Page:RBE Tom10.djvu/734
вестулка (..) било грехота. СбНУ КШ, 264.
> Бърз (пъргав, чевръст и др.) като невестулка. Разг. Много бърз, пъргав. Цветан се надигна и прелетя бърз като невестулка към мостчето. Ето го, че стъпи на него! Ето го, че мина! П. Вежинов, НС, 74. Бяха трима мъже и една жена — ниска и дребна, но пъргава като невестулка. Д. Димов, Т, 412-413. — Почакайте малко! Той сега ще дойде! — пояснява любезната слугиня и се скрива все тъй чевръста като невестулка. Св. Минков, РТК, 93-94. Крия се (скривам се / скрия се) като невестулка. Разг. Крия се, изчезвам от погледа бързо, ловко или страхливо, виновно, гузно. Елисавета Маркова и сега се крие като невестулка в една от най-забутаните канцеларии на Централния кооперативен съюз. Н. Каралиева, Н, 81. Дребната, но пъргава жена на Младен,.., се скри като невестулка между високите зидове. Ст. Даскалов, СД, 360. Промъквам се / промъкна се (минавам / мина, провирам се / провра се и под.) като невестулка. Разг. Промъквам се, минавам и др. много бързо, леко, ловко и обикн. крадешком, предпазливо. Бяхме само двама вкъщи и хубавата Аница се промъкна през двора като невестулка, без да я усетят кучетата. И. Петров, 03, 76. По гладкостволите дървета, тополи, ели, телеграфни стълбове той [Янко] се катереше пъргаво като дива котка,.., провираше се като невестулка. Ем. Коралов, ДП, 9. Навлезе в окрайни-ните. Изтича крадешком като невестулка край дюкянчето на баща си и пое с облекчение дълбоко дъх едва когато нагази в градската чаршия. Г. Русафов, ,ИТБД, 26. Прекоси [Ленко] двора като невестулка и се ишугна зад изоставената и недоправена постройка. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 333. Хитър като невестулка. Разг. Много ловък и хитър. За командир на четата още преди една година щабният съвет бе избрал Чорни — опитен, хитър като невестулка и безкрайно дързък партизанин. П. Вежинов, НС, 191.
НЕВЕСТУЛКИН, -а, -о, мн.-и, прил. Който е на невестулка. Невестулкина опашка. Невестулкина дупка. Невестулкини очички.
НЕВЕСТУЛЧЕ, мн. -та, ср. Малкото на невестулка. Орачът се уплашил и бърже-бърже занесъл невестулчетата на гнездото им. Нар. прик., СбНУ XXXII, 60.
НЕВЕСТЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. галъов. от невяста (невеста); невестица1, булчица1. Остана сега със сакатото момиче, дето е, вика се, половин човек. А онова, дето бе здраво и хубаво невестче, то си отиде младо и зелено. Т. Влайков, Съч. II, 253. Ми се поболи невестчето, яз сиромаф! /А от шчо? — ни от нишчо! / Ми е напило три гърнина благо вино, до Бога! Нар. пес., СбНУ XXIX, 117.
HEBÈXHEBl, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Обикн. за растение — който не увяхва, който винаги е свеж; неувяхващ. Невехнещи цветя. • Обр. На белия терор под кървавата буря, / паднаха хиляди белязани борци — / и споменът за тях, сред ореол пурпурен, / в душите ни плете невехнещи венци. Д. Полянов, РД, 1950, бр. 147, 2.
2. Прен. Поет. Който не намалява, не отслабва с минаване на времето, а остава, трае вечно; неувяхващ. Връзките между хората са нещо по-трайно от техните физически съществувания,..; тия връзки остават дълбоко вкоренени в онова, което се нарича съдба и смъртта само ги съхранява завинаги в една невехнеща младост. К. Константинов, ППГ, 154. Изплетени венци от ветви / и от цветя — невехнещ спомен — / от майчини сълзи и клетви / в живот, открай докрай бездомен. Н. Хрелков, ДД, 233.
HEBÈUl, -а, -о, мн. -и, прил. Остар.
1. Който не е вещ, добре подготвен, няма познания или опит в някоя област; несве-дущ, некомпетентен, неподготвен. Унтер-офицерът излезе невещ в тия планини. Ив. Вазов, Съч. XV, 130. И до днешния ден по много места в нашето отечество основните училища се поверяват на деца или на не-вещи учители, които не знаят как да преподават, нито как да постъпват с малките дечица. Знан., 1875, бр. 24, 376. Журнал, газета или изобщо, да кажем, печатът, на днешно време, в ръцете на вещи люде е сила, каквато е сила nàpama,.. Но в ръцете на невещи хора тая велика сила е се едно, като кога дадеш на детето остър нож или пушка в ръцете. Н. Бончев, ПСп, 1871, кн. 4, 81. // Който не е опитен, умел, за да върши нещо добре. Топът обаче бил калпав или топчията невещ, та при първия и единствен гърмеж гранатата не отишла по-далеко от реката. Ив. Вазов, Съч. VII, 55. Записаните досега песни от Северна България., не са тъй поетични и издържани.. Тия песни са събирани от невещи събирачи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 16. Турците, невещи тогаз и неизкусни в обсадата, не щяха да имат големи сполуки, ако не им спомагаха в туй много от вероотстъпниците гърци. С. Бобчев, СОИ, 69.
2. Който е присъщ на такъв човек; неумел, некомпетентен. Множество излинели фо-тографически образи по стената и една карта на България, начертана от невеща ръка. Ив. Вазов, Съч. IX, 54. С вещо гледа-ние и слабото дете става силно, а с неве-щото загива и най-силното. Лет., 1869, 91.
3. Книж. Необразован, прост, невеж. Днес Египет не е друго, освен една страна, населена от един народ беден, невещ и който в своето долне състояние разгледва чудесните паметници, въздигнати от дедите му, със същото хладнокръвие, с което един дивак разгледва скалите, които покриват горите и планините. Ç. Бобчев, ПОС (пре-
