ОБМЕНЯНЕ 146 ОБМЙСЛЯМ
меним мисли и впечатления от живота. Т. Влайков, РП I, 140. При загряване на метала трептенията на йоните се засилват и при сблъскване с електроните те си обменят енергия. Хим. XI кл 1965, 88.
ОБМЕНЯНЕ ср. Отгл. същ. от обменям и от обменям се; обмяна, обмен, обме-няване. Най-ценното в събеседването е, че слушателите се довеждат до обменяне на мисли, до творческо обсъждане. НА, 1955, бр. 2252, 2. Механизмът на йонното обменяне, особено при динамичните условия на филтрирането, досега остава ненапълно изучен. Я. Якимов, Т, 203. Обменяне на валута. Обменяне на продукти. Обменяне на идеи.
ОБМЙВАМ, -аш, несв.; обмйя, -йеш, мин. св. обмйх, прич. мин. страд. обмйт, св., прех. 1. Мия, измивам нещо от всички страни, по цялата му повърхност. Ако поискат обстоятелствата [при задушаване след раждане], може да вдъхваме въздух в гърлото му [на детето] и да обмиваме есето му тяло с вино и вода. П. Р. Славейков, СК, 92. Над другото [растение] употребете синките свои попечения, т. е. изправяйте го, об-мивайте го.., теглете му пъпчиците, теглете му ствола и пр. Знан., 1875, бр. 7, 107. При радиоактивно замърсяване тялото на пострадалия трябва да бъде обмито в пункта за санитарна обработка и дезактива-ция. И Остар. Измивам, отмивам. Дядо Коста нарамил Цена на гърба си, занесъл го под черницата на тревата и захванал., да му обмива кръвта, която текла като река из устата му. Л. Каравелов, Съч. IV, 12.
2. Рядко. За течност, газ — движа се, тека около някакво тяло, като го обграждам, обхващам от всички страни. Топката не само се движи постъпателно, а се върти и около оста си. Въздушните частички, които тя среща по своя път, сега вече не я обмиват равномерно от всички страни. К, 1964, кн. 7, 20. обмивам се, обмия се I. Страд. от об-мивам. Външната повърхност на целофана се обмива от специално приготвена течност, която отнема отровните и ненужни вещества. ВН, 1963, бр. 3687, 4. II. Възвр. от обмивам в 1 знач. Ти не ми пое втората пушка, заборави коня, не ми поля да се обмия — към разруха ли ще водиш къщата ми? И. Вълчев, РЗ, 52.
ОБМИВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от обмивам и от обмивам се. С обмиване-то на телата от течности и газове е свързано и явлението КарМанов вихров път, което е причина телеграфните жици да „свирят“. К, 1964, кн. 7, 41. Аз считам за полезни честите топли обмивания и честите променявания на долните дрехи. Знан., 1875, бр. 19,287.
ОБМЙВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който е предназначен за обмй-ване, цялостно измиване на лица и предмети при санитарно-дезинфекционни действия в райони, засегнати от радиация, или в епидемични огнища. В градовете се изграждат: химическа .. лаборатория, стационарен об-мивъчен пункт, станция за дегазация на облекла и др. Н. Иванов и др., ГО, 39. 06-мивъчна техника.
— От рус. обмывочный.
ОБМИСЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от обмисля като прил. Който е резултат от предварително обмисляне, от сериозна, внимателна преценка и подготовка. Мисълта за бягство не ми беше чужда, но не си падах по рисковете. Обичах обмислените рискове. Р. Балабанов, ТБК, 12. Господин генералният директор на „Никотиа-на“ получи пълномощия от всички тютюневи фирми и поведе борбата с добре обмислени ходове. Д. Димов, Т, 257. Каквито и да са инак разказите на г. Кьнчова, те имат обмислена и добра композиция и тя изкупва другите им грешки. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 250. Ако желаеме да принесеме съществена полза със своите „Христоматии“ или „Читанки“ на учениците, то тряба да ги съставляваме по по-строго обмислен план. Знан., 1875, бр. 24, 375-376. ^
ОБМИСЛЕНО. Нареч. от обмислен; с обмисляне. На въпросите на Тъкачев Киро отговаряше спокойно, обмислено. Г. Карас-лавов, ОХ, 49. Не по навик, а съвсем обмислено добавя тя „Дрянкова“- за да покаже на Яворов, че не мисли да му се натрапва. М. Кремен, РЯ, 391. Стъпка по стъпка, студено, обмислено той вървеше право към страшния край. Елин Пелин, Съч. III, 153. Сичко са върше и работи от тях [мисионерите] полека, хитро и обмислено. НБ, 1877, бр. 62, 241.
ОБМЙСЛЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на обмислен. Всеки разказ и стихотворение бивали обмисляни от начало до край до най-малки подробности.. Въпреки тази обмисленост обаче той [Йовков] познавал ефекта на щастливото, моментално хрумване, на случайния възторг. СбАСЕП, 484. Резултат на обмислеността, обосноваността на решенията е тяхната твърдост. Решителният човек е твърд във взетите от него решения. Псих. X кл, 153-154. Ние считаме всяко мнение относително до това [училищното] „дело“ за важно и полезно, особено когато е то изказано с такава обмисленост, каквато преобладава в ста-тята на г^на И. А. Ковачова. ПСп, 1876, кн.
11-12, 179.
ОБМЙСЛЯ. Вж. обмислям.
ОБМЙСЛЯМ, -яш, несв.\ обмисля, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. Мисля, размишлявам върху нещо в подробности, разглеждам нещо от всички страни, обикн. за да взема решение какво да предприема, какво да кажа или напиша; обсъждам, премислям, про-
