Page:RBE Tom10.djvu/726

него, лекаря, а жена му. Да не би... женска болеет? Знаеше той за тукашните невежества. Б. Несторов, АР, 219. От всички простъпки най-бързо се наказва грубостта или невежеството в отношенията на някой служащ към публиката. ССГ (превод),

138.

3. Разг. Невеж човек; невежа. Той е пълно невежество по въпросите на правописа.

— Друга (остар.) форма: нсвежъство.

НЕВЕЖЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е вежлив, любезен в отношението си с някого; неучтив, нелюбезен. — Вие правите комплименти.. — За жалост, аз толкова малко съм способен на тях, особено когато комплиментите се налагат повелително от самите неща, и — невежлив. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 21. Продавачката е невежлива с клиентите.

2. Който е проява, признак на такова качество; неучтив, нелюбезен. Невежлив тон. Невежливи думи. Невежливо поведение. Не-вежливи обноски.

НЕВЕЖЛИВО. Нареч. от невежлив; неучтиво, нелюбезно. Прощавай, че ти пиша така неразбрано и невежливо. Хр. Ботев, Съч. 1929, 390. Държи се невежливо.

НЕВЕЖЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на невежлив; неучтивост, нелюбезност. — Как не ви видях?.. Но аз ще се постарая да изкупя тая си невежливост. Ив. Вазов, Съч. XII, 194. А тъй като в тоя миг той забеляза сродника си, Геометър отмина великодушно невежливостта му. А; Дончев, СВС, 30.

НЕВЁЖНИК, мн. -ци, м. Остар. Невеж човек; невежа, невеж. Силата обаче, която тика человечеството непрестанно напред, осуети сичките тези мерки на невежници-те: самите тези строги мерки даже служеха за разбужданието на народите. Лет., 1872, 197-198.

НЕВЕЖО. Нареч. от невеж (във 2 знач.); неграмотно, некомпетентно. В тържествени дни [учителят по латински] произнасяше пред гражданството речи, изпълнени с латински цитати, които шегобийците запомняха и после повтаряха в кафенето, като обезобразяваха невежо синтаксиса и падежите на благородния език. Д. Димов, Т, 219. Раната наистина бе коремна

— превързана невежо и грубо. П. Вежинов, НС, 23.

НЕВЕМ нареч. Диал., понякога поет. Невям. Каруцарят вдига ръка над очите си. — В края на гората невем хора има — издумва той. В. Ченков, ЗХ, 158. Нервите на младия юрист бяха се изопнали,., той бе станал нетърпелив и дори мнителен. „Какво? Невем ръководителите горе си играят на революция!“ Г. Караславов, ОХ IV, 460. Обходих аз изложбата надлъж и нашир,..: ами карикатурите къде са? Невем тук има отдел за графика? ВН, 1961, бр. 2976, 4. Трепери голото дърво, / разтърсвано невем от спазми, / и моето сърце е празно / като напуснато гнездо. Ат. Далчев, С, 84. Силен беше и юнак Ненчо- /лесно ся не дава. / Попита го другар Пенчо /— невем зле ти става?... Ц. Гинчев, ДТ, 55.

НЕВЕН м. 1. Градинско цвете от семейство сложноцветни с кичести жълти или оранжеви цветове без аромат, използувано и в народната медицина; невян. Calendula officinalis. Тя [Багряна] обичаше цветята и в градината все ще бодне невен. ЖД, 1967, кн. 7, 2. Какво богатство от багри е събрано в техните цветове: .., жълти — у слънчогледа, латинката, невена,.., огнени — у мака. Ст. Драганов, ФБР, 34. Аз слязох в пчелина / и китка набрах ти от невен и здравец, / та здрав да не вехнеш през цяла година. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 30. Седнала ми е Бояна, / .. / между две лехи жълт невен. Нар. пес., СбВСтТ, 1084.

2. Бот. Род едногодишни тревисти или по-лухрастовидни растения от семейство сложноцветни, около двадесет вида от които са разпространени в Европа и Средиземномо-рието. Calendula.

НЕВЁНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Рядко. Прил. от невен; невенов, невянов.^ Метни невенен венец на гроба им [на девойките] и почети със сълзи, с жаление паметта им. П. Р. Славейков, СК, 158.

НЁВЁНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до невен, който е от невен, на невен; невянов. Не пей, петльо, рано, че ми будиш [следва произвол но име на човек, обикн. на мома] /.. ми е млада, / млада и зелена. / ..И се нада / китка да му прати, / китка ран босилек, / китка невенова. Нар. пес., СбВСтТ, 907. „Ой та тебе, китко невенова, / че те дарим Тодору юнака“. Нар. пес., СбНУ XLIX, 140. Невенови цветове. Неве-нови листа.

НЕВЕНЧАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е сключил брак, не е венчан, а обикн. съжител ствува в съпружески отношения. Тя от сутрин до вечер мислеше за неустановеното си положение на невенчана съпруга и самотата я гнетеше. А. Наковски, МПП, 37. Свада между чича Малина и Благунка не излезе от това, че бяха невенчани и че нямаха дете. Ил. Волен, ДД, 24. // Който е много млад и още не е оженен (омъжен). — Прибрала си невенчан мъж, целият град се бунтува. Д. Талев, ЖС, 67. Заминаа три синджира роби, / караа ги три арапа църни: / един синджир се млади момчета, / армаса-ни, млади невенчани. Нар. пес., СбНУ XI, 26.

НЕВЁНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от невен. Влизам в комшийската градина и започвам да бера ялдъзи и невенчета. Н. Хайтов, ДР, 152.