НЕВЕРА, мн. няма, ж. Индив. Поет. Неверие, недоверие. Обкръжават вредом Батемберг с невера. В. Марковски, ПЗ, 362. Неверата събаря и въздига. / Изстенва разум от лъжи раздран. В. Марковски, СМ, 89‘
НЕВЕРЕН, невярна, невярно и (диал.) неверна, неверно, мн. неверни, прил. 1. Който не отговаря на истината, на действителността, оригинала и под.; неистинен, неправилен, погрешен, грешен1, лъжлив. Проти-воп. истински, действителен. Ние мислиме, че и едните, и другите известия са неверни или преувеличени. Хр. Ботев, Съч. 1950, 301. Като оставим настрана погрешно посочената дата — 13 май 1869 г. — и невяр-ното твърдение, че Левски бил черноок, ще отбележим, че централният комитет е образуван една година по-късно. Ив. Ун-джиев, ВЛ, 117. На всеки гражданин ще се даде карта, за да я попълни и каже своя доход... Който даде неверни сведения, ще се преследва углавно. К. Странджев, ЖБ, 35. От оригиналът прилагаме само няколко изричания,.. Послеоните прилагаме, за да могат читателите да сравнят с тях превода ни и ако го намерят неверен, да го оправят. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 16. Невярна дата. Невярна диагноза. // Който съдържа грешка, грешен1, погрешен, неправилен. Неверен отговор на задача. Неверен адрес.
2. За музикален тон — който не е точен, напълно съответен на дадена нота или на друг вече прозвучал тон; фалшив. Неверните, неопределени тонове ще опустошат хармонията. Ал. Гетман и др., СБ, 126. Приглас-ниците спираха внезапно, когато, взели невярна нота, ги стрелваше с поглед някой от псалтовете. Ст. Чилингиров, ПЖ, 145. • Обр. Остане ли на актьора неуяснено душевното състояние на героя — получава се най-често несигурен и неверен тон, неубедителна реч. Ст. Грудев, ББ, 45. Медаров ставаше несигурен при срещите си с нея [Марина], завладяваше го нервност и в поведението му се промъкваха неверни тонове. Д. Фучеджиев, Р, 160.
3. Който изповядва друга, чужда вяра (от гледна точка на говорещия). Повече щадеше живота на конете и кучетата си, отколкото на своята невярна рая. Д. Спростра-нов, ОП, 33. Придружени от своите еднокръвни братя сърби, да са бият юнашки срещу неверния мюсюлманин. НБ, 1876, бр. 24, 44. // За вяра, вероизповедание, религия — който е чужд, погрешен, неистинен (от гледна точка на говорещия). Пет века ние, българите, като зажеглени добичета крачим в браздата,.. Колят ни и ни бесят агите.., своята вяра невярна ни налагат. Г. Манов, КД, 118.
4. Който не спазва дадена дума, обещание, споразумение. По едно време Ботьов се ядосал и предложил да се нападне Враца и се отмъсти на неверните съзаклятници. 3. Стоянов, ХБ, 370. — „Сино Стоене, Стоене, що ходиш по дор кахърен, /.. / Стадо ли ти е нездраво, / или другари неверни?“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 310. // За мъж, жена — който изневерява на съпруга (съпругата) или любимия (любимата) си. Колкото и да беше лекомислена и безгрижна, невярната жена се уплаши от предстоящата среща със законния си стопанин — съпруга. Д. Та-лев, И, 419. Разлютеният граф му праща заповед да погуби невярната съпруга. Ив. Вазов, Съч. XXII, 99. Скърби младият Стоян, нр тая скръб не е по невярно, свид-но либе. И. Йовков, Разк. II, 374.
5. Прен. Който се отнася до човек с такива качества. Сърцето детско е от всичко най-неверно. / .. Забравя то и майката рождена / за два-три дена. М. Петканова, ЦТ, 16. „Обичам тя“ ми казаха /устата й неверни. П. Р. Славейков, Ч, 1875, кн. 4, 180.
6. Който е свързан с нарушаване на дадена дума, обещание към съпруг (съпруга) или към любим (любима), с изневяра. Три са рани, що сърце ми тровят; / първа рана е любов невярна. П. Р. Славейков, Г, 1866, бр. 5, 88. Глухата тревога за неверните му връзки с Марийка се утаяваше на дъното на сърцето му, притисната от сладката чувствена любов. Ив. Петров, НЛ, 35-36.
7. Разг. Който не заслужава доверие, на който не може да се вярва; коварен, измамен. — Лапа от общината, лапа, обръгна му нещо, сега и от олтара куснал малко, кучето му невярно! — приказваха си стари хора и псуваха тежко, обидно, остро. Г. Карасла-вов, СИ, 146. Любо: (насочва револвера). Камен: — Махни го, мене слушай! Невярно нещо е револверът.. Нищо, макар и развален, ти пак го махни. С таквоз нещо немай работа! Д. Немиров, В, 20. Надолу, в урвата, тук-там невнятно / зачуят се припрени викове /../ А по-оттатък врагове неверни, / като че дебнат в редкий шубърак. К. Христов, Кр, 23-24. Язе ща, мама, да умра, / но като умра, Петкано, / как та е мама чувала, / от огън, Петке, от вода, / така са чувай и тизе / от свойго баща рождени, / че е баща ти неверен — не веруват го селяне. Нар. пес., СбНУ XLIV, 447. • „Го-рице, темна усойко, / я се на тебе верувах, / пък ти излезе неверна, / та ма във тебе фа-тиа.“ Нар. пес., СбНУ XXXIX, 146. И Прен. Измамен, измамлив. „Кажи ми, вожде мой, попитах пак, / какво е това щастие тъй невярно, / що нам вести се с вид ту строг, ту благ?“ К. Величков, Ад (превод), 70.
8. Прен. Обикн. за светлина, сенки — който постоянно се променя, движи; нетраен, непостоянен, променлив. Равнината, залята с лунна светлина, продължаваше да бъде безлунна и спокойна и от неверните сенки в нея не изтрещяваше още никакъв изстрел. Д. Димов, Т, 580. Невидимите момци запалиха огньове, замириса на смола и на та
