Куц и невзрачен на вид, този преждевремен-но състарен човечец е най-върлият враг на Неро. Др. Асенов, СВ, 56. Невзрачна личност.
2. Прен. Който е със скромно социално положение, произход и под.; дребен, незабеле-жителен. Струваше му се немислимо, че едно толкова красиво, толкова блестящо момиче от София би могло да отдели повече от една презрителна усмивка за един беден, невзрачен провинциалист. Л. Дилов, ПБД, 140. Аз няма да забравя,.., с какви черпни и подаръци гледаха да изразят човешкото си внимание към мене и към невзрачното ни еснафско семейство. Ив. Хаджийски, БДНН, 63.
3. Който не прави впечатление, не се забелязва поради своя обикновен, най-често не-красив, непривлекателен или неугледен външен вид; безличен. Дюкянчета, дюкянчета, цели километри дюкянчета едно до друго, без прозорци и врати, малки невзрачни дюкянчета, в които се продава всичко.
А. Каменова, И, 51. Отвън къщичката беше невзрачна, но още от антрето пламваше огненочервената пътека върху стълбата. Геновска, СГ, 55. Невзрачно село.
4. Който не се забелязва, не изпъква между други подобни, поради това, че не се различава по никакви белези от тях; незабележи-телен. Дните на Катя Войновска се занизаха все no-тъжни и погтъжни и по-невзрач-ни. Ст. Чилингиров, РК, 266. В развалините на древните дворци били намерени неголеми глинени плочки.. Едва по-късно станало ясно, че тези невзрачни тухлички с непонятни знаци представляват за науката ценност. Матем., 1965, кн. 2, 1-2. Животът на Стоян Загорчинов.. започва с дълго учи-телствуване, борба за припечелване на хляба, сиво, невзрачно ежедневие. Е,. Каранфи-лов, Б III, 222. // Незабележим. Подобно на финиковата палма хлебното дърво дава храна, жилище и дрехи на туземното население. Цветовете му са дребни, почти невзрачни. К, 1967, кн. 7, 14.
5. Който не е прозрачен; -ясен, бистър. Застоялата се на дъното [в локвите] тиня се подигаше нагоре и превръщаше водата в невзрачен мъток. К. Величков, ПССъч. I, 51. Същият противен вятър, същото невзрачно небе на една сушава година, както в деня на моя първи селски репортаж. С. Северняк, ОНК, 162. // Рядко. Слаб, недостатъчно ярък. От прозореца плахо трепка първият сив, невзрачен лъч светлина. Сутеренната стаичка сякаш разтърсва пияна глава — избистрят се черните контури на масата. Бр. Йосифова, БЧМ, 145. // Стесн. За очи — който няма изразителност, блясък. Щом видя неговото широко, силно лице,.., невзрачните му очи,.., Манол се изпълни със злоба. Ем. Станев, ИК I и II,
494. Между сключените му вежди протичаше капчица пот и спираше тъкмо в глъбината над носа му.. Но очите му оставаха сухи и невзрачни. Ст. Чилингиров, ХНН, 40.
НЕВЗРАЧНО. Рядко. Нареч. от невзрачен. Облечен невзрачно. А Дните протичат невзрачно.
НЕВЗРАЧНОСТ, -тта, ж. Качество на невзрачен. Невзрачност на външност.
НЕВЙДЁЛИЦА ж. Диал. Мъгла, облак, полумрак, който затъмнява атмосферата и пречи на видимостта. За върха станахме на тъмно на другия ден, в три часа.. Всичко изглеждаше чудновато, обвито в синкава паяжина, потайно. В такава вълшебна не-виделица през юли тръгнахме за върха, за да можем да изпреварим изгрева на слънцето. Ст. Станчев, ГТЯС, 46-47. Снишилото се сиво небе тегнеше., над разлялата се Туча, а крясъкът на грач-птиците, които се появяваха като сенки на мъртъвци из невиде-лицата,.., и воят на подивелите псета правеха тази весела някога земя да прилича сега на една истинска долина на изкуплението. А. Гуляшки, ЗВ, 463.
◇ Невиделица да хванеш! Диал. Да отидеш и да се не върнеш (проклятие към някого, който заминава надалеч). Изчезнал като в невиделица. Разг. ; Отишъл вид невиделица. Диал. Изчезнал, махнал се неизвестно къде. Дълго време ние — странджанските книжовници, търсихме следите му [на Вълчан войвода] и никъде не ги открихме. Ни в песни, ни в предания. Изчезнал като в невиделица. П. Росен, ВТТШ, 124. Ходя по триста невиделици. Диал. Скитам, скитам се; мотая се, лутам се, ходя напразно (Н. Геров, РБЯ).
НЕВЙДЕН1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. и диал. Невидим, незабележим. Тази глъчка [под тревите], съставена от безчис-лени други,., е глас на множество малки и невидны същества. БКн, 1859, кн. II, март, 197. Твой всякой звук и всяка дума / в зори заглежда в висота / й на невидна чучулига / дочува само песента. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 15. Над нея листец закъснял се отрони, / невиден, нечут. К. Христов, ХЗ 1911, 74.
НЕВЙДЕН2, -а, -о, мн. -и и -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. и диал. 1. Невиждан (в 1 и 3 знач.); невидян. Тя [лодката] приличаше на огромна бяла морска птица с неви-дена форма. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 123. Зора са йе зазорила, / .. /низ хубава Влашка земя. / Не йе зора невидена, / но йе Рабрьо с добра коня. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 32. • Невиденинечут(нечуен). За усилване. И вие, и аз, щяхме да сторим като него. Тури се в положението му, пред един такъв нечут и невиден скандал и срам! Ив. Вазов, Съч. X, 34. Кога муле роднините и приятелите на богатио, оти е болен от една невидена и нечуена болест, сите дотърчали да го видат. СбНУ XIV, 104.
2. Рядко. Който е преминал неусетно, незабелязано, обикн. защото не е бил пълноце
