Page:RBE Tom10.djvu/718
небосвод. Ив. Бурин, ПТ, 123. Заклева се в честта апостолът Бенковски. / Словата му кънтят под горски небосвод. В. Марковски, ПЗ, 339. Измамний пламък на скръбта ме води / през тайните на замечтани бори, / към нови, непознати небосводи. Н. Лилиев, Ст 1919, 90.
3. Прен. Със съгл. опред. Област, среда, сфера, посочена от определението; небе1, небосклон. Литературните „светила“ в столицата правеха интимно събрание.. Музолюбивият господин Пенелов.. беше успял да всели взаимно доверие у тия враждуващи звезди на литературния небосвод на България и да ги привлече у дома си. Ив. Вазов, Сьч. IX, 177. На българский книжовен небосвод / светила велемощни,.., сега сияят. Ст. Михайловски, СБ, 112.
О Под небосвода. На Земята. Крещим: „На целий свят свобода! / — Това ни знамената значат!“ / А няма кът под небосвода, / де нашто иго да не влачат! Ив. Вазов, БМ I,
191.
НЕБОСКЛОН м. Поет. 1. Небе1 (в 1, 4, 5 знач.); небосвод. Нито едно облаче не се показваше на небосклона, нито веднаж не се изви вятър над зреещите ниви из полето. Д. Талев, СК, 55. — И вече / едва се мяркат очертани / на тъмномодър небосклон / замислените великани / на чутният Атон. П. К. Яворов, Съч. I, 61. Скитат се далече [волът и селянинът] ро чужди пътища, под чужди небосклони. И. Йовков, Разк. III, 65. От Димчо Дебелянов бях получил писмо, че на софийския литературен небосклон изгрява нова звезда: Гео Милев. Н. Ли-лиев, Съч. III, 76. Той не тичаше, а ходеше по терена, — треньорът щеше да обяви.., че на баскетболния небосклон изгрява нова звезда. А. Мандаджиев, 01И, 60-61. Според по-новите известия из разни места на политическия небосклон работите пак идат да ни откъснат надеждата за мир! НБ, 1876, бр. 53, 2. На политическия небосклон се очакват нови лидери. II Мн. Небеса. Вихри зли ще налетят, / сняг ще бликнат не-босклоните. Хр. Смирненски, Съч. II, 91. Небосклоните — / мътни /. Безнадеждна тъга. / — Есента. / Като злобен / смъртник, / като стария свят / е тя. Хр. Радевс-ки, П, 1945, 108. Дали под притаени небосклони / светкавица-сретница се запали / и гине пътник с огън ограден? Д. Дебелянов, С, 1936, 21.
2. Обикн. мн. Остар. Книж. Хоризонт. Околността, с която се предела небесний свод, нарича се небосклон (хоризонт). К. Смирнов, 3, 5. У другите българи небосклонът е не твърде обширен. Л. Каравелов, Съч. II, 1. Описа/той полукръг със своята ръка / изящна с бисерни нокте, / така показваше, че мисълта му гони / далечни небосклони. К, Христов, ЧБ, 178.
НЕБОСТЪРГАЧ м. Многоетажна сграда, която се издига високо над земята, над голяма част от останалите здания. Съединените щати са страната на резките противоположности:.. ; наред с небостъргачите на по 50-80 етажа,.., се виждат едноетажни овехтели постройки. Л. Мелнишки, ПП, 96. Поисках да видя Ню Йорк от най-високия засега небостъргач в света — Емпаир Стейт Билдинг. Г. Белев, КВА, 262. Небостъргачите са били известни още на древните май. В Северна Гватемала са открити развалини от храмове, които на височина са равни на двадесет и пет етажни домове. К, 1963, кн. 2, 48. Антени замрежват небето, / където / в мъглите забити / са небостъргачите. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 48.
— В печата през 1928 (по сведения от А. Т.—Балан. Как се е явила думата небостъргач, РР II (1929), кн. 3, с. 124—129).
НЕБОЯДЙСАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с естествения си цвят, който не е боядисан. Без да почука, Кольо отвори не-боядисаната външна врата и влезе в дворчето. Ем. Станев, ИК I и II, 393. На краката си бе турил къси, домащно шити ботуши от небоядисана кожа. Й. Радичков, НД, 221. Сцената е наредена, ярко осветена. Там има хора, изящно облечени, а зад кулисите е сиво, виждат се летвите и небояди-саните платна. В. Геновска, ПЮФ, 11.
НЕБОЯЗЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Който не се бои; смел, храбър, безстрашен. Противоп. страхлив. Як той [мъжът] и небоязлив, а тя [жената] слаба и свенлива. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн.2, 2. Той първ ся пустил по тъз река, кога още ледът ся трошил даже и от слабо наляга-ние;.. небоязлив до безразсудности, той правил на тая игра такива поврати, на какви никой, и най-отважний не ся наимал да ся реши. С. Радулов, ГМП (превод), 145.
2. Който изразява смелост, безстрашие.
— А искаме да ни стопли! — някак дръзко отсече беглецът и втренчи небоязливи очи в главатаря. В. Мутафчиева, ЛСВ, 228.
НЕБРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикш за плод — който още е на растението, който не е обран, откъснат; необран. Върхове, върхове... като перли в / планинския наниз... /Гиздав път със вековни дървета от / двете страни / и полета зелени, със мак, със череши / небрани. Л. Даскалова, Ст., 21. // За плодоносно растение или площ с такива растения — по който има плодове, който не е обран. Вмъкнала се вътре нашата Хи-трана, спряла в миг, па рекла с весела закана: -.. Дръж се да те видя, лозе ле небрано! А. Разцветников, ОНН, 10. —Лозята ги дадохме ние пролетес / на изпол, че много ни бяха; / неволя слетя изполци другоселци — / лозята небрани остаха! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 52.
О Виждам се / видя се (намирам се / намеря се, оставам / остана, попадам / попадна,
