Page:RBE Tom11.djvu/186
ОБРЪЧЕ 186 ОБРЪЩАМ
Послов., СбНУ XXV, 28. // Такава лента, която се използва за игра, като се търкаля с помощта на пръчка. Напред по пътя тича подир своя обръч момиченцето на съседите. Обръчът е много пъргав и при всеки удар на пръчката подскача бързо напред. И. Радичков, ВН, 1961, бр. 3009, 2. А оеше почти вчера, когато с къси гащички търкаляше обръча. Д. Калфов, Избр. разк., 2/9. В екипа за надбягване с обръчи бяхме четирима. П. Славински, МСК, 21. // Железен, дървен или пластмасов предмет във вид на окръжност с различно предназначение (в облеклото, като украшение, накит и др.).След нея минаха и други жени.. — едни с малки фесчета на глава, други с металически обръч на косите, обвит в бял плат, който падаше свободно връз плещите дори до кръста. А. Христофоров, А, 78. Върху дрехата над лактите му и около китките му имаше широки златни обръчи — нито гривни, нито броня, а над ризницата падаше на широки гънки светлосин плащ. А. Дончев, СВС, 567. Затворникът само да стои прав, с ръце включени в ръждивите железни обръчи. Г. Караславов, Избр. съч. III,
190. • Обр. Слънцето се показа над естрадния театър, скрит между зеления обръч на буките. Цв. Ангелов, ЧД, 89.
2. Прен. Редица от хора с форма на окръжност; кръг. Снежа тръгна към Боян и приятелите му, които стояха сред любопитен, шумен обръч от публика. Т. Монов, СЧ, 34.
3. Воен. Военни сили, разположени в кръг около обекта на военни действия. Четниците му лазеха край оградите.. Едва към четири часа след пладне излязоха на баира над лозята, преди военните да сключат обръча край града. Ем. Станев, ИК III и IV, 46/. Помете го [Евлоги] като вихрушка със себе си една група стачници, разкъсала обръча на ескадрона и гонена по петите от конни и пеши полицаи. А. Гуляшки, Л, 96. Обръчът на пруските и правителствени войски, които обсаждаха Париж, се затягаше все повече с всеки изминат ден. Ист. IX-XI кл, 10.
4. Спорт. Изработено от дърво или пластмаса спортно съоръжение, което се завърта около кръста със специални движения на тялото. Със своите упражнения, изпълнявани с обръчи и шведски столчета, средношколците възхищават многобройните зрители, заели трибуните на стадиона. НС, 1958, бр. 123, 1.
О Прилича ми като на тиква обръч. Диал. Ирон. Не ми прилича никак, съвсем, (за неподходящи за някого облекло или накит).
ОБРЪЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от обръч. Мерките, назначени за мерение на храните, са направени от дъб и обковани с железни обръчета. К. Кърджиев, А, 160.
ОБРЪЧЕЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от обръч; обръче.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОБРЪЩАМ, -аш, несв.; обърна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. обърнат, св., прех. 1. Като завъртам или извивам нещо или някого, изменям положението му спрямо друг предмет или човек. — Че то много мъничко, бе госпожо, — рече квартирант-ката, като обърна детето наляво и надясно. Г. Райчев, ЗК, 135. — Добър вечер/ — каза Оле-затвори-очички. Ялмар му кимна с глава, скочи и обърна портрета на прадядо си с лице към стената. Св. Минков, СЦ (превод), 26. Изтягал се той по цял ден под сянката на черницата в двора си, докато го заболявали ребрата от лежане. Тогава той сбирал сили и викал: — О-ох! А това значело, че е дошло време да го обърнат на другата страна. СбХ, 140. • За вятър, вода и др. Шапката ми падна [на едно шумливо водопадче] в бързея му и то в един миг я сгромоляса в кипящите си бездни, блъска я, обръща я, като в една дръста. Ив. Вазов, Съч. XV, 45. Ханджар беше се спрял на прага и лаеше "сърдито, вятърът обръщаше ушите му. Й. Йовков, Разк. П, 44. // Въртя, премятам. Той държи хляба в ръка, обръща го от една от друга страна, после го поднася до устата и го целува. Л. Стоянов, X, 18. — Нона взе една книга от масата и започна да си играе с нея, като я обръщаше ту от едната, ту от другата страна. Й. Йовков, ЧКГ, 146. Жената извади из пазу-хата си две махмудии и даде ги на отчето. — Малко е, — каза отчето и обръщаше ма-хмудиите в ръката си. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 149. — Ето вземи си ги [парите]. Всичките са тук. Димо ги грабна, обърна ги между пръстите си и сключи вежди. К. Петканов, МЗК, 291. // Завъртам, превъртам (ключ, бутон и под.). — Дядо Балдю, позволи да заключа по-напред вратата. И Светослав обърна ключа. Ив. Вазов, Съч. XIV, 135. Стига ти да обърнеш един бутон в каютата си и да блесне електрическа лампа, когато искаш — деня и нощя. Ал. Константинов, БПр, 30.
2. В съчет. с глава, очи, поглед и под. Извивам1, завъртам2. Той тръгна в източ-на посока, като при всеки ъгъл се поспирва-ше и обръщаше назад глава, за да види дали не го следи някой. Д. Ангелов, ЖС, 481. Трендафилчо Жълтия обръща към него младото си пълно загоряло лице и малките му сиви очички лукаво светват. Елин Пелин, Съч. IV, 189. Всички обърнаха очи към другия мендер, дето седеше попът. Ив. Вазов, Съч. XI, 164. Той се изкачи на билото на склона и обърна поглед към равнината. Д. Ангелов, ЖС, 17. Лила му подава стов-ната си и, като обърне към него страната си, поправя си кърпата на главата. Л. Ка-авелов, Съч. II, 72. Когато Македонски ойде до средата, той си обърна гърба на североизточния студен вятър. Ив. Вазов, Съч. VI, 63.
