НАУЖКИМ нареч. Разг. Привидно, с преструвка, не наистина; на ужким. „Защо си мълчала, Бойке?“ — сърдеха се наужким от Националния съвет. Отеч., 1977, кн. 11, 13‘
НАУКА ж. 1. Само ед. Форма на общественото съзнание, която включва човешката дейност за изработване и теоретическа систематизация на обективни знания за действителността, както и резултатите от тази дейност, съвкупността от получени знания. Той вярваше в науката, както вярваше в Бога, без разсъждение. Ив. Вазов, XXII, 11. Науката и фантазията издигат човешкия дух до красивата наша спътница [луната] и се мъчат да я разгадаят, да я разберат. Елин Пелин, ЯБЛ, 41-42. Българските хора на науката и културата заеха .. позиция против войната. РД, 1950, бр. 212, 2. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. Д Държавата се грижи за развитие на науката и изкуството.
2. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Отделен, относително самостоятелен клон, дял от тази дейност и съответната съвкупност от знания за определена част от природата или обществото. Учил се е в тогавашните килийни училища и както сам казва, познанията му са твърде оскъдни: не учил из-тънко ни граматика, ни светски нйуки. Б. Пенев, НБВ, 46. Този роман има за предмет безсърдечието на медицинската наука, която не отстъпва пред никакви жестокости. Ив. Вазов, Съч. IX, 141. В наши дни науката за наследствеността се развива бурно и заема първостепенно място в основата на всички науки, занимаващи се с живи обекти. Хр. Одисеев, ТН, 4. Академик Ба-лан работи в нашата наука за езика вече почти 75 години. С, 1954, кн. 1, 168. Обект на изучаване на редица биологични науки е човекът. Биолог. IX кл, 3. Обществени науки. Точни науки. Правни науки. Българска академия на науките.
3. Обикн. ед. Знания, опит, образование, които човек усвоява, придобива, натрупва. Жадният за наука Стефан нарами един ден торбата с хляб и солчица и потегли към Зограф. Д. Немиров, Б, 39. На кого се уповавате?.. — На младото поколение, което сега се въоръжава с наука и събира сили за борба. Ив. Вазов, Съч. XII, 195. Младото ще покриви, покриви и с годините ще си се върне в правия път. Това е толкова просто да се разбере. Не се иска голяма наука за него. М. Яворски, ХП, 307.
4. Обикн. мн. Разг. Обучение, учение, образование. Предала се цяла на науките си и ми се хвали, че й турят добри балове. Ив. Вазов, Съч. IX, 55. — Не ми е нужно и мене твоето богатство — отвръщаше му по-младият брат в честите им разпри. — Дай ми само да отида да довърша науките си, да свърша университет в Русия. Д. Талев,
ПК, 805-806. — Кой ти мисли сега за учение! Защо ми са науки, братя, искам да се боря! Ст. Дичев, ЗСI, 541.
5. Обикн. ед. Остар. и диал. Съвет, ум, акъл. Те ме научиха тройна наука, — / тоя безсмислен живот на света / как се про-свирва, пропушва, проспива, / гордо с презрителен смях на уста. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 68. • Нар.-поет. Обикн. наука щете науча. Мама на Пенка думаше: / Пенке ле, мила мамина, / макар да съм ти мащеха, / наука иш тя науча: / кога ти доде сватбата, / .. /хубаво да ся премениш. Нар. пес., СбАД, 27-28.
6. Обикн. ед. Остар. и диал. Поука, поучение, урок. Аз проумях твърде добре науката на притчата ти. Кр. Пишурка, К, 93. На другите злочестиите биват нам наука. П. Р. Славейков, ЕБ, 79. Българският народ просто биде излъган в тоя случай; но сяка несполука за наука. НБ, 1876, бр. 25, 97. Особено настивката подир хорото бива твърде опасна. В младостта си веднаж само бях свидетелка на един жалостен случай, когото тука ще ти кажа за наука. Ч, 1871, кн. 13, 405.
7. Обикн. ед. Остар. и диал. Научаване, на-викване. Да ся отучи пияница от пияние, това е тяжко и голямо нячто,.., зачтото: „наука е една мъка, а отука две“, каже пословицата. Лет., 1869, 118. Има стара дума: без мъка няма наука. Й. Груев, ССП (превод), 241.
О Доктор на науките. 1. Висша научна степен, която се присъжда за високи постижения и приноси в някоя наука след защита на съответна дисертация. 2. Лице, на което е присъдена такава научна степен. Кандидат на науките. Остар. 1. Доскорошна научна степен, която се присъждаше за конкретни постижения и приноси в някоя наука след защита на съответна дисертация. 2. Лице, на което е присъдена такава научна степен.
НАУКОВЕД м. Учен, специалист по на-укознание.
НАУКОВЕДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до науковед и до наукозна-ние. Науковедски изследвания. Науковедски проблеми.
НАУКОЗНАНИЕ, мн. няма, ср. Научна дисциплина, която изучава функционирането и развитието на науката.
НАУКООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който притежава само външните признаци на научност, който само привидно е научен; наукоподобен. Наукообразии разсъждения.
НАУКООБРАЗНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Качество на наукообразен. Подлагайки сложната му [на изкуството] и многостран-на същност на многообразна спекулативна интерпретация — от изтънчената науко-образност до грубия абсурд, — съвременни
