НАТЯГАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от натягам2; натежаване, натегване, дотежаване, натягване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАТЯГАНЕ3 ср. Жарг. Неодобр. Отгл. същ. от натягам се.
НАТЯГВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); натегна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Натежавам, натегвам, дотежавам; натягам2. Арабаджийският занаят .. захванал да му на-тягва,.., когато той слушал да са говори,.., че по Влашко и Богданско има много българи,.., които са готвят да превземат турското царство. 3. Стоянов, ЗБВ I, 339.
НАТЯГВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от натягвам; натегване, натежаване, дотежаване, натягане2.
НАТЯКВАМ, -аш, несв.\ натякна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. натякнат, св., непрех. и (рядко) прех. Говоря, казвам някому нещо с укор или за да го уязвя, напомням някому за някакво негово задължение, вина, провинение и под. Властна и упорита, за да покаже на снаха си пример, тя се отдаде на своята работа с остървение, без да престане да мърмори и натяква. Ем. Станев, ИК II, 89. Минават седмици. През това време Дрянков постоянно натяква на жена си, че не била порядъчна съпруга. М. Кремен, РЯ, 402. Вуйчо ми помагаше да свърша гимназия, после университета. Той постоянно натякваше на мама, че му струвам много и че той ме издържал. П. Славински, ПЩ, 52. Почувствахме тия две хиляди дуката като подигравка. А на всичко отгоре ни ги и натякваха! В. Мутафчиева, СД, 217. натяквам се, натякна се страд. Тези грехове ми се натякват от всички, натяква се, натякне се безл. И наистина Вазову не може да се натяква, че се е влиял от духа на Пушкино-вата поезия. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 190. — Напротив, натяква ни се под най-различни форми, пишат ни се писма от министерства, съвети, организации. Тарас, ТМТС, 133.
НАТЯКВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от натяквам и от натяквам се. Иван сумтеше и слушаше приказките на майка си.. Омръзнало му беше това непрекъснато натякване, това следене, този постоянен страх за живота му. Г. Караславов, Т, 66-67. Това е шега. Само една закачка — без натякване. Не й тежи, че млади момичета ухажват приятеля й. М. Кремен, РЯ, 457. Ядосваше ме само с постоянните си натяквания, че не съм се заловил за чиновническа служба. К. Калчев, ДНГ, 12.
2. Думи, изрази, с които се натяква. Огнянов слушаше мълчаливо тия натяквания и клетви. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 177. Той се боеше от нови неприятности. Беше получил тревожно писмо от брата си, пълно с упреци и обидни натяквания. А. Христофо-ров, 277. Странно бе, че той мълчеше, тъй бе свикнала тя да чува гласа му, натякванията му, ругатните му. Л. Стоянов, П, 473.
НАТЯКНА. Вж. натяквам.
НАТЯСНО нареч. Обикн. с гл. съм, бивам, намирам се, поставям, хващам и под. В крайно неудобно, затруднено положение. Гороломов се видя натясно и отговори Марийки, че я обича също нежно и се заклеваше, че ще се сгоди за нея. Ив. Вазов, Съч. XI, 146. На някое ще зададе мъчен въпрос, та да го турне натясно. Т. Влайков, Пр I, 74.
НАУБЙВАМ, -аш, несв.', наубйя, -йеш, мин. св. наубйх, прич. мин. страд. наубйт, св., прех. Разг. Убивам голям брой, много или мнозина. Наубихме много дивеч, науби-вам се, наубия се страд.
НАУБЙЯ. Вж. наубивам.
НАУВЕСВАМ, -аш, несв.’, наувёся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Веся, увесвам, окачвам да висят определено количество от нещо или много неща; навесвам. Наувесиха лозунги по всички стени, наувесвам се, нау-веся се страд.
НАУВЕСВАМ СЕ несв/, наувёся се св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Увесваме се мнозина или всички.
— Друга (диал.) форма: науийсвам.
НАУВЁСЯ. Вж. наувесвам.
НАУВЙСВАМ1, -аш, несв.; наувйсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Само мн. и 3 л. ед. Увисваме мнозина, много неща или всички. Свещи лед, наувиснали по стрехите. Н. Геров, РВЯ III, 238.
НАУВЙСВАМ2, -аш, несв.; наувйся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наувесвам, навесвам; наувисям. наувисвам се, наувйся се страд.
НАУВЙСНА. Вж. наувисвам1.
НАУВЙСЯ. Вж. наувисвам2 и наувисям.
НАУВЙСЯМ, -яш, несв.; наувйся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наувисвам2; наувесвам, навесвам. наувисям се, наувйся се страд.
НАУГАРЯ. Вж. наугарявам.
НАУГАРЯВАМ, -аш, несв.; наугаря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Разоравам за угар. Улових ся пак да работя, за да наугаря една по-голяма част от земята. П. Р. Славейков, РО (превод), 68. наугарявам се, наугаря се страд.
НАУГАРЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наугарявам и от наугарявам се.
НАУГОР нареч. Диал. 1. Нагоре, нана-горе.
2. Прен. Напред, към по-добро. Тръгнало ми е наугор. Н. Геров, РБЯ III, 238.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
