам.
ОБВЕРВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от обвервам и от обвервам се; обверуване, обверяване.
ОБВЕРЁНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Доверие. Тамо завърши някои мъчни и значителни подлози с толко способност, и във важни търговски обстоятелства действу-ваше с толко дързост и сполучвание, что-то придоби обверението на цялото съдру-жество. П. Р. Славейков, СК, 37.
ОБВЕРЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Доверчив; доверлив. Малката девойка е живна и обверлива: тя има потреба да бъде задържана и обюздена. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 14.
ОБВЁРНИК, мн. -ци, м. Остар. Довереник. Колбер, ако и човек на Фуке, и обвер-ник на този финанчни управител, беше обявил в йедно тайно писмо къмто Маза-рена, злоупотребленията.., с помощта на които Фуке скриваше в своите сметки истинското състояние на държавното съкровище. Б. Горанов, ЖГС (превод), 55. Един нормандски поп, който занимаваше при царя, за който ви говоря., място на обверник на мислите му, убеди го, че той трябваше да са подчини, без да кръкне на стотях и една мисли на моя господар. И. Адженов, В (превод), 105.
ОБВЕРУВАМ, -аш, несв.; обверя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. и непрех. Остар. Обвервам. обверувам се, обверя се страд. ОБВЕРУВАМ СЕ несв.; обверя се св., непрех. Остар. Доверявам се; обверявам се. Не прелъщава се, но само който се обверу-ва. ВУХБ (превод), 59.
ОБВЕРУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от обверувам и от обверувам се; обверва-не.
ОБВЕРЯ. Вж. обверявам, обвервам и обверувам.
ОБВЕРЯВАМ, -аш, несв.', обверя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Доверявам, поверявам; обвервам, обверувам. Челове-кът, на когото обверяваме живота си,., действува според началото на най-чистата нравственост. С. Доброплодни, 3 (превод), 20. Сърчатий велингтонски княз не щя., да са прежали, за да са качи на желез-ний път;., гиздава царица Викториа са наела да обвери на една царска върволица своето безценно лице. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 27. обверявам се, обверя се страд.
ОБВЕРЯВАМ СЕ несв.', обверя се св., непрех. Остар. Доверявам се; обвервам се, обверувам се. Доста е обаче, дето ни дават да разберем, за да не ся обверяваме вече на никого. ДЗ, 1868, бр. 30, 112. Не треба... да ся обверяваме на целители, които правят и продават цярове секрета. С. Доброплодни, 3 (превод), 19. Поп Богдан, който имаше да ся грижи за спасението на душите, грижеше ся и за добруванието на народа, който му ся беше обверил. Й. Груев, КН 4 (превод), 55.
ОБВЕРЯВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от обверявам и от обверявам се; доверяване, обверване, обверуване.
ОБВЕСВАМ, -аш, несв.; обвйся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. Поставям, оставям нещо да виси, като го заканвам, привързвам или захващам някъде; провесвам, провисвам, обвисвам. Натоварихме кошниците от двете страни на самара. А ония, които не можаха да се поберат там, привързахме ги с върви и ги обвесихме през раменете си. Кр. Григоров, ОНУ, 89. Тогава той хванал едно.. Кутрето започнало да скимти и да лае отчаяно. Старецът на-рочно го дръпнал за опашката, обвесвал го надолу с главата, притискал го по гръб. Ем. Станев, К, 36. Лявата му ръка, обвища е бинтове, беше обвесена на гърдите. Й. Йовков, Разк. II, 229. Обвесих фотоапарата на врата си. II Отпускам нещо да виси надолу; провесвам, провисвам, обвисвам. Старата върба се вижда цяла — cè тъй об-весила клони, под които се покои гъста сянка. Ц. Церковски, ТЗ, 126. Юрталана навлезе навътре.. Едри мамули, обвесили ръждивокафяви ресни, се кръстосваха на всички страни и го тупаха по краката, по слабините и по кръста. Г. Караславов, С,
32.
2. В съчет. с глава, врат. Накланям, навеждам надолу (глава, врат) вследствие на отчаяние, потиснатост, слабост, замисле-ност или под.; оклюмвам. Те си представяха как майка им плаче и нарежда за тях, а баща им седи до нея, оовесил глава, слуша нейните плачове и чезне по забягналите си деца. Д. Ангелов, ЖС, 471. Седна на пода и тъжно обвеси глава. Гр. Угаров, ПСЗ, 166.
3. Остар. Обесвам. И тия убо злодейци уните, убиха пред посланиците, като им впримчиха главите на въже и ги обвесиха на две дървета. Г. Кръстевич, ИБ, 342. обвес-вам се, обвеся се страд.
ОБВЕСВАМ СЕ несв.; обвйся се св., непрех. Захванат, закачен за нещо вися, увисвам надолу; провесвам се, провисвам. Над високите тънки върхари., стърчаха зелените езици на дивите лози,.. На места те не бяха пробили гъстата зелена маса и се бяха проточили и обвесили над малките полянки и тесни пролуки. Г. Караславов, Избр. съч. VII, 269-270. Момиченцето се затича и обвеси на врата на баща си.
О Обвесвам / обвеся нос (глава, врат). Разг. Изпадам в отчаяние, потиснатост, изгубвам самообладание, кураж; унивам. Немците стигнаха Кавказ.. Касабов ликуваше. Когато видеше унили хора, той шеговито ги
