съм) <като> в небрано лозе. Разг.; Хващам се / хвана се в (у) небрано лозе. Диал. Неочаквано изпадам в крайно неудобно, неловко положение и се чудя как да постъпя; стъписвам се. — Изведнъж му предлагат неговото дружество,.., да поеме прокопаването на тунела. И цялото строителство, така да се каже. Той тогава изведнъж се намерил в небрано лозе. П. Незнакомов, ТС, 14. — Аз пък Пинтезовото момче харесвам!.. Дядо Ламби остана като в небрано лозе и с това се свърши неговото сватовничество за Калинко. Ив. Петров, НЛ, 61. Гоце постъпва в четвърти клас на Солунската гимназия. На първо време той попада в новата среда като в небрано лозе. П. К. Яворов, Съч. II, 174. Павел: — Кой сте, ваша милост? Лазаров. (Сяда; на себе си): — Аз съм сега в небрано лозе. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 142-143. — Ти, даскале, си се хванал у небрано лозе— рече той. Кр. Григоров, Р, 173-174. Забърквам се / забъркам се (смайвам се / смая се) като куче в небрано лозе. Диал. Извънредно много се изплашвам и не мога да намеря изход от неблагоприятното положение, в което съм изпаднал, обикн. по моя вина (употребява се, обикн. когато някой е заловен при извършване на нещо нередно).
НЕБРЕЖА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Остар. 1. Пренебрегвам нещо, не искам да знам за нещо; нехая. Ако ние небрежиме това свято за нас дело [за освобождение], щем бъде укорени и презрени от всичките народи. ДЗ, 1868, бр. 13, 51. Не небрежи твоите собствени нужни работи, за да слугуваш на другите в такива неща, что не им са нужни. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 158. Като небрежили мирните трудове и умствените занятия, спар-танците подир време останали назад в туй отношение от другите гърци. Н. Михай-ловски, РВИ (превод), 83. В украшенията им виждаше ся повече злато,отколкото на другите островитяни и толкоз небрежаха за този метал, щото имаха за голямо щастие, като можаха да го разменяват със стъклени маниста, иглици, звънчета. П. Кисимов, ОА (превод), 52.
2. Проявявам небрежност. Наказват ся с глоба..: страноприемници,., и други, които дават стаи под наем, ако небрежат да записват пътниците, които дохаждат. Ф. Перец и др., НЗ (превод), 69. небрежа се страд.
НЕБРЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Често с предл. към, в. Който не проявява грижи, старание, взискателност към, в нещо (обикн. уточнено от допълнение); немарлив, нехаен. Единият [художник] беше възпитан и акуратен, блестящ и безупречен в очите на професорите, другият — небрежен, нехаен, развейпрах. Р. Ралин, ВМ, 49. Гладко избръснат, в костюм от бял шантунг и с жарсена риза, Евгени изглеждаше почти младеж. Никола Заха-ров, отдавна небрежен към външността си,.., изпита към него едновременно и завист, и възхищение. Д. Ангелов, ЖС, 124. За голяма изненада на всички, тя беше млада,.., но някак уморена, отпусната и малко небрежна към себе си. Й. Йовков, ПК, 193. Само ще прибавим, че той е още по-небре-жен в стиха и може би затова избира по-мъчни форми за своите стихотворения. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 255. Нощ-ната полиция беше твърде небрежна и хлабава. С. Бобчев, ЖФ, (превод), 51. // Който е на човек с такива качества; немарлив, нехаен. Ангел Дамаков,.., седеше на оюрото си., и подписваше с небрежна ръка представените му за утвърждаване допълнителни бюджети на някои общини. Д. Ангелов, ЖС, 118-119. По средата минаваше шосето, прилично на опъната лента, сгъната само тук-там от небрежен крак. Ст. Чи-лингиров, РК, 49.
2. Които изразява, в който личи липса на грижа, старание, на прецизност нещо да се направи или представи много добре; нехаен, немарлив. Под небрежната му външност [на момичето] личеше стройна снага на бъдеща хубавелка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 19. Небрежно отношение към работата. // Който се извършва, става, направен е без старание, взискателност, прецизност. Началникът си взе бележка.., да смъмри момичето:. за небрежното писане, да провери къде се дява дневникът. Цв. Ангелов, ЧД,
192. Небрежното изпълнение на най-малката заповед може да доведе до трагични последици. Е. Каранфилов, Б III, 300. Най-напред дописникът ви казува, че обществените работи в града ни вървели все no-зле и no-зле. И всичко това произлизало от мой-то небрежно гледане към обществените работи, въверени в моите ръце. Св, 1872, бр. 43, 337. Ни чернова, ни записка небрежна. / За да не падне в лапите на враг / нито частица от душата нежна. Бл. Димитрова, Л, 230. Небрежен превод. Небрежен стих. Небрежна прическа.
3. За елегантност — който се постига без особени, специални грижи, усилия. Той беше облечен спретнато и чисто, с небрежната елегантност на човек, живял някога в разкош. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 291, 1.
4. Който се отнася без достатъчно внимание, уважение към някого, към неговото мнение, проблеми и под.; нехаен. Той [А. Страшимиров] търси своето място в живота,.., не търпи чужди мнения, ласкае се, когато другите го слушат, и ги намразява, ако са небрежни към него. СбАСЕП, 107. Любимецът на царя / вожд Радка навестява /.. Небрежен и студен / подаде му ръка. К. Христов, ЧБ, 288.
5. Който изразява такова отношение на пренебрежение, високомерие, неуважение към някого или нещо; нехаен, пренебрежителен.
