Page:RBE Tom10.djvu/605
да седиш цял ден.., да съчиняваш или просто да слушаш равната неясна глъчка на булеварда и бързите реплики на работници, дошли да глътнат на крак своето кафе на-тюр. К. Константинов, ППГ, 218.
— От фр. nature 'естествен, чист'.
НАТЮРЕЛ, мн. няма, м. Книж. 1. При-родна същност, естествена душевна или умствена нагласа, наклонност към нещо на човек, обикн. творец, или на група хора. На-тюрелът на Каравелова се издава често с една непринудена, естествена сила в неговия хумор. Б. Ангелов, ЛС, 209. Морето и слънцето .. не ми допаднаха твърде на на-тюрела, тъй като съм човек балканджия. Тарас, СГ, 18. Пепа започна да си уплътнява времето с фино плетиво, което много повече допадаше на натюрела и. Сп. Йончев, РБ, 58.
2. Основна черта, облик на творчеството на поет, художник, артист и под. Нека неговият [на поета] пастелен гледец вижда и потвърдите очертания. Не става дума за изневяра на натюрела, а за неговото обогатяване. П. Матев, ПОС, 61. Теоретикът на "Мисъл " — д-р Кръстев — не оказа, за щастие, никакво въздействие като естет върху писателския натюрел на никого от големите писатели по онова време. К. Константинов, ППГ, 132-133. Може би Любомир Левчев и Владимир Башев са били най-близки по идейно-изооразителния си натюрел и по острота в реакциите към околния свят. Ив. Спасов, БС, 86.
— Фр. naturel.
НАТЮРМОРТ м. Спец. 1. Само ед. Жанр в изобразителното изкуство (главно в живописта и графиката), свързан с изобразяване на организирани в група неодушевени предмети — цветя, плодове, покъщнина, убит дивеч и др. Неговите [на калвинизма] догми обаче отричат възможността за превъплъщение на религиозните образи в произведения на изобразителното изкуство и от холандските катедрали изчезнала скулптурната и живописна украса. Това освободило живописта от влиянието на църквата и нейния контрол .. и в голяма степен допринесло за развитието на жанровата живопис, пейзажа и натюрморта. Хр. Ковачевскй, СК, 42. Отрадно впечатление прави, че дори пейзажът и натюрмортът, тези обективистични жанрове в миналото, днес също са обърнати с лице към действителността. П. Незнакомов, СНП, 168. 2. Картина с такова изображение. В трапезарията бе окачено голямо маслено платно
— натюрморт: две риби в чиния и една небрежно захвърлена лула върху пъстра покривка. К. Калчев, ЖП, 442-443. В главната зала — бившето ателие на художника, са изложени исторически композиции, натюрморти, пейзажи. НК, 1958, бр. 34, 5.
— От фр. nature morte 'мъртва природа'.
мин. св. -ах, прич. мин. страд. натегнат, св., прех. Опъвам, обтягам, стягам, затягам. Срещу него калфата натягаше .. за трети път саята на калъпа. Ст. Чилингиров, ХНН, 11. Момчил хвърли поглед напред. Само за миг той се спря на враговете и отдели християните, гърците от агарянци-те; едните напредваха под гора от копия,.., а другите отдалече още натягаха кривите си лъкове. Ст. Загорчинов, ДП, 487. Започнах да натягам предпазливо и полека ръчната спирачка. А. Гуляшки, ЗР, 287. Неочаквано и за самия него Марк успява да на-дене примката върху челюстта на един делфин и припряно започва да дърпа въжето, за да я натегне. Ц. Цанев и др., ЧПС, 58. натягам се, натегна се страд. Той мъмреше калфата, който виновно се оправдаваше. — Ама майсторе, на тоя калъп не може повече да се натегне саята. Ст. Чилингиров, ХНН, 10. Ако главната греда има по-голямо огъване,.., снемат се тежестите и се натягат равномерно от двете страни прътовете с гайките. М. Дуковски и др., СМ, 483.
НАТЯГАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); натегна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Натежавам, натегвам, дотежавам; натягвам. При всички митарства, като турнат дяволите на едната къпъна греховете на блажена Теодора,.., пък на другата ангелите сложат добрите й дела, всякога къпъната с добрите дела натяга. Т. Влайков, Пр I, 180. Гъстите му вежди се чу мереха на нещо, натягаха над премрежените сиви очи. Г. Крумов, Т, 90. Струваше му ся, че имаше в ръцете си везни и гледаше как язичецът им час с час ту на тъй, ту на инак натягаше. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 40. Хайдете, моми, бягайте! /.. / Сал Рада мома остала, / че не е можла да бяга, / .. / тежко й сребро натяга. Нар. пес., СбВСтТ, 1062.
НАТЯГАМ СЕ, -аш се, несв.', натегна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Жарг. Неодобр. Напрягам се, напъвам се, правя големи усилия. Ако не си добре със сърцето, добре е много-много да не се натягаш. Н Неодобр. Старая се, полагам големи усилия да направя, да извърша нещо, обикн. за да угодя, да се харесам някому или с корист-на цел. Изводите предлагах на директора,.., при стария директор това имаше смисъл, а новият каза: „Не се натягай, девойко, не се натягай! Никой не очаква нищо от теб!“ Н. Антонова, Н, 57.
НАТЯГАНЕ1 ср. Отгл. същ. от натягам1 и от натягам се; опъване, обтягане, стягане, затягане. Предпазителят може да се регулира посредством специална гайка, чрез която се постига натягането или отпускането на пружината. М. Дуковски и др., СМ, 210. Продавам ръчна преса за тухли, усъвършенствувана, верижно натягане. ВН, 1958, бр. 2023, 3.
НАТЯГАМ1, -аш, несв.', натдгна, -еш,
