мян. И стана по-светло, ала с невярна, игрива светлина. А. Дончев, ВР, 150. На кадифения загар на угарите играеше лека, невярна мараня и капризно пречупваше резе-давата лента на акациевата горичка. И. Петров, НЛ, 37.
9. Прен. Който е пълен с неизвестност и опасности, с неприятни изненади. По непристъпните места в скалите или до самото шосе зееха бункери — мрачни дупки, неверни гнезда на засада и смърт, скрити в букети от разкошна зеленина. Д. Димов, Т, 440. Огнянов вървеше опипом из грапавата изронена пътека, която беше само деня да се ходи по нея, а не нощя: тъй беше лоша и неверна. Ив. Вазов, СбНУ I, 72. Спи градът в безшумните тъми. / На нощта неверна верен син, / бродя аз бездомен и самин. Д. Дебелянов, С, 1936, 26. Време е сега потайно, грозна, неверна полунощ. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 937. Кого ли в тоя свят неверен [Мария] има? /Почина клета майка й любима, / и ей я днес останала сама. Ем. Попдимитров, СР, 165.
10. Прен. Който носи зло, нещастие; проклет. — Род и вяра в закон се крепи,.., а над закона — нов закон аз бях от връх Балкана сложил сам, но виж, невярна орис как ме победи — да влача тез окови. П. Тодоров, Събр. пр И, 199. И разлюлее ли криле / над село тихия вечерник, / лесът, недрата си проклел, / разказва за смъртта неверна. Н. Хрелков, ДД, 142. Върни се, облако неверен, /почакай, пакостнико черен. П. К. Яворов, Съч. 1, 46. // За гъба — отровен, неядивен. — Да не си я куснал! Тази гъба е неверна. Хвърли я и си умий ръцете, мен слушай! С, 1964, бр. 940, 2.
11. Прен. Разг. Неприятен, нежелан. От няколко дни майстор Павел не беше спокоен. Неверни мисли го смущаваха. В гърдите му беше се запалило едно пламъче,пушекът на което съвсем замайваше главата му. К. Петканов, ОБ, 160. — Аз искам да те направя щастлива. Да станеш майка,.. Ния усети за миг как същата невярна слабост пак пропълзяваше по нозете й, но сега тя се хвърли яростно към вратата. Д. Талев, ПК, 354. Мойта мъст е гостенка неверна. Моят жив и огнен гняв за вас е мъртъв и студен. В. Марковски, ПЗ, 43.
12. Диал. Неправилен, погрешен. Било, че бързеят го бутна, било, че направи невяр-но движение, той внезапно почувствува, че под краката му е празно и че той не стъпа на нищо. Ив. Вазов, Съч. XXV, 229. Те [другарите] ограждат другаря с невидима стена, ден и нощ бдят над всяка негова невярна стъпка и не само го спасяват, но разкриват и залавят цяла шайка шпиони. О. Ьа-силев, Л, 80. // За ходене и под. — несигурен, неуверен, нестабилен. Накъде сега? Пияният не мисли,.. С неверни преплетени крачки поринва той към града. Ал. Константинов, Съч. I, 227.
13. Като същ. неверен (невернижт>) л*., не-верни<те> мн. Обикн. Членувано, а) Човек, който не вярва в осъществяването на нещо, няма доверие в нещо; неверник. Да убеждаваме неверните, и колебливите, безпощадно да гоним из нашите редове носителите на нехайството. ОП, 323. б) Неверник (във 2 знач ). Мохамед зовял своите привърженици на борба против „неверните“, т.е. против тези, които не са мюсюлмани. Той учел, че всеки, който загине във война с неверните, веднага отива в рая. Ист. VI кл, 1965, 52. — Уповавайте се и дерзайте, братя,.. — ако ни е съдено да умрем от меча на неверните, нека приемем смъртта с Божието име в уста! Ст. Загорчинов, ДП, 500. — Откъде си? — попита го Калофер. — От Пазарджик, войводо. Калофер се усъмни. Той знаеше, че Пазарджик беше татарски град и Бейтула бей не пущаше кракът на неверен да стъпи там. М. Марчевскй, П, 23. О В невярна светлина. Книж. Неправилно, неточно, невярно. — Казах, че този разказ е противоамерикански... — А защо мислите така? — Защото представя американците в невярна светлина... Представя ги като безсърдечни хора. Ал. Бабек, МЕ, 207. Отвреме-навреме, ту в един, ту в друг вестник се явяваха анонимни дописки, които предаваха в съвсем невярна светлина битката при Демиркая. Л. Стоянов, П, 416. Неверен (неверни) Тома. Книж. Човек, който проявява недоверие към истинността на нещо и иска сам да го провери (от евангелския разказ за ученика на Христос Тома, който, за да се увери, че Христос е възкръснал, сложил пръст в раната му); Неверник Тома.
— Ако пламне навсякъде, то аз ще нарамя пушката! Но ако не пламне навсякъде, а ние пламнем само? Това, казвам, да разберем... — Ще пламне! — Кой знае,.. — Та ти си неверен Тома! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 77.
— Наистина ли? — Ще седнем сега да те лъжем? Каква си такава „неверни Тома“?
Н. Стъпов, ГВ, 171. Сега доволен ли си, Тома неверни? — Ако е истина, доволен съм!
— каза войникът с разведрено лице. П. Ве-жинов, ЗЧР, 239. Невярна болест. Разг. Тежка, смъртоносна болест — обикн. туберкулоза, тиф, вариола, дифтерит. В село завърлува невярна болест -..- и зареди да мори от къ1ца на къща. Елин Пелин, Съч. I, 71. Дали пък невярна болест не беше обезобразила лицето му, та никой не го познаваше? Н. Каралиева, Н, 120. През русалската неделя / Стоян се болен разболя, / невярна болест от гърло. Нар. пес., СбНУ XXVII, 260.
НЕВЕРЕЦ, мн. -рци, м. Остар. Неверник. Ако по-отрано не храниш дремливото си чувствувание с вероизповедни нечта, то е станеш или неверец, или нечестив. Ал. ръстевич, ВПЖ (превод), 15. Майки, дъщери и сестри пишат, / че от неверци те са безчестят, л. Каравелов, Съч. I, 11.
