Й. Йовков, Ж 1945, 88. По върховете им [на буките], огрени от слънцето, снегът бе нежнорозов, в сенчестото под тях — синкав, и само по мъничките полянки — бял.
В. Андреев, ПП, 3-4.
НЕЖНОСЙН, -я, -ьо, мн. -и, прил. Който е светлосин с матов, пастелен оттенък. Нежносиня здрачевина легна над парка. А. Гуляшки, J1, 227. Целувам твоите ръце / там, дето / със прилив нежносин / трепти и тихо бий сърцето ти. Ив. Пейчев, Избр. ст, 85.
НЕЖНОСЙНКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е светлосинкав с матов, пастелен оттенък. По дъбравите се показаха цветовете на игликата, а в no-сенчестите и влажни места цъфнаха медуниките. Някои от тях имаха нежносинкав цвят. Кр. Григоров, ТГ, 55. Колко хубав ден се улучи днеска... С това майско небе... С тия нежносин-кави, вълнисти планини на хоризонта. 0. Василев, С, 1963, бр. 903, 2.
НЕЖНОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Чувство на обич, любов, привързаност към някого или нещо. Домакинът се загледа в девойката — появяването й го изпълни с радост. Той изпита неизказана нежност към нея, но бързо я подтисна. Д. Спростра-нов, С, 8. Спомените разгониха тревожните му мисли.. Марийка, разцъфнала като ружа от любов, прималяла от нежност, гали ръката му. И. Петров, HЛ, 182-183. Пленен и щастлив, още в оная есен, той й принесе в дар всичко: любов и власт, свободата и волята си, уверен, че така ще задържи завинаги нейната привързаност и нежност. М. Смилова, ДСВ, 126-127. Да можех, /майко, / с колко нежност / целувала те бих сега, / бих галила косите снежни, / очите — / с тихата тъга... В. Андреев, ППес., 82.
2. Обикн. мн. Думи, жестове, постъпки и под. като израз на това чувство. Матъо видя как очите изведнъж се премрежиха от сълзи.. Поиска му се да прегърне майка си и да й каже колко му е мъчно, задето я оставя самичка,.. Но несвикнал на такива нежности, той се стесняваше да направи това. Д. Ангелов, ЖС, 111. Като чужди бяха те [Байовци] и помежду си, макар да бяха привързани един към друг, но без нежности, без топла обич. Д. Талев, СК, 7. Тя не обичаше писмата. Нежностите в тях я дразнеха. И ето, тя пращаше само страничка от дневник, без подпис и обръщение. Вл. Мусаков, СбЗР, 399. Всяко разнежване се посрещаше с присмех. Неприлично бе да се надниква в душата и още по-неприлично — да се говорят нежности. Ем. Станев, ИК I и II, 431. // Обикн. мн. Любовни ласки. Ще туря на работа всичките си съкровища от нежности и очарования, всичката страст-ност на любовта си, за да го направя мой. Ив. Вазов, Съч. XX, 43. Тогава горският я прегърна като дете в силните си обятия и захвана да й говори с тих и нежен глас .. Иглика се отпусна на гърдите му като младо заклано теленце, стопена от нежностите му. Елин Пелин, Съч. II, 52. Като че работата, заниманията с войската и града му помогнаха малко да се откъсне от нежностите на Мария. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 463.
3. Само ед. Качество на нещо, което предизвиква естетическа наслада; изящество, изтънченост. Вазов не изменява на себе си в способността да пленява с нежността и мекотата на езика. К. Величков, ПССъч. VIII, 139. Обикновено се мисли, че само великите майстори в литературата заслужават превеждане. Обаче има по-малки поети.., които очароват с една непосредствена топлота и нежност, често чужди на строгото изкуство на големите. К. Христов, ПХ, 3. Над нас небето се издигаше тъмно и високо, но в него имаше някаква неуловима нежност. Н. Фурнаджиев, МП,
53.
НЕЗААНГАЖЙРАН, -а, -о, мн. -и,
прил. 1. Който не е ангажиран, заангажиран с извършването, изпълнението на нещо; неангажиран. — Без това през нощта стоиш незаангажиран с нищо, можеш ли през това време да вършиш и писмената работа на фабриката? ВН, 1958, бр. 2054, 4.
2. Който не е поел някакво задължение, не е обвързан с нещо; неангажиран. Съвещание на незаангажираните държави.
3. Който не е предварително запазен, зает, ангажиран от някого с някаква цел; свободен, неангажиран. Незаангажирани места.
НЕЗ А АНГАЖИРАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от незаангажиран; неан-гажираност. Продължителната незаанга-жираност с практическа работа действува много угнетяващо на Петър Гочев. Ив. Борисов, НПГ, 51.
НЕЗАБАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се извършва, става или предстои да се извърши, да стане бързо, веднага, без бавене, отлагане и протакане. Борис излезе като замаян.. Та баща му е склонен дори за една незабавна женитба! Г. Карасла-вов, ОХ I, 265. — Аз настоявам за незабавна ревизия на стопанството! Ст. Марков, ДБ, 143. Бойният дух не само у войниците, но и у офицерите беше покрусен и разклатен. Искането им беше общо за незабавен мир. Ал. Стамболийски, ДС, 45. Единственият изход из грозното и несносно положение, в което се намира народът ни от 5 почти века, е революцията, и то революция народна, незабавна, отчаяна. НБ, 1876, бр. 1, 135.
НЕЗАБАВНО. Нареч. от незабавен; веднага, бързо. Утре очакваха Тосун бея om К. с нови пълчища башибозуци и щяха незабавно да ударят на въстаналия град. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 139. Получи се запо
