Page:RBE Tom10.djvu/685

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


НАЩАВЯ. Вж. на ща в ям.

НАЩАВЯМ, -яш, несв.; нащавя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Щавя определено количество или всичко; ощавям. нащавям се, нащавя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАЩАВЯНЕ ср. Отгл. същ. от нащавям и от нащавям се.

НАЩЁ нареч. Диал. На гладно, без да съм ял и пил.

О Наще сърце. Диал. На гладно сърце, на гладен стомах. Наще сърце вино не ся пие.

Н. Геров, РБЯ III, 253.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАЩЁКАМ. Вж. нащеквам.

НАЩЕКВАМ, -аш, „есе.; нащёкам, -аш, св., прех. Диал. Насъсквам (куче). А на чер-дата начело до два ми лъва страхотни / едър са бик уловили той реве, те го отнасят, /.. / Всуе ми тичат пастири, всуе си псета нащекват, / псетата не щат да хапят, ами се назад повръщат. А. Разцветни-ков, Избр. пр III (превод), 42. нащеквам се, нащекам се страд.

НАЩЁКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нащеквам и от нащеквам се; насъскване.

НАЩЙПВАМ, -аш, несв.; нащйпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Щипя някого, обикн. много, на много места, до насита, колкото ми се иска. Но и Мери си отмъсти: взела едно от малките момиченца, тя доволно го нащипа. Хр. Смирненски, Съч. III, 127. Оттогава винаги, когато се случете въз-питателката да ме набие здравата или да ме нащипе с твърдите си като клещи пръсти,.. аз си представях как на другия ден в сиропиталището идва един човек,.., и казва строго на възпитателката: 'Доведете веднага Найден Найденов. Аз съм баща му.“ Б. Райнов, ГН, 211-212.

2. Диал. Оскубвам перата на някакво количество или много (птици —пилета, патици, гъски и под.); наскубвам (Н. Геров, РБЯ). нащнпвам се, нащипя се I. Страд, от на-щипвам. II. Взаим. от нащипвам в 1 знач.

НАЩЙПВАНЕ ср. Отгл. същ. от нащипвам и от нащипвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАЩЙПЯ. Вж. нащипвам.

HA-ЩО <СИ> неопр. местоим. Диал. Нам-що <си>. — Мен ми не е нищо, ами рекох, като е у вас докторът, дали не ще прегледа и Анка, че на-що е много отпаднала, та съм се уплашила. Т. Влайков, БСК I, 503.

— Друга (остар.) форма: н а-ч т о <с и>.

НАЩРЁК нареч. Обикн. в съчет. със съм, стоя, заставам, държа и под. В състояние на силно повишено внимание, в очакване на нещо, обикн. опасно, неприятно или важно, и с готовност да се действа по подходящ начин. На двеста метра оттук имаше румънски пост.. Възрастните ни плашеха, че ако добитъкът мине оттатък, румънците ще го отвлекат, и ние винаги бяхме нащрек. И. Петров, ОЗап., 42. Тя беше винаги нащрек да не сбърка нещо. Не можеше да се успокои, да отпусне сърцето си. Д. Талев, И, 380. Секога нащрек да не би да принесем нещо повече зло,..; ний ся пазехме от книги, които опиват. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 4. В две войски спшр гняв напирал. Две войски били нащрек. В. Марковски, ПЗ, 293. Държа нащрек някого.

НАЩРЪКВАМ, -аш, несв.; нащръкна,

-еш, мин. св. -ах, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Рядко. Разг. Обикн. за много предмети, множество — щръквам, изправям се, навир-вам се.

НАЩРЪКВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Разг. Отгл. същ. от нащръквам; щръкване.

НАЩРЪКНА. Вж. нащръквам.

НАЩРЪКНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от нащръкна като прил. Рядко. Разг. Обикн. за множество остри предмети, косми и под. — изправен нагоре, щръкнал. А ти само с нащръкнала коса знаеш :„Долу чорбаджии“! Ив. Вазов, Съч. XXV, 79. • Обр. Тъй дойде май. Светът, пиян от аромат, / полита цял.. / .. / Цветът на кестените мечове / нащръкнали. К. Христов, ЧБ, 387.

НАЩУЛЦИ мн. Диал. Кокили (Н. Геров, РБЯ). Ега с нащулци да одиш! Клетва. СбНУ XLVI, 269.

НАЩУПВАМ, -аш, несв.; нащупя, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Навеждам някого със задника нагоре; надупвам, нагъзвам.

НАЩУПВАМ СЕ несв.; нащупя се св., непрех. Диал. Надупвам се, нагъзвам се.

— От Н. Геро", Речник на блъгарский язик, 1899.

НАЩЙПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от нащупвам и от нащупвам се; надупване, нагьзване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАЩУПЯ. Вж. нащупвам.

НАЩЭТАМ СЕ. Вж. н а щ у р в а м с е.

НАЩУРВАМ СЕ, -аш се, несв.; нащу-рам се, -аш се св., непрех. Щурам се, скитам много, до насита, колкото ми се иска. Дядо Пеньо, нащурал се доспш около бордейчето на Петранка, намери време да мине повтор край Петра и да го покани изново да поиз-лезе. Ц. Церковски, Съч. Ill, 112.

НАЩУРНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Налудничав, смахнат.

— От Л. Андрейчин и др., Бзвлгарскн тълковен речник, 1955.

НАЩЪРБВАМ, -аш, несв.; нащърбя, нащърбйш, мин. св. нащърбих, св., прех. На-щърбявам; нащърбям. нащърбвам се, нащърбя се страд.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл