Page:RBE Tom11.djvu/1041

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ров, Събр. пр II, 382. Натъпкан третокласен вагон.. По едно време до края на скамейката се изправя пълен, едър мъж, с калпак и гъсти мустаци, бави се минута-две, оглеждайки за място и отминава. К. Константинов, СЧЗ, 70. Той стигна до пътна-та врата, отмина няколко крачки и надникна към кухнята. Г. Райчев, ЗК, 57. // Не-прех. Продължавам пътя си, обикн. в определена посока; подминавам. Едвам преминаха едни каруци, други се задаваха отзад и също тъй $ трясък, с викове и с песни, отминаваха. И. Йовков, ЧКГ, 233. Неподози-ращият нищо Станкул отмина към дома си. Ст. Марков, ДБ, 1о6. Аз стигнах до пътя, който се отделя за семинарията, спрях се ц, дълго гледах.. Отминах по-нататък. Й. Йовков, Разк. П1, 60-61. Ние го [пчеларя] оставихме и отминахме надолу по реката. Ем. Станев, ЯГ, 23. Двамата ранени тръгнаха из Скопие.. Спряха пред една забутана кръчма, пиха по две сливовици и отминаха. К. Петканов, МЗК, 122. // Прех. Настигам движещ се човек, движещо се превозно средство и под. и ги изпреварвам; задминавам, надминавам, подминавам. Към средата на третия кръг Момчил се изравни с Ила-риона, мярна го за миг и подвикна в лицето му: — Довиждане момченце! И бързо го отмина. О. Василев, 33, 45. Лазар и Тръпко гледаха пред себе си., и Лазар усърдно дърпаше поводите, да отклони коня по дясна-та страна на пътя. И двамата от конниците.. вече отминаваха двуколката, ала точно пред нея се изпречеха другите четирима. Д. Талев, ПК, 389. Еньо беше го отминал доста. Но отведнъж изви кончето, повърна се и посрещна Илчо. Елин Пелин, Съч. III, 112. По пътя настигна две жени, поздрави ги и поиска да ги отмине. Едната й препречи пътя, спря я. К. Петканов, ОБ,

Времената на всеобщо доволство бяха отминали.

3. Непрех. За буря, дъжд и под. — преставам, спирам. Лятната буря отмина. На небето се появи отново пълноликата луна. К. Ламбрев, СП, 177. Увлечени в бързото ходене, в устрема да стигнат по-скоро до пансиона, те не забелязаха кога дъждът бе престанал. Той бе отминал така неочаквано, както и бе връхлетял. Д. Спространов, С, 32. Филчо препуска конете.. Подир него по чакълестото, изровено от пороищата шосе, вървят нанизани на върволица други воловарчета и пастирчета, горещините са отминали, позахладило се е и за хората, и за добитъка. К. Калчев, ПИЖ, 69.

4. Непрех. За събитие, случка и под. — приключвам се, свършвам се. Боевете бяха отминали и само спомена за тях им причиняваше тръпки по кожата. Ив. Мартинов, ДТСЗ, 263. Пожарът бе отминал. Гр. Уга-ров, ПСЗ, 256. Войната беше отминала за тях като лятна буря. Д. Димов, Т, 166. Този вестник той четеше отдавна, събираше го грижливо и често., измъкваше стари броеве, преглеждаше събитията и макар че бяха отминали и забравени, той се вълнуваше, като да бяха станали вчера. Г. Кара-славов, Избр. съч. VI, 110-111.

5. Непрех. За опасност, тревога или някакво чувство, усещане — преставам да съществувам, да се изпитвам; преминавам, прекратявам се. Тя, съобразила, че гневът му., е пос-паднал и че опасността е отминала, изгледа ме укорно и притвори вратата. Ст. Чи-лингиров, ХНН, 21. Но ако в онзи ден все още беше останало в душата му малко съмнение, дори страх около предпразничното събитие, в следващите дни Дако Дер-мански повярва, че безпокойството е отминало вече като бърз облак и че в сърцето му грееше и ще грее занапред слънце без залез. Г. Райчев, ЗК, 62. Той ги провери отново с поглед: веселостта бе отминала, но не се виждаше никакъв страх. П. Вежинов, НС, 57. А когато отмине бедата / и подиг-неш ти бодро глава, / ще запеят след тебе стадата / и узрелите златни нивя. Ел. Баг-ряна, ЗМ, 15.

6. Непрех. В съчет. с лич. местоим. в дат. За яд, гняв, тъга и под. — преставам да действам с голяма сила; преминавам, минавам. Генерал Варлаам.. ходеше бързо назад-напред по двора, преследван от хаджи Смиона, който чакаше да му отмине малко гневът. Ив. Вазов, Съч. VIII, 31. Трифон Виза сутринта се ядосваше, че за половин навиляк мочурлива трева ще носи коса, но дойде на ливадата, отмина му. М. Яворски, ХСН, 127. В най-големите си тежки тъги, кога са угадеше, че не може вече да търпи и мъките й я докарват дотам, щото да полудее .., мъжки скрепяше сърцето си, умиеше са, очистеше си сълзите, поукъташе са и из-лезваше на разход по съседките си, за да си