Page:RBE Tom10.djvu/758

правя и предл. за. Който е неспособен, не подхожда за нещо; непригоден. — Ще ви съсипя, ще ви направя невъзможен дори за обикновен майстор в която и да било тютюнева фирма! Д. Димов, Т, 64. Изкуството на Каравелов да осмива жертвите си, да ги прави невъзможни за каквото и да било състрадание пред една публика,., говори за несъмнен сатирически талант. М. Арнаудов, БКД, 184.

7. Като същ. невъзможното ср. Нещо, което не може да стане, да се осъществи. В боя побеждава тоя, който превърне невъзможното във вид на възможно. П. Илиев, ЛB, 133. Може би животът ми ще бъде определен от тоя ден. Да впрегна цялата си енергия, да постигна невъзможното. Бл. Димитрова, ПКС, 57. Балтоглу стоеше пред султана с наведена превързана глава. По лицето му течеше кръв. Едното му око беше извадено. — Господарю, — проговори тихо той, — аз сторих невъзможното. Моите хора нека кажат дали не бях първи в битката. А. Каралийчев, В, 141-142. Случило се е невъзможното. Летящата към вратаря топка го е заобиколила и е спряла своя полет в мрежата. НТМ, 1967, кн. 4, 5.

— Друга (остар. книж.) форма: нсвозможсн.

НЕВЪЗМОЖНО нареч. 1. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми се, става и под. а) Означава, че не съществува възможност, няма условия да стане, да се осъществи нещо. Да се опита тази нощ да тръгне за Бяла черква беше почти невъзможно. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 142. Невъзможно е да се опише как се тръска колата и как при всяко тръскане всички вътрешности се обръщат. Л. Стоянов, X, 58. Но да се гледа, да се чака на едно място, беше невъзможно и непоносимо. И. Йовков, Разк. II, 132. Изглеждаше невъзможно за толкова късо време да се приготви зимнина и да се стегне сградата. Ем. Станев, ПЕГ, 9. б) С лич. местоим. в дат. Означава, че някой изпитва затруднение, няма възможност да осъществи нещо. Той ще доде, днес пристига. А пък аз не искам, невъзможно ми е да го посрещна там, гдето живея сега, тясно ни е. Й. Йовков, 04,99.

2. В съчет. с прил. или нареч. Изразява много висока степен на признака, назован със следващото прилагателно или наречие; невъобразимо, невероятно. Режимът на крайцера е невъзможно тежък и хората въпреки това носят с чест службата си. Д; Доб-

_уревски, БКН, 148. Всичко зависи от това какъв ще бъде характерът на чуждото тяло,.. Това е напълно достатъчно да се разбърка по невъзможно сложен начин цялата генетична комбинация, в която участвува чуждият елемент. Ц. Цанев и др., ЧП, 19. Напоследък стана невъзможно трудно да се живее.

3. Като междум. За израз на недоумение, не-верие, че нещо, което не е било допускано за възможно, съществува. — Чакайте да видя! — наведе се и младата аптекарка, като се пазеше да не изцапа белите си обуща.

— Ой, невъзможно, невъзможно! — потресе се тя и се дръпна назад. Г. Караславов, СИ,

74. Как? Рада да я няма тука, на погребението на Лалка, приятелката й? Невъзможно, невъзможно, невъзможно! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 101.

4. Като частица. За категорично противопоставяне, отхвърляне на това, което се съобщава, казва или става. — Като видите българи, казвайте да се прибират! Посрещане ще има!.. —Дали няма да е за поляците? — каза Игнатий. — Казак алая ли? Невъзможно. Те сега са към черногорската граница. Ст. Дичев, ЗСI, 99-100.

— Друга (остар. книж.) форма: невозможно.

НЕВЪЗМОЖНОСТ, -тта, ж. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Липса на възможност, на всякакви условия нещо да стане, да се осъществи. Лека-полека се примири с отсъствието на Мария през нощите, както се примири с невъзможността да язди кон и да ходи на лов. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 34. Да кажем, че някой ти даде пари на заем, макар че знае невъзможността ти, или, например, нежеланието ти да ги върнеш. Това, всички ще признаете, е един вид добродетел. Елин Пелин, Съч. IV, 183. Ужасът, който беше преживял през нощта и голямата радост след това, и невъзможността да се порадва и да се отплати на тия добри момчета — всичко това беше не по силите му вече. Й. Йовков, Разк. I, 134. Убедени в пълната невъзможност на централизма да отстои дори столицата [Цариград], аяните се съюзили за крайна разправа с него. В. Мутафчиева, КВ, 326. На 10 август 1871 г. Стоянов се оплаква на Дринов, че книжка III от списанието била готова, но не била изтеглена от печатаря поради невъзможността да му се плати. М. Арнаудов, БКД, 136.

О До невъзможност. Разг. Невероятно, изключително. И всички си отдъхнаха, защото сърцето им се беше свило и нервите напрегнали до невъзможност. Ив. Вазов, Съч. XII, 58. Представете си само една доста широка стая с пропаднал таван,.., един строшен железен креват,.., една маса, на която лежат няколко пергела —^: ето жилището на този отшелник: мизерно до невъзможност. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 331. Намирам се (съм) в невъзможност. Остар. Намирам се (съм) в много тежко, затруднено, обикн. финансово положение. — Значи, Вие сте били в невъзможност... —Да. — А как сте встъпили в брак и защо? — Имах си съображения. Ст. Чилингиров, РК, 297. Турям (турвам / турна) в невъзможност някого. Остар. Правя някой да изпитва Много голямо затруднение, да не може да изпълни нещо. Моите лични обстоятелства туряха ме в невъзможност да изпълня изцяло