Page:RBE Tom11.djvu/1157

какъвто и да е, трябва да се живее. Г. Ка-раславов, С, 194. Оттук-оттам. Разг. 1. От различни места. — Имаш ли пак някои нови работи в албума? — А! Сё същите са. Имам само някои скици оттук-оттам. Д. Калфов, ПЮН, 111. Други крайненци взеха да се примъкват оттук-оттам и да сядат на масата на Гърля. Й. Йовков, ЧКГ, 39. Ех, то да попипне човек оттук-оттам не е грях, стига да го не заловят. Г. Карасла-вов, Избр. съч. II, 421. 2. От различни страни. По-късно в сандъка влезе черният котарак на съседите, подуши оттук-оттам яйцето и понеже не беше придирчив, излапа го набързо. Св. Минков, ПК, 21. И сега — това криво сметало! Натисна оттук-оттам да го оправи, но, за беля, теловете се нагънаха още повече. П. Бобев, ГЕ, 119.

ОТТУК А. Вж. оттук.

ОТТУЛВАМ, -аш, несв.; оттуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Правя нещо скрито, покрито, затулено да се вижда, да се открие; откривам, оттулям. Противоп. затулвам. Кирил се загледа и внимателно раз-гази стръковете настрани, за да разгърне и оттули мястото. Т. Харманджиев, КЕД, 31. На табелата има нещо написано. Тя го вижда с очите на геракиня, но не може да го прочете, защото Георги го затуля с тялото си. Тя не чака да го оттули. Ст. Даскалов, СЛ, 549. Жени, мъже, деца — .., току дотичаха и за миг задъниха с рошавите си глави вратите и прозорчетата на малкото читалище. — Я бе, ей! Я оттулете там, дайте малко видело, де! — викна им Радко. Ст. Даскалов, МЧ, 164-165.

2. Отварям нещо, запушено, затворено, обикн. съд, като махам капака, запушалката и под.; отпушвам. — Пий от бъкела и дай да пием наред. — А бе, че дига ли се кос-коджа-ми-ти бъкел? — отговори Недялко воденичарът и, като оттули душника на бъкеля, захвана да смуче от устата му. Ц. Гинчев, ГК, 81. Като натъкми всичко, оттули пещта и извади лъскавите червено-жълти пресни пити. Ц. Гинчев, ГК, 65. И тъй излезе и след малко възлезе и донесе няколко стъкла шампания, чаши, разни мезета и, като оттули първото стъкло, изля го в две чаши. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 192. оттулвам се, оттуля се страд. Затуляме с големия пръст дупката, която е на дръжката, за да са не излива водата, фунията издигаме над тялото, на което водата са излива от многочислените дупчици, кога са оттули дупката на дръжката. Лет., 1876, 114.

ОТТУЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оттулвам и от оттулвам се.

ОТТУЛЯ. Вж. оттулвам и оттулям.

ОТТУЛЯМ, -яш, несв.; оттуля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Оттулвам. На дяда духовника толкоз ще кажем .. да не вади от ум народа за таквиз ненужни работи и да ги не блазни с обещания несбъдни, ако желай затуй нещо други път да не оттуляме на „Гайдата“ ручилото. Г, 1863, бр. 10, 76. Бездната от чувства, които клокочат в нас,.., тая бездна днес я оттуляме ний пак. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 153. оттулям се, оттуля се страд. Земат стъклена тръба АВ, дълга около 2 метра; край А е закрит, а край В може да ся затуля и оттуля с канелка. И. Гюзелев, РФ, 48.

ОТТУ ЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оттулям и от оттулям се.

ОТТУРЯ. Вж. оттурям.

ОТТУРЯМ, -яш, несв. ; оттуря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Вземам част от нещо и го махам, отстранявам от общото, от цялото; отделям, заделям. Противоп. притурям. В дюгеня стоката от ден на ден са чистяше; за да оттурят имаше мнозина, но за да притури нямаше никой. Ил. Блъсков, ПБ III, 114. Тато .. почва да разхвърля струпаното в средата сено.. Тук притури малко, там оттури и все току ра-змерва нещо с очи. Т. Влайков, Пр I, 288. Она .. бегала, бегала, па стигне едни турци, натъварили една кола със сол. Примоли се на турците: „Аго, да оттурите от колата, па да напраите кото колибка!“ СбНУ XLI, 360-361.

2. Отделям и запазвам (пари, средства); спестявам. Които си знаят мярата и живеят с ряд, тии, .., все щат могат да оттурят настрана по нечто за помощ на ближните си. Й. Груев, СП (превод), 215. Тая сума веровестникът заръча да земат от парите, что си оттурял настрана за децата от приходрте колкото му даваха за пъту-ванието. Й. Груев, СП (превод), 150. оттурям се, оттуря се страд. Тогавашний папа Григорий XIII, в 1582 г., за да ся оправи календарът, казал да ся дттурят надтуре-ните дотогава 10 дни. Й. Груев, Лет., 1869, 2.

ОТТУРЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оттурям и от оттурям се.

ОТТУХА, мн. няма, ж. Остар. Разтуха. Ония, които ни виждаха, даваха може би мълком оттуха на своите чувства, едни, като ни изпращаха с благословии да запази бог живота ни, други, с клетви да се не върнем живи. К. Величков, ПССъч. I, 125. За оттуха пишеше стихове, в които ритму ваха на всяка стъпка народ агарянски с тигър африкански. К. Величков, ПССъч. I, 82.

ОТТУША. Вж. оттушавам, отту-шам и оттушвам.

ОТТУШАВАМ, -аш, несв.; оттуша, -йш, мин. св. -йх, се. Остар. и диал. 1. Прех. Разсейвам, намалявам някакво отрицателно чувство, освобождавам се от някакво неприятно, тягостно чувство; разтушавам, облекчавам, оттушам, оттушвам. Беше явно, че