вод), 251. Всичкото простонародие лекоум-но, невещощо тласка до последната крайност онова любопитство,природно человеческому роду, затича се. И. Адженов, ВК (превод), 113.
НЕВЕЩЕСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не се състои от вещество, не е веществен, материален; нематериален. Геометричното тяло е невеществено — то има само форма, големина и положение в пространството. Стереом. V кл, 1950, 3. Тялото на человека е веществено и смърт-но, а душата му е невеществена и безсмъртна. П. Р. Славейков, ПЧ, 4. Аз познавам, мамо, че душата ми е невеществена, защото не мога нито да я видя, нито да я чуя. Псих. 1861, 41. Дали от небето,.., всякога тихо и всевелико не с такава украса, но с невидимото и невеществено пребиваване на Бога, или от моите невнятни размишления.., бях постигнал тая проста премъдрост, та пищната украса на храма обиждаше и Спасителя, и мене? Ем. Станев, А, 14.
2. Който трудно се възприема, долавя от сетивата; нематериален, безплътен. Аз се убедих, че няма нищо по-величествено от картината на Пирин планина. Тя се издига страшно високо в небосклона и все пази някакъв невеществен фантастически вид в дълбочините на пространството. Ив. Вазов, Съч. XV, 79.
3. Прен. Рядко. Който се отнася до духовни, възвишени явления, преживявания и под.; духовен. Нещо остава да дели стиха на Яворов от стиха на Кирил Христов. Първият е някак no-невеществен, вторият е no-чувствен. К. Величков, Събр. съч. IV, 187. Невидимото начало на невеществени-те, свръхчувствени явления на вътрешния ни живот нарича се душа. Т. Шишков, ТС (превод), 71.
НЕВЕЩЕСТВЕНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Качество на невеществен; нематериал-ност. — Признай, Тиофиле, че ако някой вълшебник те възвърне в детските години, на драго сърце би отдал сегашната си скверна мъдрост срещу оная проникновеност, що., вярно долавяше скритата за очите невещественост в земното естество. Ем. Станев, А, 19.
НЕВЕЩО. Остар. Нареч. от невещ; несведущо, некомпетентно, неумело. — Подмятам само, че [руските дейци] невещо някак си и неразумно действуват. П. Р. Славейков, ПХС, 56.
НЕВЗИСКАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който има принизени, недостатъчни изисквания към качествата на някого, нещо или към прояви на някого. — Прави ми впечатление, княже, че ти, който винаги си бил скъп на похвалите, сега си варварски невзискателен към красотата. М. Смилова, ДСВ, 57. Момчетата получиха по-добри заплати и още повече се освободиха от подчинението, защото нуждата правеше господарите по-невзискател-ни. Ч, 1871, кн. 18, 573. Невзискателен учител. Н Който се задоволява с малко или лесно, който няма претенции; непретенциозен, непридирчив. Невзискателен, свикнал на скромен живот, той понася леко лишенията. II Който е характерен, присъщ за човек с такива ниски, принизени изисквания. Хората, които са насядали около масите и се хранят спокойно, не са короновани величества, нито американски туристи,.. Не е нужно да ни се обяснява какви са те. Разпознава ги и невзискателният поглед. Работници, техници, строители на язовири. М. Яворски, ЕСВ, 149.
2. Който е свързан с принизени, недостатъчни изисквания, обикн. към качествата на някого или на нещо. У Войникова са отсъст-вували досущ ония качества, които биха могли да направят от него драматически автор. Драматическият автор е преди всичко поет, а и най-невзискателната критика не би могла да намери във всички негови произведения най-малка диря от поезия. К. Величков, Събр. съч. IV 127. Невзискателен контрол.
3. За растение, животно — който не изисква специални условия и грижи за развитието или съществуването си; непретенциозен. Ягодите са едни от най-невзискателните овощни растения. При правилен сортов подбор и добро отглеждане те дават ежегодно богати реколти. Гр., 1906, бр. 1, 1. Тук [към многогодишните цветя] принадлежат повечето от най-хубавите и най-невзискателните ни градинарски цветя, които не изискват някакви особени градинарски приспособления за презимуване на клу-бените или луковиците им. Гр, 1906 бр. 3,
46. Птицата е невзискателна и щедра. Няколко шепи зърна тя превръща в месо, яйца и пух. Ст. Дончев, ПНД, 8.
НЕВЗИСКАТЕЛНО. Нареч. от невзискателен; непретенциозно, непридирчиво.
НЕВЗИСКАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Качество на невзискателен; непретенци-озност, непридирчивост. Тази вишня е идеална по своята непридирчивост и невзиска-телност. Достатъчно е само да посадим нейни издънки и те се разрастват и дават всяка година добив без каквито и да било грижи за тях. Бтн V и VI кл (превод), 1951, 91'
НЕВЗРАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За човек — който не прави впечатление нито с обикновения си, не особено красив или грозен външен вид, нито с поведението си, проявите си; безличен. Не беше сама, още десетина млади хора седяха по меките фотьойли и ме поглеждаха недружелюбно. Не им обърнах внимание, изглеждаха съвсем невзрачни с оределите си коси и безцветни погледи. П. Вежинов, СП, 161.
