гроздов първак, оставен да зрее за хубави старини в едно черничево буренце. Т. Хар-манджиев, КЕД, 91-92. отточвам се, отточа се страд.
ОТТОЧВАМ СЕ несв.; отточа се се., непрех. Диал. Оттичам се. Ще потече по тези канали водата, ще се отточи към реката, а почвата ще се осуши и ние ще засеем. П. Велков, СДН, 314.
ОТТОЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отточвам и от отточвам се. След това се отваря кранът и утаеният материал се събира в някоя чаша или съд. После течността се разрежда отново, докато се утаи нов минерал, който също се отделя чрез отточване. Г. Георгиев, П, 58.
ОТТОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чии, прил.
1. За вода — който е използван за хигиенни или производствени нужди и е оставен да се оттече; отпаден, отходен, канален. Отточните води от индустриалните предприятия ще се прочистват чрез колектори и Янтра ще продължава да тече все така бистра. И. Радичков и др., ГСП, 117. Прислужниците тичаха с петромаксови лампи и светеха, .. — пазеха да не падце някой в хендеците за отточната вода. И. Вълчев, РЗ, 82. Той [колекторът] събира всички отточни и дъждовни води и ги отвежда във Владайската река. ВН, 1960, бр. 2671, 2.
2. За канал, яма и др. — който отвежда или съхранява такава вода. Морската салата .. се среща предимно из пристанищата или е районите, където се вливат отточни канали. М. Воденичаров и др., ЕБ, 39. Освободената .. течност изтича през отточните тръби и се отвежда в утаителни циментови басейни. В. Пеев, МК, 41. Пясък, шума и вар трябва да се извадят от олуците, а не да се отвличат от водата, защото задръстват отточните ями. М. Томова, 1ГЖ (превод), 63.
3. За езеро, водоем и под. — от който водата се оттича, изтича някъде. Езерата биват: отточни — тези, от които изтичат реки. Повечето езера са отточни. Геогр. VIII кл, 1958, 73.
ОТТОЧКА нареч. Диал. Преди малко, одеве.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
ОТТРОША. Вж. оттрошавам и от-трошвам.
ОТТРОШАВАМ, -аш, несв.; оттроша, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Остар. и диал. С трошене отделям нещо; отчупвам. оттрошавам се, оттроша се страд. Има тела много яки, каквото что е алмазът и други драгоценни камене, та мъчно са оттрошава от тях нечто. Н. Геров, ИФ, 176.
ОТТРОШАВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оттрошавам и от оттрошавам се; отчупване.
ОТТРОШВАМ, -аш, несв.(диал.); оттроша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Отчупвам, оттрошавам. оттрошвам се, оттроша се
страд.
— От Л. Андрсйчин и др., Български тълковен речник, 1955.
ОТТРОШВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от оттрошвам и от оттрошвам се; отчупване, оттрошаване.
ОТТРУПАМ. Вж. оттрупвам.
ОТТРЗПВАМ, -аш, несв.; оттрупам,
-аш, св., прех. Освобождавам, откривам нещо затрупано. Противоп. затрупвам. Тя [Благунка] оттрупа един стол и чичо Ма-лин й стори място, та седна до него. Ил. Волен, ДД, 33. Я залюбих късо любе: / пегя човек, лакът брада! / Па дойдохме на оране, / па се фана за ралото — / падна буца, затрупа го, / дойде врана, оттрупа го! Нар. пес., СбНУ XLIV, 352. оттрупвам се, оттрупам се страд.
ОТТРЗПВАНЕ ср. Отгл. същ. от оттрупвам и от оттрупвам се.
ОТТРЪГВАМ, -аш, несв.; оттръгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. оттръг-нат, св., прех. Остар. и диал. 1. Като дърпам, тегля, отделям нещо вкоренено от мястото му; отскубвам, изскубвам, изтръгвам. И гърми от смях Янината градина. А после почват да изреждат, коя какво цвете нямала и да молят добрата си другарка да им оттръгне по коренче. Ц. Церковски, Съч. III, 74. Турчинът улови с две ръце брадата му и я затегли с все сила.. — Ха, де! От-тръгни я хептен! Да се порадват котленци на проскубан поп. Дърпай! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 185. Консулът не прати Христа веднага в странство, защото не искаше да го оттръгне от родната му почва. Ал. Константинов, Съч. I, 283. Оттръгна си два-три стръка/зелен лук за гозба. Ц. Гинчев, ДТ, 78.
2. Прен. Отделям, отдалечавам някого или нещо от нещо друго, с което е свързан. Повечето от учениците пак не могат да постигнат своето образование, защото пък несъстоятелността и простотата на техните родители .. ги оттръгва още зелени из училището и дава ги на работа, на занаят. Лет., 1871, 164.
3. Отдръпвам, отмествам нещо от някъде (Н. Геров, РБЯ III). оттръгвам се, оттръгна се страд.
ОТТРЪГВАМ СЕ несв.; оттръгна се св., непрех. Остар. и диал. Отдръпвам се, отмествам се. —Другарката ни като приближи да се поумие, .., обеднъж чешмата изгъргори и водата престана. Ние й рекохме да се от-т^ъгне, защото е грехота. Ч, 1875, бр. 13,
ОТТРЪГВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от оттръгвам и от оттръгвам се.
