Page:RBE Tom10.djvu/825
ДТ, 7. Синко у щото ни показва историята
— било народ, било събития — трябва да бъде без друго живо,.. А за да бъде тъй, то не трябва да са събират твърде много чеп-ти, ами само няколко, и такви, които да исказват много, и да са най-оригиналните. За да могат да се извлекат и те, то е потребно ум, който да може да обеме всичките незабележителни за простото око отражения. Ч, 1875, бр. 12, 550-551. Явлението само по себе си е почти незабележително. Д. Витанов, НС (превод), 85.
НЕЗАБЕЛЕЖЙТЕЛНО. Остар. На-реч. от незабележителен (във 2 знач.); незабележимо, незабележно. Черноземът може да се образува незабележително сам по себе си. Знан., 1875, бр. 12, 184. Както овча-рът пристъпва незабележително всред цялото стадо и не го забелязваш как измину-ва с него полето, тъй и месецът със своите милиарди овце — звездите, вървеше тихо и се отклоняваше неусетно към запад. Ц. Гинчев, ГК, 367.
НЕЗАБЕЛЕЖЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от незабележителен. И Драга, и страстта му,.., и спомените ,му избледняха, опошлиха се, оситниха се до не-забележителност пред шеметното и коло-сално величие на природата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 148.
НЕЗАБЕЛЕЖНО нареч. Остар. Незабелязано. Подосади ми и аз незабележно въдворих разговора между него и Медя. Ив. Вазов, Съч. XVI, 84. Франклин доказа, че железните островърхи прътове, дигнати нагоре и забити няколко педи във влажна-та земя или пък у вода, имат свойството да отблъскват телата, напълнени с електричество, или незабележно да дават изход на огъня на тези тела. С. Бобчев, ЖФ (превод), 59.
— Друга форма: нсзабслежсно.
НЕЗАБЕЛЯЗАН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е забелязан, видян или не е усетен от някого. — Ще я караш умната, ще гледаш да влезеш незабелязан, никакви разправии с никого. Д. Спространов, ОП, 295. Пинтовата къща бе много удобна и за незабелязано влизане, и за незабелязано излизане. Г. Караславов, ОХ IV, 451. Избрах си малка масичка до една от колоните и сядах винаги там, необезпокояван й незабелязан от никого. Г. Райчев, Избр. съч. II, 124. Едва видимо бледен, без да изгуби самонадея-ния си израз, Михайло му подаде ръка и се обърна към незабелязания досега от Раковски човек вляво от масата. Ст. Дичев, ЗСI, 225. Нощният мрак и безлюдие помогнаха на бежанците да напуснат селото, незабелязани от никого: Ив. Вазов, Съч. XII, 144.
2. Който не е привлякъл вниманието, не е направил впечатление, не се е откроил, из<-пъкнал със своя вид, качества, постъпки и под. Стараех се да бъда незабелязан, да не
Се чувствува присъствието ми. Искаше ми се да ме забравят, да не мислят за мене. К. Калчев, ПИЖ, 54. Доскоро Кондо преживяваше, без да усеща как тече времето.. Живееше днес за утре и се стараеше да бъде съвсем незабелязан. Д. Немиров, Б, 59. Едва свършил гимназия [Гео Милев], превежда, пише и издава книги, които не минават незабелязани. Н. Лилиев, Съч. III, 74. — Да знаят те [колегите] как му е тежко [на Комков], чак му се плаче.. Колко е самотен, незабелязан, изоставен. М. Кремен, СС, 73.
НЕЗАБЕЛЯЗАНО. Нареч. от незабелязан; незабележимо. Христина тихичко слезе по стълбата, издебна минутата, когато старите влязоха в пристройката и незабелязано се измъкна. Ем. Станев, ИК I и И, 181. На втория ден той незабелязано изчезна от Преспа и чак на третия или четвъртия ден Миро се сети и попита: — Ама що стана с швабата, къде се загуби! Д. Талев* ПК, 116. Понякога цели часове минаваха незабелязано и бързо като минути, понякога пък имаше минути по-мъчителни и по-дълги от цели часове. Й. Йовков, Разк. I, 83. Артистът не може да живее незабелязано. Той твори за хората и чака тяхна-та присъда. Е. Каранфилов, Б III, 90.
НЕЗАБРАВА, мн. няма, ж. Поет. Отсъствие, липса на забрава. В последните дни на живота си той [Джон Китс] е казвал.., че чувствува теменуги да растат над главата му.. Той е чувствувал навярно цвета на незабравата да се разцъфва над неговата глава. Н. Лилиев, Съч. III, 136. Слава — чувам аз да славят и поета... / Слава — / за незабравата свидетелствена дума... П.К. Яворов, Съч. I, 159.
НЕЗАБРАВИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се забравя, който не може да се забрави и се помни винаги. Обаянието на Ботева расте всеки ден у нас .., славата на незабравимия певец и герой, живял тъй бурно и умрял тъй романтически, е минала зад пределите на България. Ив. Вазов, Съч. XVII, 75. Виждам ясно поигледа на майка си, тоя незабравим поглед. Й. Йовков, Разк. II,
63. Байлово се казва моето малко и хубаво село, където съм се родил и където съм прекарал незабравимите детски години. Елин Пелин, ПБ, 5. Тръгнахме към полунощ. Сега, когато си спомня, струва ми се, че това е било една от най-хубавите, най-незабравимите нощи в моя живот. П. Ве-жинов, НС, 180. Незабравими мигове. Незабравимо минало.
HE3ABPÀBKA ж. 1. Диво или градинско цвете с дребни нежни гълъбовосини до сини цветчета. Myosotis palystris. Колко прелестни са цветовете на самодивското лале и омайничето,.., на незабравката и люляка! Ст. Драганов, ФБР, 3. По земята, под голите клони,.., цъфтяха ясножълти глухарчета и лютичета, сини незабравки и велик
