ОТТРЪГНА. Вж. оттръгвам.
ОТТРЪНВАМ, -аш, несв.; оттръня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Освобождавам, откривам нещо, покрито или заградено с тръни. Противоп. затрънвам. Змийче Павлу думаше: / „Байне Павеле, Павеле, /жа ти са, олан, помола: /.. / Оттръни ма от тръните, / отгърди ма от камъни!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 51. оттрънвам се, оттръ-ня се страд.
ОТТРЪНВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оттрънвам и от оттрънвам се; оттръня-ване.
ОТТРЪНЯ. Вж. оттрънвам.
ОТТРЪНЯ. Вж. оттрънявам.
ОТТРЪНЯВАМ, -аш, несв.; отръня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Оттрънвам. оттрънявам се, оттръня се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТТРЪНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оттрънявам и от оттрънявам се; от-трънване.
ОТТУК и оттука нареч. и съюз. I. На-реч. 1. От определено или назовано място, където се намира някое лице, в момента на говоренето или в друг, отминал момент; от това място. Противоп. оттам. — Тая колиба е направена от хората за нашите приятели дивите патици — насмешливо каза Остроноско. — Оттук ловците ги бият цяла зима, особено през нощите. Ем. Станев, ПГВ, 36. Когато закъснееше Велко да се върне вечер вкъщи .. — Дона нямаше търпение да го дочака и излизаше на края на площадката. Оттук се виждаха всички пътеки към гората. Д. Талев, И, 261. Добри полегна за сън на сламата край черковния дувар.. Какво те докара тук, Добри — мислеше си в просъница — и какво ще те подкара оттук? Накъде? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 506. А искам жена скромничка, жена работлива, домакиня, дето ще ми завърти дом, .. — Тя е тук, на същата улица, само през четири-пет къщи оттук. Д. Калфов, Избр. разк., 377. — Бихте ли ми доставили удоволствието да изпием по едно уиски в кают-компанията? Коритото ми е закотвено недалеч оттук. Г. Друмев, СМ, 13.
2. При гл. за движение минавам, идвам и др. — през място, където се намира някое лице, в момента на говоренето или в друг отминал момент. Едва сега .. виждаха селото и неговата околност, людете, които се събираха пазарен ден от целия Железник или минаваха оттук, за да идат в града. Д. Талев, И, 487. Той може да ни каже нещо и за оня възторжен, окъсан и скитник калугер, който е минал оттука преди девет века и половина. Ив. Вазов, Съч. XV, 8. — Слушай! — започна тя тихо, .. — Дома ще дойдеш оттук, покрай тая вада. Н. Поп-филипов, PЛ, 78. — Оттука по-лесно ще слезем, виж колко е полегато, за една минута сме долу, по-скоро ще се върнем. Г. Рай-чев, ЗК, 167. Чера оттука минаха / три синджиря роби. Нар. пес., СбНУ ХЬУП, 71.
3. Откъм страната, която е по-близо до някое лице, откъм предната страна; отсам. Противоп. оттам. Мъжът влязъл вкъщи, .. и се заловил за работа. Най-напред рекъл да накладе огъня. Палил го оттук, Мушил го оттам, задавял се от дима и все не могъл да го разпали хубаво. Ран Босилек, Р, 82. Разболееш се, вземат те в болница, оттук те тупнат, оттам те тупнат, оплези се. Елин Пелин, Съч. П, 74. Не устоя и вратата на мандрата. Чук оттук, чук оттам — и скобата отлетя. Сл. Трънски, Н, 193. Оттук креват, оттам печка, Вишо се пос-тъкми и се настани е стаичката на хамбара. Ил. Волен, МДС, 226.
II. Съюз. Въвежда подч. изр. или вметнат израз за причина; вследствие на това, поради това (обстоятелство); оттам. Галчев си спомни, че през всичкото време той беше си мислил за Нона и оттук именно идеше тая веселост, това чувство на безпричинно на пръв поглед щастие, което непрекъснато го държеше. Й. Йовков, ЧКГ, 245-246. Малобройността на работниците в отделните занаяти, оттук и ограничеността на материалните средства, не представляват достатъчно сериозна гаранция за виреенето на подобни [синдикални] организации. Г. Кирков, Избр. пр I, 72. Всички народи на земята, .., даже и дивите имат понятия за бога. Но като тези понятия не са еднакви, то естествено и вярванията им в него не са едни. Оттук различните вяри. С. Бобчев, ПОС (превод), 32.
О Оттук влиза / влезе, оттам излиза / излезе. Разг. Употребява се, когато някой проявява небрежно отношение към съветите, думите на някого, не обръща никакво внимание на съветите, които му се дават от страна на някого или слуша разсеяно това, което му се говори. Оттук до круши, управа. Диал. Никаква (управа).
> Оттук нататък. 1. От мястото, където се намира или което посочва говорещото лице, от това място нататък. И когато навлязохме в Иланлъшката гора, като видях младите дъбови дръвчета с къдрава шума, .., изведнъж ми стана ясно, че оттук нататък тоя път никъде другаде не води,.., освен на Антимовския хан. Й. Йовков, ВАХ, 103. Оттук нататък .. човек навлиза вече в безкрайната мрежа от тесни улички с типичните японски къщици и широко разтворени дюкянчета. Св. Минков, Избр. пр, 399. 2. От момента, посочен от говорещото лице, от този момент насетне; отсега нататък, занапред. Тя се врече майци си, че вече не ще да се сряща с Пенка в бахчията, че оттук нататък се ще се пази. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 114. Не, ще я възнагради той, та и тя да има на какво да се порадва още. То какъв ще е оттук нататък нейният живот, но
