Page:RBE Tom10.djvu/721

небрежно и недоверчиво. Докато болният не повръща,.., не му вярват, че действително е болен. 3. Стоянов, ЗБВ I, 33-34. Небрежно написан. Небрежно нарисуван. А Усмихвам се небрежно. А Казвам небрежно. А Отговарям небрежно.

НЕБРЕЖНОСТ, -тта, мн. (рядко) -и, ж.

1. Само ед. Качество или проява на небрежен. Само когато се вслушаме в оригинала, ще забележим грешките, недостатъците, небрежността на превода. Н. Лилиев, Съч. III, 97. Той беше облечен в широко палто от тъмнокафяво кадифе,.. Яката на зелената му работническа риза беше разтворена... В държането му се долавяше някаква артистична небрежност. Д. Спространов* С, 9. Властвуването му заедно с Ралчо бе създало у него една самоувереност, надменност и небрежност към хорските молби. Ст. Даскалов, СЛ, 114. Аз ви обаждам за един опасен разбойник, вие си пиете бирата спокойно, това е осъдителна небрежност. Ив. Вазов, Съч. IX, 161.

2. Слабост, недостатък на нещо, получен в резултат на небрежно отношение, небрежна работа. При някои небрежности в превода, читателят ще се благодари и от негова доволно сладки език. Ч, 1875, кн. 6, 276.

НЕБРЙЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.

1. Небръснат, необръснат, неизбръснат. Нашите жени ц*рни кукавици, / нашите майки ц'рни к'рпе носат, / нашите таткови не-бричени одат. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 353.

2. За кожа на животно — неощавен, покрит с косми.

3. За изделие — който е направен от такава кожа. Воз колене [Герчо] превързал ногави-ци от язовци; обул небричени царвули от див шопар. Елин Пелин, Съч. V, 84.

НЕБРОЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Поет.

1, Който не може да се преброи, тъй като е много голям по брой, количество; неизброим, безброен, несметен, безчислен, безче-тен. По шумаци и поляни ехтели звънците на неброени стада. Н. Хайтов, ПП, 14. Този цар криел в двореца си неброено имане, а войниците му носели железни ризи — да не може вража стрела да ги прониже. А. Кара-лийчев, ПС III, 146-147. Великий княз Мос-ковский Димитрий Донский разбил неброената войска монголска нд. Куликово поле, до брега на река Дон. Г. Йошев, КВИ, 230. Мръква. Пламва от светила / неброени свод син, безмерни. Ив. Вазов, Съч. III, 73. „Що ли искаш, моме, да те дарим, / дали искаш сребро неброено?“ Нар. пес., СбНУ XLIX, 22/. Неброени години. Неброено ято.

2. Като същ. неброено ср. Нещо, което не е преброено, чийто брой не е известен.

О Вълкът яде и неброено. Разг. Употребява се за някого, който краде или взема нещо, без да подбира, без да изхожда от някакви нравствени задръжки. — Коня искам, заявявам! Как смей пощенски кон? — Мирувай бре: вълкът яде и неброено! — изсмя се Боримечката. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 202.

НЕБРОЕН, -ойна, -ойно, мн. -ойни, прил. Остар., понякога поет. Неизброим, неброим, безброен; неброен, несметен. Сея-чът дълго стоя облегнат на колелото, което е вървяло по кривите коловози,.., пренесло е небройни кладни снопи към хармана и чували към воденицата. А. Каралийчев, ЛC, 64. Една нощ -.. мигом пламна долнята кула на войводата.. До сутринта всичкото небройно имане — добитък, храни, покъщнина — се превърнаха на прах. А. Каралий-чев, В, 172-173. Аз ако и да не съм намирал., в това небройно богатство бог знае какво задоволство, но пак съм ся забавлявал с жълтиците и дълго време съм ги превръщал. Кр. Пишурка, К, 107.

НЕБРОИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. поет. Неизброим, безброен, неброен, несметен, безчислен, безчетен. Богатствата на тая черква са неброими:..; картини, икони, фрески, канделабри от злато. А. Злата-ров, Избр. съч. II, 377. А запиташ ли тези звезди неброими: / „Сред житейската сива вълна / вий какво сте?... Що търсите скръбни, незрими?“ / Отговарят чрез своето огнено име: / „Светлина, светлина, светлина!“ Хр. Смирненски, Съч. I, 177. От юг потръгна неброима рат. Д. Дебелянов, С

НЕБРЪСНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За мъж — който е с поникнали косми по лицето и не е обръснат; необръснат, неизбръснат, брадясал. Не мога да разбера какво му е толкова харесала чифликчийската дъщеря. Селендур с отворена яка, избеляла шапка и напрашени гащи,.. И на всичко отгоре — небръснат. Не му Остава време да се обръсне; А. Каралийчев, НЗ, 108-109. Не ми са, момци, смейте, / че съм болнав и стар, /.. / че ходя бос, опърпан, / небръснат, неумит. Ст. Стамболов, Ч, 1875, кн. 2, 79. // За лице — който е с поникнали косми и не е обръснат; необръснат, неизбръснат, брадясал. Пристигна кметът и поляка с тежка кримка,.., с небръснато четинесто лице. Елин Пелин, Съч. III, 60. Пот се стича по слепоочието с рано посивели коси, по хлътналите небръснати бузи. Г. Крумов, Т, 53.

2. За брада — който е поникнал и не е обръснат; необръснат. От носа му капеше кръв и се стичаше по небръснатата брада. Кл. Цачев, СШ, 12.

НЕБУЛАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Астрон. Който се отнася до космически мъглявини. Небуларни линии. Небула-рен спектрограф.

О Небуларна хипотеза. Астрон. Хипотеза за създаването на космическите тела от разредени мъглявини. А Небуларна хипотеза за създаване на Слънчевата система.

—р- От лат. nebula 'мъгла'.