Page:RBE Tom11.djvu/1178

му с живия живот.. Грубият., живот превръща едни мечтатели в борци, а други в отшелници. Е. Каранфилов, Б III, 167-168. — Вие любили ли сте? — попита тя.. — Какво? — процеди иронично той. — Навярно са ви осведомили, че аз съм някакъв... отшелник? Г. Караславов, ОХ IV, 382.

ОТШЕЛНИЦА ж. Жена отшелник (във 2 знач.); отшелничка. — Най-после се сетихте и за една отшелница като мене — каза тя на Раковски. Ст. Дичев, ЗСI, 292. Е да, сега малката прелестна отшелница е изолирана... да има възможност да подготви поетичния си рецитал. И. Попов, СЛ, 51. Тя [публичната жена] възмущава се от родното си скотство: / у друга види ли да лъсне пред света — / отшелница ръмжи през нейните уста! К. Христов, Избр. ст, 168.

ОТШЕЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до отшелник, който е присъщ на отшелник; отшелнишки, аскетичен, аскетски, пустиннически. В скалите., често се виждат изкуствени вдлъбнатини. Това са в повечето случаи отшелнически килии, правени от монаси преди падането на страната ни под турско робство. Ст. Михаилов, БС, 9. Може ли да разбере това човекът на мистичното отшелническо съзерцание? Ас. Златаров, Избр. съч. II, 133. Спомнях си кога двама от скалата гледахме морето.. И сякаш добиваше смисъл тогава тоя отшелнически живот; миналото като че подновяваше живота ми. Ив. Кирилов, Ж, 89-90.

ОТШЕЛНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. отшелнически; отшелнишки, аскетично. В първите редове., видях нашия Хреля, а почти до него издигаше изкривената си снага Бальо Кукук. Винаги отшелнически самотен, сега той беше тръгнал с множеството. Ст. Чилингиров, ХНН, 91. И аз недоумявам: как може един млад, здрав и силен мъж като него [монаха] отшелнически да се зачерни тука. Д. Дамянов, ПИЩ, 112-

113. И те [жените] носели черни дрехи. Повечето живеели отшелнически или наедно... ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 98.

ОТШЕЛНИЧЕСТВО, мн. (рядко) -а, ср. Отшелнически живот; аскетство, аскетизъм, пустинничество. Те бяха се отрекли от всичко плътско и земно и бяха се отдалечили в планинската тишина между манастирските стени на отшелничество и покаяние. Елин Пелин, Съч. IV, 86. В желание да потисне любовта си, той прекарва цяла зима в отшелничество и упорито четене. Лит. X кл, 17. Ксения пазеше тук църквата.., отдаваше се на молитва и се въздигаше в безмълвие и отшелничество към чистота и опрощение. П. Константинов, ПИГ, 49.

ОТШЕЛНИЧКА ж. Отшелница. Милата и хубава работница предпочете задружния живот даже в друго, чуждо село, нежели да превива гръб по бащините си ниви сама и в своето родно село да живее като отшелничка. Б. Обретенов, С, 53.

ОТШЕЛНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Отшелнически. Раздаваше пенсията си на другите, ядеше по един път на ден, и то суха, отшелнишка храна. И. Петров, ПР, 149.

— Размислих много — и реших да ти отстъпя венец и царство. Защото Бог ме вика в пустинята — и отшелнишка пещера ми е предречена. Н. Райнов, КЦ, 22.

ОТШЕЛНИШКИ. Нареч. от прил. отшелнишки; отшелнически.

ОТШЁСТВИЕ ср. Остар. Книж. Тръгване, заминаване, отпътуване. Отрупаха Коломба с велики почести., пред неговото отшествие. П. Кисимов, ОА (превод), 74. При отшествието на княза присъствуваха руский, немский и гръцки консули. НБ, 1876, бр. 8, 32.

ОТШЙВАМ, -аш, несв.; отшйя, -йеш, мин. св. отшйх, прич. мин. страд, отшйт, св., прех. Развалям шева на нещо, отделям нещо от друго, към което е зашито, пришито; разшивам, отпорвам, разпорвам. Противоп. зашивам, отшивам се, отшия се страд. ОТШИВ АМ СЕ несв.; отшйя се св., непрех. За част от дреха, тъкан — преставам да бъда зашит, прикрепен с шев към нещо; разшивам се, отпорвам се, разпорвам се. Подгъвът на полата й се е отшил.

ОТШЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от отшивам и от отшивам се; разшиване, отпорва-не, разпорване.

ОТШЛИФОВАМ, -аш, несв. и св., прех. Шлифовам нещо изцяло, докрай, придавам гладкост, лъскавина на някаква повърхност. Християн Хюйгенс сам си отшлифовал и полирал обектив с диаметър 232 мм. Вл. Харалампиев, ПСС, 65. Отстраняването на сферичната аберация може да стане., като отшлифоваме пречупващите повърхнини така, че крайните лъчи да минават през фокуса. Физ. X кл, 1951, 142. отшли-фовам се страд.

— От рус. отшлифовывать.

ОТШЛИФОВАНЕ ср. Отгл. същ. от отшлифовам и от отшлифовам се. Чрез от-шлифоване на сферични повърхнини се постига всички лъчи след пречупването да се събират в една точка. Физ. XI кл, 1958, 103. Създаването и отшлифоването на всички звена на държавния механизъм е сложен и продължителен процес. НА, 1963, бр. 4684,4.

ОТШУМВАМ, -аш, несв.; отшумя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Отмахвам, отстранявам шума, листа, клонки и под., които покриват, затрупват някого или нещо. Противоп. зашумвам. Змийче Павлу думаше: / "Байни Павле, Павле, /жа ти са, олан, помола: / отсипи ма от пясъка, / отшуми