Page:RBE Tom11.djvu/187

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОБРЪЩАМ 187 ОБРЪЩАМ

3. Променям посоката на движение на нещо (обикн. на превозно средство, кон и под.) встрани или назад; завивам2, възвивам, извивам1, връщам, завъртявам2. Трябва да нощуваме в града.. Той [мъжът] отново се кани вътре.., обърна предпазливо колата и бавно пое към блещукащите светлини на градчето. К. Константинов, СЧЗ, 109. Селянката чевръсто скочи в ладията и седна до ладияра. Той обърна ладията и тя заплува по мътния Искър. Ив. Вазов, Съч. XI,

7. Цвета забърза и не го погледва. Еньо обърна кончето и се впусна по нея. Елин Пелин, Съч. III, 142. Като дойдеше там, разбираше, че не било кози, а бели камъни. И обръщаше стадото си на друга страна. Й. Йовков, CЛ, 111. Стар свекър колата обръща, / булки са на кола качили, / у тях ги той закарал. Нар. пес., СбВСт, 336.

4. Непрех. Изменям посоката на движението си като завивам обратно. Скоро файтонът обърна назад и се изгуби в тъмнината. Ив. вазов, Съч. XXVI, 98. И като зърна трактори и лъснаха пред очите му стоманените му лемежи — тогаз се заслони до едно дърво и приклекна. Трактористите току-що обърнаха откъм другия край и идваха насам. Кр. Григоров, Н, 21. Снех го [грабителя] от коня, качих се аз и обърнах назад.

А. Каралийчев, ПС, 178. На края на лехата преди да обърне, тя [Станка] отхвърляше енергично и ловко ралото, дигаше копраля-та и., се заглеждаше пред себе си — също както правеха мъжете при оран. Г. Кара-славов, ОХ I, 363.

5. Прен. Насочвам в друга посока или към себе си нещо (сила, мисли, намерение и под.). Преди година време ние го поразихме, но не поразихме цялата сила на ромеите и защо сега да я обгръщаме пак срещу себе си? Д. Талев, СII, 149. Па обърнеше мислите си в друга насока... Щом хората са направили кооперативни стопанства из околността... Що да не е и тук... Може пък за добро да е... Казват, че туй било цярът на селската сиромашия. Кр. Григоров, Н, 45. Той [професор Бир] ми разправи, че е ангажиран за пет години от бившия султан с месечна заплата 6,810 фр. и извънреден хонорар и затова обръща иска си към мене. БД, 1909, бр. 20, 2.

6. Променям положението на нещо от изправено в легнало, като го поставям на едната или другата страна, бутам нещо от изправено положение; катурвам, събарям, повалям. Помниш ли като обърна каруцатр,

а изтърси момите върху тръните. Й. овков, ЖС, 189. По едно време конете тъй се засилиха, че бай Васил с мъка трябваше да ги удържа и да внимавр добре да не би да ни обърнат някъде. Й. Йовков, Разк. Ш, 36. Конят направи внезапен завой към канавката на шосето. — Внимавай, глупак!... — сърдито извика Макс. — Ще обърнеш двуколката. Д. Димов, Т, 172. Посегна да си вземе хляб и обърна чашата с вино върху бялата покривка.

7. Променям положението на нещо, като долната част или долната страна поставям отгоре. Теодосий го накара да обърне един здрав върбов кош и да седне на дъното му. Ст. Загорчинов, ДП, 201. По-нататък, из нашарена с дълги откоси ливада,., берачи с дълги вили пъргаво обръщат или разряж-дат позасъхналото сяно. Т. Влайков, Съч. III, 2. Бързо се втурна към ръкавичката [Зайко]. Побутна я боязливо с крачето си, дори я обърна, но щом съзря извезаното кученце, отскочи три крачки назад. А. Ка-

алийчев, ТР, 19-20. Чичо Горан., гази наве-

ен из реката и търси пиявица. Той върви бавно, внимателно обръща всеки камък. Елин Пелин, Съч. II, 72. Младежите се мъчеха да хванат костенурката и да я обърнат по гръб — тогава тя е безсилна. М. Марчевски, ОТ, 133. // Разоравам, изкопавам земя като изкарвам на повърхността долния й пласт. По риза, със запретнати ръкави и разгърден, Остеня забиваше коловете, обръщаше земята с лизгара, затъпк-ваше пръстта и гледаше час по-скоро да свърши и да се запилее някъде. Кл. Цачев, ГЗ, 30. Тракторът обърна земята и изкара една черна пръст, дето е почивала хилхюи години. А. Каралийчев, НЗ, 43. Учителят Никола и учениците му копаят училищна-та градина. Дядо Гуни гледа как децата сръчно премятат големите за тях лопати и обръщат рохката пръст. С. Северняк, ИРЕ, 14. Седя при него няколко дни и като нямаше какво да прави, взе, че му обърна цялата градина, която той сам не помнеше откога не беше обръщал. Ст. Даскалов, СЛ,

42.

8. Изваждам опакото, вътрешната страна на нещо (дреха, чорап и под.) навън, към лицевата страна. Смъква и обръща палтото си — пригодено отрано с два различни цвята и кръпки — според случая, и куцука ли, ку-цука с единия крак. И. Михайлов, МП, 117. Той [Миню] не отиде у дома си, а се запъти към Ленкови. Сестра му шеташе в къщи, обръщаше някакви стари дрехи, търсеше нещо. Г. Караславов, Йзбр. съч. VI, 218. При обиска дядо Тома седеше на един стар шиник., и мълчаливо наблюдаваше как детективи и стражари се разпореждаха като у дома си. Един кривоок мъж., обърна джобовете на потурите му. Г. Караславов, Избр. съч. V, 181. // Подновявам дреха, като слагам за лице вътрешната страна на плата. Ще си занеса костюма да го обърнат. Н. Каралиева, Н, 34. Сиромах три пътя са радва на дрехите си: кога са нови, кога ги обърне и кога ги закърпи. П. Р. Славейков, БПП, 114.

9. Разтварям нещо (книга, албум и под.) и прехвърлям отдясно наляво страниците му; прелиствам^ Поп Стефан обърна няколко страници. Й. Йовков, Ж, 145. Русинов, кой

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл