[Христо] извади пет лири и с небрежно движение ги хвърли на масата. Ст. Дичев, ЗС I, 530. Той [Прайбиш] отговори на небрежния поздрав, който Лихтенфелд му подхвърли, и продължи да работи с машината. Д. Димов, Т, 454. Графът се поклони на капитана — Стотелов отговори с небрежен, властнически поклон. Д. Добревски, БКН,
45. Славата на Франклина наедно с теорията му [за електричеството] скоро се разпро^ страни по всичкия свят. Лондонското кра-левско общество посрещна първите му доказателства,.., с небрежно и комахай при-смехливо недоверие. С. Бобчев, ЖФ (превод), 60. Небрежна усмивка.
— От рус. небрежный.
НЕБРЕЖЕНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от небрежа и от небрежа сё; нехаене, иемарене. От едно небрежене, от едно,.., тъй непростително презрение, което имаме към всяко нашенско нещо, оставяме народната наша черква. Г, 1863, бр. 7, 51. За чудене е наистина, как,.., при всичките опасности на различни болести, произ-вождани повечето от небрежене на родителите, особено нашите селски деца, виждаме че някои си живеят до дълбока старост. У, 1871,^бр. 17, 267.
НЕБРЕЖЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Небрежност; небрежене, небре-жие, немарене, немарение. Часто са случа-ва, щото от небрежението на майката горкото детенце са разболява. У, 1870, бр.
1, 6. Тряба да са изсушат блатищата, барите и мочурливите места,.. Има много и премного случаи, дето човек сам от небрежение трови въздуха и скъсява живрта си. Ступ., 1875, бр. 7-8, 52. Чл. 102. Когато някой по-малък чиновник без действителна причина покаже небрежение или слабост в изпълнение на заповеди, получени от началника му относително до службата, зима му ся за глоба., от заплатата. Ф. Перец и др., НЗ (превод), 31. Само Русия беше си опряла очите към Турция и, като желаеше да се възползува от общото небрежение за Изток, искаше да нападне на Турция. С. Бобчев, СОИ, 154.
2. Липса на внимание, уважение към няк,ого или нещо; пренебрежение, небрежие. — Я виж каква горда, — пошушна си той, раздразнен, че посрещат любезностите му с такова небрежение и високомерие. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 106. // Пренебрегване, подценяване. А от преселението ни в римската земля щат и римляните да ся ползоват, понеже ще им помагаме и ний във войните им, което не е за небрежение. Г. Кръстевич, ИБ 1,114.
О Оставям / оставя (остаям / остая) в небрежение нещо. Остар. Книж. Занемаря-вам, пренебрегвам нещо. Моля Ви ся много да не оставяте в небрежение тая работа, нъ да ся потрудите с всичката си сила да ся настани синът ми. АНГ I, 32. Като воювал със сполука против съседните народи, Тул Гостилий оставял в небрежение благочестието и служението на боговете. Н. Михайловски, PB И (превод), 196. Най-после ся взе да работи всичко сам,.. От това най-важните му работи остаяха повечето в небрежение. С. Радулов, НД, 45.
— Рус. небрежен ис.
HEБPÈЖИE, мн. няма, ср. Остар. Книж. Небрежение. А с Доки се отнасяше като с рооиня,.. Покорността й [на Доки] вместо привързаност извикваше небрежие, презрение. Т. Райчев, Избр. съч. II, 207. Във всяка работа отбягнувай оная невнима-телност, която прилича на неспособност или на небрежие. Ч, 1871, бр. 14, 444.
О В небрежие. Остар. Книж. Небрежно. Всичката дружина,.., туряла в ред своята хъшовска униформа. Шапки се хвърляли и с калпаци се заместили,.., палта и панталони се събличали и оставяли в небрежие. 3. Стоянов, ХБ, 317.
НЕБРЕЙЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Небрежен. С небрежливата си и лоша работа слугата краде господаря си, защото не заплаща с труда си, за онова, що му плаща. Ступ., 1875, бр. 7-8, 56. Сет-нините от небрежливото образование., са твърде жалостни. У, 1871, бр. 14, 214. 55. Не бъди небрежлив към другите, за да не станат и другите небрежливи към тебе. А. Гранитски, ПР (превод), 7.
HEБPÈЖЛИBO. Остар. Книж. Нареч. от небрежлив; небрежно. Често., натрупват mue хатли [завивки] набързо, набързо, тъй небрежливо, щото стига да дръпнеш само една възглавница и всичките хатли ще се съборят долу. Лил., 1884, кн. 7, 29. Турските власти твърде небрежливо и пристрастно изпитваха виновните. Г. Бе-нев, БК (превод), 70. ^Високоученият" доктор дохожда е къщата на болния, заповяда му да си покаже езика, хваща го небрежливо за ръката. Знан., 1875, бр. 22-23, 358.
НЕБРЕЖЛИВОСТ, -тга, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от небрежлив; небрежност, Яденето и дрехите им [на славяните] биле прости, на които причината полагат да е небрежливост и леност. 3. Княжески, ВИ, 7. Тъй са говориле и други, които еднакво осъдиле правителството [английското] за небрежливостта му и заради покровителството, що показва към Турция. НБ, 1876, бр. 20, 82.
HEБPÈЖHO. Нареч. от. небрежен; по небрежен начин. По-възрастният [момък] беше висок, тънък и бедно, небрежно облечен. Измачканите му, избелели панталони пристягаше кожен ремък. Д. Спространов, С, 21. Тя хвърли небрежно палтото си и седна на мръсния жълт диван. М. Грубещлие-ва, ПП, 234. Той [Карач] се поклони доста небрежно на княза. А. Гуляшки, ЗВ, 432. С болните,.., овчарите се отнасят твърде
