ов, Съч. I, 59. Отечество любезно, уроки а не са ти, / ома си много мило и убаво си много! / Земята ти — земя, небото ти — небо! Елин Пелин, Съч. V, 113. Точката, гдето ся намира на небото в центра на тоя кръг (хоризонта) и над главата на зрителя, нарича ся зенит. Ив. Богоров, ВГД (превод), 368. Сънце ми се застоело / стре-де небо на пладнина. СбБрМ, 508. Треснало те от небото! Клетва.
НЕБО2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Небце; небе2. Според четирите орудия на произношението: гортан (гърло), небо, зъби, устни, согласните звуци., ся делят: а) на гортанни,.. б) небни. С. Радулов, НГ, 105.
НЕБОГАТ, -а,-о, мн. -и, прил. 1. Който няма богатство, който е със средни или малки м^атериални възможности. Вече възрастен, Алфред Коен се ожени в Александрия за хубава еврейка от небогато семейство, което се чувствуваше щастливо, че големият търговец се съгласи да вземе дъщеря им макар и с нищожна зестра. П. Спасов, ХлХ, 334. Солон произхождал от небогати, но твърде знатни родители. Н. Михайлов-ски и др., ОИ (превод), 156.
2. С предл. на, откъм и (остар.) с. Който съдържа нещо в малко количество, малко на брой; беден, оскъден. Когато земледеле-цът купува земя., в студените места, които въобще биват небогати с растителност, той трябва да търси такава почва, която дава топлина. Знан., 1875, бр. 8, 122. В глинестите и песъчните почви и въобще в небогатите с перегной почви,., наторява-нието е важно затова, че, освен питател-ните неща за растенията, ние даваме на почвата една част готов вече перегной. Ступ., 1875, бр. 9-10, 75. Страната е небогата на природни изкопаеми. // За земя, почва — който съдържа малко хранителни вещества и дава слаба реколта; беден. Небогата почва.
3. Който не е достатъчно развит и не дава големи доходи. Небогата промишленост. //Който не носи значителни облаги, пари. Небогата женитба.
4. Който не сё отличава с пищност, изобилие, скъпи предмети. Небогата мебелировка. Небогат гардероб.
5. Който съдържа нещо в ограничено, неголямо количество или с малка стойност. Небогата колекция. Небогат език. Небогата трапеза.
6. Който не се отличава с голямо разнообразие, широта; беден. Небогати впечатления. Небогат опит.
НЕБОГАТО. Нарёч. от небогат. София ся облачи [облича] просто и смирено, и ако и небогато. С. Радулов, ГМП (превод), 219.
НЕБОГОБОЯЗЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който няма страх от Бога и не живее или не постъпва според изискванията на християнския морал. —Какво си тръгнал из килиите яко тат полунощний! .. — Няма ли за тебе молитва, няма ли сън! Каква младеж небогобоязлива! Ст. Дичев, ЗС I, 104. Докогато хората са грабители, неправдиви,.., безсъвестни, небогобоязливи, убожеството не ще да се махне от земята. БКн, 1859, кн. II, 192-193. И за да ги направи да не са отделят от молитвата, приказва им притчата за довицата, която с постоянната си просба принуди неправед-ния и небогобоязливия съдник да я оправдае. Н. Михайловски, ССИ (превод), 149.
НЕБОЕСПОСОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. Който не е готов, подготвен да води военни действия. Неговите [на Пазвантоглу] щурмови отреди обезкървявали противника. Самият факт, Че един такъв налет ангажирал в боеве войската на двамина паши, говори колко малобройни или поне небоеспособни били обсадителите [на Видин]. В. Мутафчиева, КВ, 129. Небоеспособна армия.
НЕБОЕСПОСОБНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Качество на небоеспособен: Не-боеспособност на военна част.
НЕБОЖЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Божество, ангел или праведник, които живее на небето. О, Ликурге, ти пристъпваш при блогословения храм на Зевса и на другите небожители. И. Михайловски и др., ОИ (превод), 147. Като че знаеше корабът, че носи челяк, който по мъдростта си може да са сравни с небожителите: който е изпитал страдания повече, нежели някой другий от смъртните. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 112.
НЕБОЖЙТЕЛКА ж. Остар. Книж. Богиня или праведница, която живее на небето.
НЕБОЛШЕВЙШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се отнася до болшевик и до болшевизъм, който няма черти и прояви на болшевик или болшевизъм.
НЕБОСВОД м. Поет. 1. Небе1 (в 1, 4 и 5 знач.); небосклон. Млечният път опасваше небосвода с гигантска ивица от опалова светлина, а около него трепкаха звезди. Д. Димов, Т, 513. Не искам като метеор да мина, / парабола описал в небосвода, / а като плуг дълбоко да зарина / в душата черноземна на народа. Ем. Попдимитров, СР,
97. Сплитат странни хороводи / мойте трепетни лъчи, / под беззвездни небосводи /моят утрен звън хвърчи. Хр. Смирненски, Съч. I, 42.
2. Прен. Обикн. с предл. под и съгл. и не-съгл. опред. В район, страна, място, посочени от определението; небе1, небосклон. Като на сватба стигнахме Русчука, / преплувахме през Дунав с параход / и тренчето запя и записука / под синия румънски небосвод. Н. Марангозов, ЯВ, 23. Над Боровец припадна хладна вечер /под моравия рилски
