ОБСЪХВАМ 207 ОБТЕГНАТ
тор. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 317. Докато се бави още в Братов и преди да замине за по-високо образование в Германия, Берон участвува в обсъжданията между българските писатели и любители на образованието тук върху необходимостта да се повдигне българската нацио-нална школа и да се създаде за нея един общоприет литературен език. М. Арнаудов, БКД, 10. По една или друга причина,.., участието им [на жените] в научни обсъждания и др. не винаги може да се смята за задоволително. Хр. Домозетов, ОР, 36-37. Обсъждане на научни трудове. Обсъждане на филм. А Подлагам на обсъждане. А Правим обсъждане. Обсъждане на кандидатурите. Всенародно обсъждане.
ОБСЪХВАМ, -аш, несв.; обсъхна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Засъхвам2. Като обсъхне добре лепилото, черчеветата грижливо ще се поставят на прозорците. Т. Влайков, Пр I, 8. От няколко дни насам веят южни ветрове.. Полето обсъхна. ЦВ, 860, бр. 478, 1. В очите й се изказваше плъно чувство. Още не обсъхна-ле в тях сълзите й, та ги облекле с бистра влага, която пронизваше сърцето. Н. Бончев, ТБ (превод), 52.
ОБСЪХВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обсъхвам; засъхване.
ОБСЪХНА. Вж. обсъхвам.
ОБСЯГАМ, -аш, несв.; обсегна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обсегнат, св.
1. Прех. Остар. Обхващам. В продължение на пет години,.., бидоха събрани за Речника на книжовния език думи из всички съчинения на Вазов,.. — изобщо от всичко излязло изпод неговото перо. А то е полувеков-но дело на един плодовит писател, което обсяга всички страни от живота на неговия народ и на природата, всред която живее. Ст. Романски, ОФ, 1950, бр. 1809,4.
2. Непрех. Диал. Посягам (Н. Геров, РБЯ). обсягам се, обсегна се. Страд. от обсягам в 1 знач.
ОБСЯГАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обсягам и от обсягам се.
ОБСЯДАМ, -аш, несв.; обседна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обседнат, св., прех. Диал. Възсядам. обсядам се, обседна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБСЯДАНЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от обсядам и от обсядам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБТАКАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); обточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обточ-вам. Къщи и хижи,.., обтакаха двата бряга Ш пълноводната тогава Янтра. Ив. Вазов, Съч. ХП1, 128. Брусата и Троцки бяха съдружници в кожухарския занаят. Шиеха калпаци и кожуси и обтакаха на булките кожени якички. Ламар, Ст, 1965, бр. 999, 2. об-такам се, обточа се страд.
ОБТАКАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от обтакам и от обтакам се; обточване.
ОБТЕГ м. Диал. Пръчка, която държи задното кросно на домашен тъкачен стан стегнато, да не се отвива.
— От JL Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1955.
ОБТЕГАЛКА ж. Диал. Пръчка или камък, която служи за обтягане на подножки-те на домашен тъкачен стан. За обтягане на подножките се връзва пръчка или камък, който стои зад разбоя на пода; това се нарича обтегалка. СбНУ XLII, 35.
ОБТЕГАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който служи за обтягане; обте-гачен. Обтегателна пружина на сноповър-зачка. Обтегателна ролка в комбайна.
О Обтегателен изолатор. Електр. Изолатор във въздушна линия, който може да предаде усилието на опън от проводника към закрепващия стълб.
ОБТЕГАЧ м. Спец. 1. Стоманобетонен или метален (рядко дървен) хоризонтален прът, който съединява крайни възли в строителните конструкции и поемайки опъна, осигурява непроменливо разстояние между тях. Все в този етаж за поемане на хоризонталните сили е имало три дървени обтегача, чиито дупки са запазени /20/18 см/. Д. Цончев и др., АК, 25. Поемането на хоризонталните сили става обикновено посредством стоманени обтегачи. Макар и по-рядко, не е изключено поемането на хори-зонталната сила чрез .. монолитни подови конструкции и dp. X. Нисимов, и др., С, 205. На фиг. 4.56 са показани едно-, дву- и три-корабни сгради за промишлени цехове, депа, гаражи и пр. Поемането на хоризонталните сили тук е изпълнено с помощта на обтегачи. Ив. Бончев, ЗК, 203.
2. Мор. Метално или въжено устройство за обтягане на кормилното въже, неподвижния такелаж, леерите и др. под. на кораб.
ОБТЕГАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Който служи за обтягане; обтегателен. Кърпата се подгъва и надява на една пръчка (летва),.. Другият край на кърпата се навива на обтегачната летва et задния край на цилиндъра. Ил. Рашков, ПТ, 149.
ОБТЕГНА. Вж. обтягам и обтегну-вам.
ОБТЕГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обтегна и от обтегна се като прил. 1. Който е прав, без гънки и с гладка повърхност; опънат, изпънат. Върху белите пердета играеха сенки. Виждах профила на лице, две ръце се издигнаха, сключени на обръч и върху обтегнатото платно ясно се U3pucy§axq буйните талази на разпусната коса. И. Йовков, В АХ, 19. Над масата на
