Page:RBE Tom11.djvu/147

ОБМИСЛЯНЕ 147 ОБМУНДИРОВКА

мислям. Потресен предварително от успеха си, той се колеба около месец, уверявайки се, не обмисля най-подходящите методи за експеримента. Съвр., 1980, кн. 1, 51. Още през нощта беше обмислил план за борба с вълците и щом се развидели добре, той се залови на работа. Ем. Станев, ПЕГ, 42. Той говореше бавно. Обмисляше всяка дума, която изговаряше. Ал. Спасов, С, 63. — Тръгвайте! — Не бързайте! Да обмислим добре какво ще правим — каза една от жените. П. Спасов, ХлХ, 237.

2. Непрех. Остар. Помислям. Свети Теодо-сий .. повика на събор всички свои сподвиж-ници да обмислят върху това и да поискат от Господа, щото зачатието на хората да стане чрез невинен поглед. Елин Пелин, Съч. IV, 12-13. Не е имал самообладанието да си даде отчет, да обмисли ясно за самосъхранението си, както диктува здравий разум всякому нормалному человеку. С, 1894, бр. 1475, 4. обмислям се, обмисля се страд. от обмислям в 1 знач. Поради тези и други подобни спънки обмисляло се преместването на дружеството в Турция в някое централно място. М. Арнаудов, БКД, 237. — Таз работа трябва да се обмисли добре — каза Йови. Й. Йовков, ЧКГ, 261.

ОБМЙСЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от обмислям и от обмислям се. Сега не е момент да се мисли за опасностите. Периодът на обмислянето е минал. Б. Райнов, НН, 455. След зряло обмисляне.. Робинзон съзна, че трудно можеше да се откаже от службата и от високата заплата, която получаваше. Д. Димов, ОД, 163. Кардашев жаднееше по-скоро .. да иде у дома си и да се залови с обмисляне фабулата и развитието на разказа си. Ив. Вазов, Съч. X, 12.

ОБМИТЯ. Вж. обмитявам.

ОБМИТЯВАМ, -аш, несв.; обмитя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Облагам нещо с мито.-Хм — озадачи се чиновникът и започна да прелиства разсеяно тарифната книга. — За пръв път ми се случва да обмитявам такъв предмет. Св. Минков, БФ, 22. — На мене ми обмитиха преди два месеца, като се връщах от Карлови вари, един куфар с багаж. Я. Антов, СбХС, 333. // Представям, обявявам нещо, за да бъде обложено с мито. Когато го преведоха с лодката до митницата и той се зазяпа по тълпите чужденци, които обмитяваха стоките си, веселият лодкар се измъкна нанякъде и наскоро дойде с двама войници. Й. Вълчев, СКН, 330. обмитявам се, обмитя се страд. Вторият начин за спестяване на мито бил, като се внася определено количество сурова захар, но се обмитява по-малка част от товара. ДТ, 1998, бр. 251, 8.

ОБМИТЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от обмитявам и от обмитявам се.

ОБМЙЯ. Вж. обмивам.

ОБМОТАВАМ, -аш, несв.; обмотая, -аеш, мин. св. обмотах, св., прех. Остар. Омотавам. Вземете стъклена епруветка, напълнете с железни стърготини и я обмотайте с няколко навивки от меден проводник. СбЗФ, 111. Ако обмотаем подковообразно цилиндрическо желязо с медна жица.., то като пропустим през жицата галвани-ческий ток, желязото става силен магнит. И. Гюзелев, РФ, 397-398. Бошняшки християни са предали прошения от много окръжия везирю сараевскому противо своя злотвори, кои са цяла Босна в чърно обмотали. БД, 1875, бр. 3, 9. обмотавам се, обмотая се страд. и възвр. Кат ти в къщи не горят дървата, / и студ в стая хване да тя кине, / обмотай ся и спи до зората. Кр. Пи-шурка, К, 35.

ОБМОТАВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от обмотавам и от обмотавам се.

ОБМОТАЯ. Вж. обмотавам.

ОБМУНДИРОВАМ, -аш, несв., прех. Воен. Снабдявам военно лице с пълно униформено облекло и амуниция, обмундиро-вам се страд.

ОБМУНДИРОВАМ СЕ несв., непрех. Воен. За военно лице — получавам пълно униформено облекло и амуниция.

— От рус. обмундировывать.

ОБМУНДИРОВАНЕ ср. Воен. 1. Отгл. същ. от обмундировам и от обмундировам се. Запасните войници още не бяха получили всичко за обмундироването си. Ако имаше калпаци, не стигаха ботуши. В. Генов-ска, СГ, 335.

2. Обмундировка (в 1 знач.); обмундирование. Тяхното [на пленниците] обмундирова-не и облекло се различаваха от тези на останалите колониални марокански части. Ал. Гетман, ВС, 331.

ОБМУНДИРОВАНИЕ, мн. -ия, ср. Воен. Обмундировка (в 1 знач.); обмундирова-не.

— От рус. обмундирование.

ОБМУНДИРОВКА ж. Събир. Воен.

1. Пълно униформено облекло и амуниция на военно лице; обмундироване, обмундирование. От веригата навлиза в горичката., жандармерийски подофицер.., обмундиров-ката му лъщи в лъчите на слънцето. 3. Сребров, Йзбр. разк., 104. Браилци обръщат внимание парите да не се пръскат за излишни неща, като пищна обмундировка, файтони и прочее. Ст. Дичев, ЗС С, 116.

2. Амуниция (във 2 знач.). Всеки [от войниците] тичаше с коня си към реката.. Сетне хукваше по обратния път и се заемаше да прогонва обмундировката, юздите. А. Гу-ляшки, ЗВ, 1о4. След двайсет и две години странствуване се завърнаха в Полша прочутите вавелски съкровища.. Тази безценна колекция обхваща 132 гоблена от прочути