вед полкът незабавно да се построи на юг от селото. И. Йовков, Разк. II, 131. Пожарникарите от покрива предадоха поръчение: началникът да слезе незабавно! А. Кара-лийчев, ТР, 54. Подир 2-3 деня Каменов получи от шурея си една записка, с която последният го канеше незабавно да дойде в София. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 151.
НЕЗАБВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. Незабравим. Дойде му на ума за Райна, за незабвените часове с нея, за любовта му. Ив. Вазов, Съч. VIII, 116. Открих стъпките ти в посока, и за да стигна по-скоро, / тичах и затъвах до колене, и падах от умора, / а като се изкачих на хълма
— извиках удивена, / сякаш пръв път те видях в тази вечер незабвена. 6. Багряна, ВС,
74. Доблествената постъпка на Г. Бели подсеща ни да спомним незабвените имена и на другите наши народни благодетели. Г, 1863, бр. 6, 43. Тези велики и незабвени български труженици работяха в отечеството си и трудовете им са увенчаха с успех. Р. Каролев, УБЧИ, 150.
— От рус. нсзабиснньш.
НЕЗАБВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар., сега поет. Отвл. същ. от незабвен; незабрава. Що ви пречи да бъдете кой каквото иска?.. Вижте, сиромаси, и за това тряба да се помисли, и за потомството, и за онова сладко чувство — незабвеността.
H. Бончев, Р (превод), 20.
НЕЗАБЕЛЕЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Незабелязан. Едно момче бе му при-шъпнало нещо в ливадата и той се отдели от другарите си незабележен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 88. Съгледваха как тя често хвърляше към Ценко бърз и току-речи незабележен поглед. Т. Влайков, Съч. III, 242.
НЕЗАБЕЛЕЖЕНО нареч. Остар. Незабелязано. Предавана незабележено от ръка на ръка, до моите ръце достигна една хартийка, на която с молив бяха написани следните думи: „Този е знаменитият Алиш Ефенди.“ Ал. Константинов, Съч. I, 259. Неусетно и незабележено Елена се повече и повече захвана да завладява неговите мисли и чувства. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 240.
— Друга форма: незабслсжно.
НЕЗАБЕЛЕЖИМ, -а, -о, мн. -и, прил.
I. Който не се вижда, забелязва, който не може да се види, забележи; невидим. — Често пъти бързите хора сами привличат вниманието на полицията. А ние трябва да вършим работата си тъй, че да бъдем незабележими от врага. К. Калчев, ЖП, 211. Двамата с младши лейтенанта си размениха бързи незабележими погледи. Б. Несторов, CP, 119. Иван стоеше спокоен на столчето и една незабележима усмивка играеше в крайчеца на устните му. Г. Кара-славов, Тат., 115. Той само беше прибрал и скрил някаква мъка в себе си и тъкмо защото тая мъка беше мълчалива,.., затуй ц беше по-силна, макар и незабележима. И. Йовков, ПК, 198-199.
2. Който не се отличава, не се откроява, не изпъква със своя вид и качества, достойнства, постъпки и под., поради което не прави впечатление; незабележителен. — Всички от Проходец вън! .. — Вземете си и книгите — заповяда той, без да обърне каквото и да било внимание на преподавателката, която колкото си беше незабележима, съвсем се сви и изгуби зад катедрата. Г. Караславов, ОХ I, 459. На младини човек бленува и гони някаква цел, после косата му побелява или окапва неочаквано,.. Той потъва в плътната сивота на едно всекидневие, невидим за другите, незабележим и за себе си. Св. Минков, РТК, 40. Малчика... Тъй скромен беше той! / Вид, походка — незабележими, / никак нетипични за герой. Бл. Димитрова, Л, 223.
НЕЗАБЕЛЕЖЙМО. Нареч. от незабележим. В тишината на църковния двор, равномерно и отчетливо тракаха черните топчета на божигробската броеница, които поп Лазар незабележимо прехвърляше едно от друго. От, Сивриев, ПВ, 146-147. Той крачеше тихо и предпазливо по пътя, който извиваше леко и незабележимо надолу в малък оголен дол. Г. Караславов, Избр. съч. 1, 414. Жената повдигна правите си вежди, поклони се незабележимо, но величествено и се скри отвъд двойната матова врата. Др. Асенов, СВ, 151. Той им бе непознат, бе загинал в сражение, в което те не бяха участвували, и най-важното — бе загинал неусетно и незабележимо като му-хичка. П. Вежинов, НС, 130.
НЕЗАБЕЛЕЖЙМОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от незабележим.
ИЕЗАБЕЛЕЖЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не се отличава, не се откроява, не изпъква със своя вид, качества, достойнства, постъпки и под., поради което не прави впечатление; незабележим, незначителен, незначим. Ще отиде да работи в някоя мина, дето никой не го познава и там ще заживее като най-обикновен, най-незабележителен човек. Ем. Станев, ЙК III и IV, 431. Сигурно си забравил и баща ми. Той беше най-незабележителният човек в селото ни. Един такъв куцичък, дребен, не се бъркаше нито в селските работи, нито пък се мяркаше край училището. Кр. Григоров, Н, 97. Неговата личност е била неза-бележителна, боят му е бил малък. Знан., 1875, бр. 19, 301.
2. Остар. Който не се вижда, не се забелязва, който не може да се види, забележи; незабележим, невидим. Върху полите на вехтия му [на Гражев] войнишки шинел с оръфани краища имаше няколко съвсем малки и незабележителни дупчици. Йв. Мартинов,
