Page:RBE Tom11.djvu/1186

ните гроздове. Нека врагът яде на наша земя камъни. А. Дончев, СВС, 572.

2. С тръсване, тръскане почиствам нещо от прах, сняг и под. Той сне калпака си, отърси го от дъжда и го тури пак на главата си. Й. Йовков, ЖС, 67. Тоя беше предал житото и отърсваше потурите си от прахта. П. Спасов, ХлХ, 108. Един селянин излезе из кръчмарницата, отърси напрашените си потури и тръгна. Г. Караславов, Избр. съч. I, 280. Димо отърсваше дрехите си от полепналите сламкц и тръгваше към кръчмата на Маджара. Й. Стоянов, ПД, 36-37. Вадеше из един голям сандък панталон след панталон, отърсваше ги от нафталина и ги простираше на едно дълго въже. П. Сла-вински, МСК, 40. // С тръскане правя да опадат плодовете от дърво; обрулвам. Кой-ка беше намислила да излезе къде обед с момчето си до бранището, за да отърсят крушата на Бойовото за цепене. Ил. Волен, НС, 57. // Тръсвам, тръскам част от тялото си, като че ли да отмахна нещо, да се освободя от нещо. Той [кучето Балю] веднага се надигна, отърси козината си и с ра-достно скимтене приближи лицето ми. Ст. Дичев, Р, 170. Бае Гетовият Кулчо се по-сепна, изпърха и отърси мократа си глава. М. Георгиев, Избр. разк., 160. Кокошките се скупчиха под черницата и само отърсваха мократа си перушина. Л. Галина, Л, 73.

3. Прен. Отхвърлям, отмахвам, отстранявам нещо (чувства, мисли и под.), което ме е обхванало, владее ме, освобождавам се от нещо. Той бързо се сепна, отърси смущението от душата си и отново се окуражи. Т. Влайков, Съч. III, 245. — Отърсй от себе си сластолюбивите слабости, пропъдй тая еврейка. Ив. Вазов, Съч. XX, 15/. Аз отърсих от себе си баналните възгледи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 31-32. Стареят на мизийците изправи рамене, като да отърси от себе си мъката. М. Смилова, ДСВ, 16. • Обр. Смълчаният лес отърси съня от зелената си гуня. Клоните прошу-моляха, събудиха птиците. О. Василев, 33,

5. отърсвам се, отърся се страд.

ОТЪРСВАМ СЕ несв.\ отърся се се., непрех. 1. С предл. от. Стръсване, тръскане отмахвам, отстранявам от себе си нещо полепнало, напр. прах, сняг и под. Всяка сутрин Белчо ставаше, отърсваше се от сламата, облизваше си потръпналите от лежане места. Елин Пелин, Съч. II, 28. Тодор Генков се отърсваше от праха и се озърташе за шапката си. Ем. Станев, ИК П1 и IV, 327. Клончетата се отърсват от застоялите капчици. Д. Немиров, Д, 100. Горите се отърсиха от снега и отново се показаха в черната си голота. Ем. Станев, ПЕГ, 76. Над него изсъска мина и той се вкопчи в земята.. После отново запълзя, без да се отърси от пръстта, която бе засипала раменете му. П. Вежинов, НС, 38.7/ Потръпвам силно, разтърсвам тялото си като че ли отмахвам, отхвърлям от себе си нещо нежелано, неприятно. Художникът стоя с обве-сена глава около половин час, сетне се отърси като квасена кокошка,.., изправи се и седна на ръба на нара. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 191. Изведнъж тя [кобилата] се спря, изпръхтя р с§ отърси, като че беше се отъркаляла. Й. Йовков, В АХ, 194. След неговото [на дядо Мирю] заминаване кучетата млъкнаха. Мурат излезе, отърси се и клекна край дупката, без да откъсне очи от нея. Ем. Станев, ЯГ, 47. Овенът от заклан стана жив, отърси се и току се преобърна на едно черно, голямо като мечка куче. Ц. Гинчев, ГК, 373.

2. Прен. Обикн. с предл. от. Освобождавам се от някакво неприятно състояние, положение, в което съм или от нежелана слабост, порок. През петата си година детето се отърси от всички болести, започна бързо да расте и да закрепва. Д. Талев, СК, 35.

— Какво сте се опулили такива? — извика стражарят. — Марш оттук! Пие се отърсихме от вцепенението., и се разбягахме. П. Незнакомов, МА, 101-102. По едно време .. той изведнъж почна да се отърсва от своето безправно положение. Т. Влайков, Съч. III, 198. Мнозина от нейния тип трудно се отърсват от прадразсъдъците на бабите си. Кр. Велков, СБ, 54. По да умреш, когато/се отърсва / земята от/отровната си / плесен, / когато милионите възкръсват, / това е песен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946,

34. От злото не са отръсва человек лесно. П. Р. Славейков, БПII, 23.

3. Разг. Израствам, пораствам, ставам голям и физически здрав, силен. Напук на всичко

— Свиленка се отърсваше снажна й хубава, с черни очи, винаги влажни. Кр. Григоров, И, 24. Тежките години се изтикнаха. Отърсиха се децата. Голямата си намери късмета. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 208. Минаха три-четири седмици, отърси се гар-джето и перца по крилцата му поникнаха. Св. Минков, ПК, 26. // Ставам образован, издигам се в умствено отношение, отраквам се. Чорбаджиите искаха децата им да научат гръцки език, да се отърсят и да станат по-деликатни хора, с по-тънки умове. Д. Немиров, Б, 41.

О Отърсвам / отърся праха (паспаля) някому. Обикн. в св. Диал. Набивам, напердаш-вам някого. Отърсвам се / отърся се като куче от паздер (роса). Диал. Неодобр. Оправдавам се лесно.

ОТЪРСВАНЕ ср. Отгл. същ. от отърсвам и от отърсвам се; отърсяне. Към личността му не водеше друг път освен истината, освен пълното отърсване от всякакви хитрости. Д. Димов, ОД, 148. Хайдутите били не само закрилници на народа ни, но във време на въстания стояли начело на борбата за отърсване от османския ярем. ТВ 1,153. Не личаха ли и при тях съвсем ясно жалките и прозрачни опити за някакво