Page:RBE Tom11.djvu/206

ОБСТЪРЖА 206 ОБСЪЖДАНЕ

лелото к.п.д. на помпата се изменя в практически незначителни граници. Ст. Пипер-ков и др., ЕМ, 90. Леонардо да Винчи строил повдигателни машини,.., машини за нарязване на винтове, за пробиване и обстър-гване на дърво. Р. Радулов, ИГ, 21.

ОБСТЪРЖА. Вж. обстъ ргвам.

ОБСУКВАМ, -аш, несв.; обсуча, -еш, мин. св. обсуках, св., прех. Остар. и диал.

1. Навивам, намотавам около нещо; омота-вам. Над повойте му го [чорбаджията] об-сукаха с дълга божигробска броеница. П. Мирчев, Е, 20.

2. Подгъвам, навивам, обикн. ръкав, поли или друга крайна част на дреха, облечена от човек; запретвам, засуквам, възсуквам. Ти стани рано в понделник, / йобсучи бялиръ-каве, / замеси бяло кисело, / йопечи оели кравае. Нар. пес., СбНУ XIV, 80. Де го зачу Деница девойка, / .. / йобсукала копринени поли, / да нагази тоз тих бяли Дунав, / да юлови Павел арен юнак. Нар. пес., СбНУ XIV, 74. обсуквам се, обсуча се страд.

ОБСУКВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обсуквам и от обсуквам се.

ОБСУЧА. Вж. обсуквам.

ОБСУША. Вж. обсушавам.

ОБСУША. Вж. обсушвам.

ОБСУШАВАМ, -аш, несв.; обсуша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Изсушавам нещо навсякъде, от всички страни, обсушавам се, обсуша се страд, и възвр.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОБСУША СЕ. Вж. обсушвам се.

ОБСУШВАМ, -аш, несв.; обсуша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Обсушавам. обсушвам се, обсуша се страд, и възвр.

ОБСУШВАМ СЕ, -аш се, несв. ; обсуша се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. За овца — намалявам млякото си; пресъхвам.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ОБСУШВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от обсушвам и от обсушвам се.

ОБСЪДЯ. Вж. о б с ъ ж д а м.

ОБСЪЖДАМ, -аш, несв.; обсъдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изказвам мнението си за нещо, обикн. при разискване с други лица, като преценявам всички „за“ и против" вземането на определено решение; разисквам. Като се раздели с Малони, Костов отиде у нотариуса. Той искаше да обсъди с него предложението на италианеца. Д. Димов, Т, 549. След вечерята се вмъкнахме с Кивито в нашата стая, направихме си под юргана палатка и дълго обсъждахме какво да правим. П. Славински, МСК, 42. Другите съзаклетници, останали по частите или залисани в работа, нямаха още време да обсъдят положението. Впрочем то не бе още тъй лошо, както го предполагаше унинието на Груева. С. Радев, ССБ II, 25. Климент, по-близо до Браила и по-яко свързан с дружеството, обсъжда в писма от края на 1873 г. подробно с Пеев въпросите около списанието, предлагайки между другото по-късно,.., да обхваща IX книжка около 17-18 коли с познатото й съдържание. М. Арнаудов, БКД, 247. Пашата картина [илюстрацията] представлява едно грамадно събрание на стачниците в Стокхолм, гдето те обсъждат своята бойна програма. БД, 1909, бр. 26, 1. Обсъждаха бъдещата си дейност. А Обсъждат изхода от кризата. А Обсъдиха всички подробности и начини на действие. Н Стесн. Подлагам на публич-на преценка или на преценката на отбрани професионалисти произведение на изкуството, литературата, науката. Та на какво ще прилича едно литературно списание, което в критическия си отдел мълчи за произведенията на добри литератори, а говори и обсъжда главно дрипели. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 281. Тази редколегия,.., е обсъждала всеки предстоящ брой и анализирала всеки излязъл брой. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 118. В един и същи ден той поучава и се шегува с момчетата в ателието,..; открива изложби на чужденци и обсъжда новата корица на списание „Пламък“. С. Северняк, ОНК, 218. Обсъждаха архитектурата на паметника. А Обсъждат прочетеното в антологията. II Разисквам с околните някакво събитие, случка, факт и под., като изказвам становището си; коментирам. След минута навън се трупаха хора и шепнешком обсъждаха страшната смърт наДоки. Г. Райчев, Избр. съч. II, 217. Комитетът в голямата стая на къщата [Матакевата] заседаваше непреривно, обсъждаше новините, които пристигаха. К. Величков, ПССъч. I, 134. обсъждам се, обсъдя се страд. Почитаемий господине, умолявате се да заповядате утре,.., в склада Сухиндолски вина", гдето ще се обсъжда въпросът за основаванието на едно въз-държателно дружество. Ал. Константинов, Съч. I, 301. Тая работа е сериозна, много сериозна... Трябва хубаво да се обсъди. Т. Влайков, Съч. III, 236. Няколко дни по-къс-но, когато свикал събрание на дружествените членове, за да се обсъди уставът му, Дринов пише от Женева., на приятелите си, но този път той изказва разочарованието от еснафския морал и апатията на виенчани. М. Арнаудов, БКД, 64.

ОБСЪЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обсъждам и от обсъждам се. — Имате ли нещо допълнително или направо да минем към обсъждане на проекта? — попита Младенов. Д. Вълев, 3, 99. Вие г. X. сте, види се, от оная пасмина гузни бърборковци, които твърде обичат да дигат врява, когато при обсъждане на литературни произведения критиката съди и самия им ав