ОБРЪЩАМ 188 ОБРЪЩАМ
то обращаше някаква книга, дигна глава, като че^се събуди. Г. Караславов, ОХ I, 103. Отец Йеротей си наплюнчи пръстите и обърна друго листо. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 52. Трябваше му едно писмо, а колкото и да го търси, колкото и да обръща папки и книжа, не можа да го намери. И. Йовков, ЧКГ, 26. Марина беше обръщала албума, но този портрет не беше виждала. Г. Караславов, ОХ I, 37.
10. Прен. Разг. Обикн. с предл. на. Правя нещо да се промени, да стане друго, да получи друг вид, друго съдържание, свойство или предназначение; превръщам, преобразявам. Ще свикам всички кукумявки и бухали да пеят, ще събера всички самодиви да играят.. Да тъпчат тая гнила земя, на камък да я обърнат. Ал. Константинов, Съч. I, 13. Лицето й беше продълговато, с тънки антични черти. То напомняше някоя от богородиците в древната византийска черква „Св. Димитър“, които едва личаха под мазилката от хоросан, лепната върпу иконите от турците преди години, когато обърнали черквата в джамия. Д. Спростра-нов, С, 6. И се смееш пък. Не теие срам! И къщата обърна вече на кръчма. Й. Йовков, Б, 27. Искаш ли да те уважава някой, мачкай го. А съсипеш ли му царщината и него обърнеш на роб — за светец ще те има през целия живот. Ст. Чилингиров, ХНН, 152. Като преминува от течно състояние в твърдо, водата показва такава сила, щото разкъсва скалите и ги обръща на пясък. Д. Витанов, ФГ (превод), 11.
11. Прен. Разг. Обикн. в съчет. със същ., предл. най друго същ. Давам друго развитие, насока на нещо (действие, работа, процес и под.) чрез преминаване от едно състояние в друго, от един вид или етап в друг; променям, превръщам. — Моми, тази песен не се пее така! Още малко и ще обърнете песента на крамола. К. Петканов, БД, 27. После, когато мълчанието стана много дълго, девойката се опита да обърне всичко на смях. Б. Райнов, ДВ, 90. • Грее се бая Крачун на огнеца, а в лицето стана блед, та жълт, та смил. По едно време почна и да потреперва, като че го обърна на треска. М. Георгиев, Избр. разк., 248. // В съчет. със същ. разговор, дума, приказка и под. Изменям, измествам темата, съдържанието, смисъла на разговор и под. — Дето ще рече, ти не щеш хоро, каза той на Хадъ-ра, като искаше да обърне разговора на друга страна. Ц. Гинчев, ГК, 238. А в черква Бачо Киро заговорваше най-напред за някой светия, па току обърне реч за наука или за живота в семейството. М. Марчевс-ки, ДВ, 35. — Кого благославяш? — помъчих се да обърна разговора на подбив. Др. Асенов, СВ, 78. Додето отиде у Марка чорбаджи, дека беше? — обърна хитро въпроса беят. Ив. Вазов, Съч. XXII, 39.
12. Прен. Разг. Представям нещо не така, както е в действителност, изопачавам нещо; извъртам. Мисълта му беше такава, каквато я отгатна Черешара: „Няма ли да му видите сметката на Кукена?“ Но той знаеше как Черешара умее да обръща всичко, та не се реши да му каже направо мисълта си. П. Славински, ПЗ, 81. — Ти както щеш я обръщай, нашата работица е спукана, — казваше един. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 148.
13. Прен. Разг. Разглеждам ту от една, ту от друга гледна точка; въртя. Месец време мислиха и премисляха, обръщаха въпроса и така, и инак, изказваха мнения и съмнения, докато най-сетне в семейството на Ронго Митев настъпи успокоение. Г. Краев, Б, 7.
14. Прен. Разг. Обикн. в св. в. Търся навсякъде; претърсвам, претършувам — Няма го, Тане. Навсякъде обърнах — обади се жена му. — Потърсете, молим, много ви молим! — тревожеше се Контето. Ст. Мокрее, ПСН, 139. Вратата на бараката се хлопна и влезе дядо Златан. — Тука ли си бе, Златко, обърнах гората да те диря! — скара се той на внука си. Л. Галина, Л, 71. Да имаше поне някаква следа, Гого ще хукне, къра ще обърне, но пак ще я намери. А така — къде да иде, коя посока да вземе? Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 285.
15. Прен. Разг. Йзпивам наведнъж до дъно някакво количество питие, обикн. спиртно (като изпразвам изведнъж съда, в който се намира); гаврътвам. — Почакай да привърша и ще идем да обърнем по една бира. М. Грубешлиева, ПИУ, 74. — Влезте, де! Заповядайте да обърнем по една ракия за бог да прости кръстника. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 51. Пообърнат, той видя през рамото си, че Севастица чете и не го гледа и набързо обърна още една чаша. Й. Йовков, АМГ, 73. Една вечер в кръчмата той обърна две шишенца. А. Каралийчев, СР, 18. — Па мене син да ми се роди, цяло буре ще обърна! А. Наковски, МП, 103.
16. Аритм. Пресмятам, изчислявам от един вид мярка в друг; превръщам. Цяло число обръщаме в неправилна дроб с даден знаменател, като умножим знаменателя с цялото и полученото произведение пишем за числител, а оставим същия знаменател. Аритм. V кл, 75. Понеже действията с де-сятични дроби са по-леки отколкото с обикновени дроби, то е потребно да знаем да обръщаме обикновените дроби в деся-тични. Хр. Данов, Ч, 167. Обръщам метрите в сантиметри. А Обръщам часовете в минути. А Обръщам доларите в левове. обръщам се, обърна се страд. Смъртните знаеха, че палачите се приближават безшумно, че ключът тихо се обръща в предварително смазаната клфчалка, че глутницата нахлува внезапно и се нахвърля върху спящата жертва. Ем. Манов, ПЯ, 58. — Колко ти остава още да обръщаш? — Около декар. — Окъсняхме. — Хубаво е, като
