Page:RBE Tom10.djvu/684

днъж нашумя. Л. Петков, ГЦ, 113. Имената на Качалов, Германова, Масалитинов, Жаров, Павлов и др. бяха нашумели и дали мярката за високо постижение в театралното майсторство. П. Мирчев, СЗ, 123. Знаех, че Савата ръководи оркестър, който все повече нашумяваше, по телевизията го показваха. В. Робов, ПСВ, 75. Романът много нашумя.

НАШУМЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от нашумявам.

НАШУМЯЛ, -а, -о, мн. нашумели. Прич. мин. св. деят. от нашумя като прил. Който се ползва с голяма известност, популярност, обикн. в даден период; известен, популярен.

— Книгата ви не е лоша,.. — Но ние си имаме традиции, в които се придържаме строго. Например работим само с наложени, нашумели, известни автори! Г. Русафов, ИТБД, 244. Той [Смирненски] чете предимно руските класици, но се увлича и от някои „модни“ за онова време писатели, между които най-нашу мелият бил Кнут Хам-сун. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 78; Една вечер Будевска отива да види нашумялата пиеса на Горки.. Успехът на пиесата и на артистите е действително голям. Ст. Гру-дев, ББ, 64. Подсвиркваше си с уста една нашумяла мелодия, която всяка вечер изпълняваха в ресторанта. Вл. Зарев, С, 1972, кн. 11, 9/. Нашумял политически процес.

Н АШУ ПВ АМ¹, -аш, несв.; нашупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Свивам, нацуп-вам (устни, уста). После наилупи устни и засвири като славейче. Елин Пелин, Съч. I, 221. То [пеленачето] изплези няколко пъти езиче, нашу пи устата си, взе да млящи и изплака. Елин Пелин, Съч. 1,187.

НАШУПВАМ СЕ несв.; нашупя се се., непрех. Диал. Нацупвам се.

— Друга форма: н а с у п н а м.

НАШУПВАМ², -аш, несв.; нашупна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Набъбвам, покривам се с шупли, пукнатини, обикн. от влага; шупвам. Падналата мазилка, паяжините и петната от спукани тръби — нашупнали, мухлясали и познати — отпуснаха душата му. Д. Шумналиев, ПЗЛ, 17-18.

Н АШУ ПВ АНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от нашупвам¹ и от нашупвам се; нацупва-не.

— От Сг. Младенов, Етимологичсски и правописен речник..., 1941. Друга форма: насипване.

НАШУ ИВАНЕ², мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от нашупвам².

НАШУПНА. Вж. нашупвам².

НАШУПЯ. Вж. нашупвам¹.

НАШУРКАМ.Вж. нашурквам.

чурквам, напикавам, напишквам, начишк-вам. Нашуркала си гащичките, нашурквам се, нашуркам се страд.

НАШУРКВАМ СЕ несв.; нашуркам се св., непрех. Диал. Начурквам се, напикавам се, напишквам се, начишквам се. Бебето пак се нашурка.

— Друга форма: н а ш о р к в а м.

НАШУРКВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от нашурквам и от нашурквам се; начуркване, напикаване, напишкване, на-чишкване.

—Друга форма: нашоркиане.

НАШУШВАМ, аш, несв.; нашушна -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, нашушнат, св., прех. Рядко. Неодобр. Казвам нещо тихо или тайно, така че да чуят малко хора; подшушвам, шушукам, нашушвам се, нашушна се страд.

НАШУШВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Неодобр. Отгл. същ. от нашушвам и от нашушвам се; подшушване, шушукане. В хотела захванаха нйшушванията, клюките. Ив. Вазов, НР, 16.

НАШУШНА. Вж. нашушвам.

НАШУШУКАМ СЕ. Вж. нашушу-квам се.

НАШУШУКВАМ СЕ, -аш се, несв.; на-шушукам се, -аш се, св., непрех. Разг. Шушукам много, до насита, колкото ми се иска. Докато вие се нашушукате, видите ли — на тези [младите] ума отиде! П. Тодоров, Оъбр. пр И, 53.

НАШЪПВАМ, -аш, несв.; нашъпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нашъп-нат, св., прех. Остар. и диал. Нашепвам. И нови слова му нашъпна Дух Госпдден. Н. Райнов, БЛ, 229. Нима това не щи нащъпва вече, / че съдникът до звярство е жесток? Сл. Красински, БН, 16. нашъпвам се, нашъпна се страд, нашъпвам си, нашъпна си възвр. и взаим:^;

НАШЪПВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нашъпвам и от нашъпвам се; нашепване.

НАШЪПНА. Вж. нашъпвам и нашъпнувам.

НАШЪПНУВАМ, -аш, несв.; нашъпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, нашъп-нат, св., прех. Остар. и диал. НашепнуваМ; нашепвам, нашъпвам. Грижните съседки / около нея шетаха, а тя / безпаметна се мяташе в леглото, / нашъпнувайки с устни загорели / несвестни думи. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 161. нашъпнувам се, нашъпна се страд, нашъпнувам си, нашъпна си възвр. и взаим.

НАШЪПНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нашъпнувам и от нашъпнувам се; нашепнуване, нашепване, нашъпване.

НАШУРКВАМ, -аш, несв.; нашуркам,

-аш, св., прех. Диал. Обикн. за дете — на-