НАЩЪРБВАМ СЕ несвг, нащърбя се св., непрех. Нащърбявам се, нащърбям се.
НАЩЪРБВАНЕ ср. Отгл. същ. от на-щърбвам и от нащърбвам се; нащърбяване, нащърбяне. Всички магазини на районните търговски предприятия за продажба на плодови и зеленчукови консерви., приемат срещу заплащане., буркани със следните дефекти: буркани с нащърбване на външния ръб. ВН, 1959, бр. 2522, 3.
НАЩЪРБЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нащърбя като прил. 1. Който има отчупен, начупен, или неравен ръб, край. Подадох й [на мама] нащърбеното бардуче, а тя отпи само една глътка. М. Гръбчева, ВИН, 18. Една мотика нащърбена, / изтрита вече, изхабена, / бе хвърлена не знам къде. Ст. Михайловски, СиггСа1, 34. Нащърбено алуминиево канче. • Обр. Вдясно от шосето, на юг, се заредиха високи ридове,.. Техният гребен е сив, нащърбен, наподобява крепостна стена. Ст. Станчев, НР, 7. На къщата дори, на нащърбения от старост плет, погледна с тъжна, закъсняла любов. М. Яворски, ХСП, 115.
2. Прен. Разг. Който не е пълен, цялостен, пълноценен, който е нарушен, увреден по някакви причини; накърнен. По-тихо, по-тихо, обади се отвънка Владо. Размърдаха се устните му, погълнаха усмивката и с нащърбена радост влезе в стаята. М. Яворски, ХСП, 256. Повод за нападките от страна на редактора на в. „България“ е бил нащърбеният му частен интерес. М. Арнаудов, БКД, 39.
3. Прен. За луна — която не е пълна, а се намира във сраза след пълнолуние. А над хълма и над цялата долина между разпокъсаните облаци ту се показваше, ту отново се скриваше закъснялата нащърбена луна. М. Марчевски, МП, 5. Тъмна беше нощта — късно изгряваше нащърбената месечина. Д. Талев, И, 23. После на изток небето избеля, показа се стар нащърбен месец високо горе между клоните. Ем. Коралов, ДП, 140.
НАЩЪРБЯ. Вж. нащърбвам, нащърбявам и нащърбям.
НАЩЪРБЯВАМ, -аш, несв.\ нащърбя, нащърбиш, мин. св. нащърбих, св., прех.
1. Правя нещо да стане щърбо, да има отчупен или начупен, неравен ръб, край; нащърбвам, нащърбям. Нащърбих ножа при точенето. • Обр. Той има дор три дъщери: / голямата му дъщеря, /.. / слънцето надогря-ваше; / я втората му дъщеря, /.. / слънцето надогряваше, / мехеца [месеца] нащър-бяваше. Нар. пес., СбНУ ХХИ-ХХШ, 53.
2. Прен. Разг. Накърнявам, нарушавам. Той усещаше, че не си спомня някои лица. Трябваше да се взре и по неочаквано движение или белег, по смеха и говора да ги познае. Това нащърбяваше радостта му. Ст. Даскалов, СЛ, 20. Той не пожела с голямата си точност да нащърби репутацията на източния човек. Ив. Вазов, Съч. XVI, 10. Чл.
7. Който със своето поведение и деятелност нащърбява учителския авторитет, се изключва по решението на дружеството, към което той принадлежи. Н, бр. 19-20, 155. нащърбявам се, нащърбя се страд. Тук тия прекрасни величествени гори покриват хиляди версти от равнината и при всичко, че от векове снабдяват Русия с топливо и градиво, — не се нащърбяват, благодарение на разумната експлоатация. Ив. Вазов, Съч. XVI, 183. И ако той [Л. Караве-лов] във време на гръцката война е изказвал мисъл за споразумение с гърците, той никога не е мислил, че за това трябва да се дават компенсации на Гърция, като се нащърбява целостта на Македония, която винаги е била неприкосновена за г. Караве-лова. Пряп., 1903, бр. 83, 1.
НАЩЪРБЯВАМ СЕ несв. \ нащърбя се св., непрех. 1. Ставам с неравен, начупен, отчупен ръб, край; нащърбвам се, нащърбям се. Ножът се нащърби. А Стомната се е нащърбила.
2. Прен. Разг. Развалям се, накърнявам се. И от тоя ден прекрасната дружба между двете петлета се нащърби. Ст. Даскалов, ЕС, 216.
3. Прен. За луна — минавам във фаза след пълнолуние. След ден-два тя [луната] започна да се нащърбява, по-късно изгряваше и слънцето сутрин я сварваше на небето. Ст. Марков, ДБ, 455. И месецът са върти като колело, затуй ний от земята някой път виждаме синката му огрята страна и тогава думаме: пълен месец,..; а сетне от ден на ден захващаме да го гледаме по-малък, дорде достига да не са вижда никак, и тогава казваме : месецът са нащърбява. Т. Шишков, ПХ (превод), 13.
НАЩЪРБЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нащърбявам и от нащърбявам се; нащърбване, нащърбяне. Усъвършенству-ваният инструмент даде великолепни резултати. Обработената част заблестя като огледало: нито една драскотина, нито едно нащърбяване. РД, 1950, бр. 349, 1. Ние наблюдаваме едно постепенно нащърбяване на лунния диск, което сега почва от дясната му страна. Г. Томалевски, АН, 172.
НАЩЪРБЯМ, -яш, "есе.(рядко); нащърбя, нащърбиш, мин. св. нащърбих, св., прех. Нащърбявам, нащърбвам. нащърбям се, нащърбя се страд.
НАЩЪРБЯМ СЕ "есе. (рядко); нащърбя се св., непрех. Нащърбявам се, нащърбвам се.
НАЩЪРБЯНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от нащърбям и от нащърбям се; нащърбяване, нащърбване.
НАЮРВАМ, -аш, несв.\ наюря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Остар. Нападам, връхлитам, правя юруш. Доколкото може
