чрез който се подчертава дадена дума или израз. Резкият му, отмерен и натъртен говор, който познавах от университета, беше сега по-мек, по-домашен. М. Кремен, РЯ, 47. — Ами ти как мислиш, войводо, бива ли ги агарянците в бой .. — запита Игрил и с всяка дума лицето му се зачервяваше, па най-сетне съвсем се оживи и добави с натъртен глас — и ще нападнат християните, помни ми думата. Ст. Загорчинов, ДП, 415. — Е, па, тъдева се навърташе, оно, знаеш, кому що е писано, това ще бъде — отговори неопределено дядо поп с един натъртен глас. М. Георгиев, Избр. разк, 182.
3. Рядко. За стъпки, ход и под. — твърд, енергичен. Тя: беше снажна, едра мома, подът бумтеше под натъртените й стъпки. И. Йовков, ЖС, 194. Тя с натъртени стъпки се отправи към мъжа си и кресна почти в самото му ухо. Ст. Чилингиров, ХНН, 17-
18. В тъмнината се срещна пак с човека, който преди придружаваше Бърловски — облечен в черно и с натъртен войнишки ход. А. Страшимиров, Съч. I, 353.
4. Като същ. натъртено ср. Увредено, наранено от натъртване място, участък от тъкан, орган или част от тялото.
НАТЪРТЕНО. Нареч. от натъртен (във 2 знач.); с натъртен глас, категорично. — Такова не е било и не ще бъде. — Няма какво да бъде, то стана вече — натъртено заключи шопът. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 19. Най-сетне той се прцнчди да им каже доста натъртено, че академикът, след толкова много вълнения, се нуждае от спокойствие и почивка. П. Вежинов, НБК, 27.
НАТЪРТЯ. Вж. натъртвам, натъртям и натръщам.
НАТЪРТЯМ, -яш, несв. (рядко); натъртя, -иш, мин. се. -их, св., прех. и непрех. Натъртвам. — Пиша един роман — каза Кан-дов, като натъртяше на всяка дума. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 108. натъртям се, натъртя се страд.
НАТЪРТЯМ СЕ несв. (рядко); натъртя се
св., непрех. Натъртвам се.
НАТЪРТЯНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от натъртям и от натъртям се; натъртване.
НАТЪРЧА СЕ. Вж. натърчавам се.
НАТЪРЧАВАМ СЕ, -аш се, несв.', на-търча се, -йш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. Търча* тичам много, до насита; натич-вам се. Изведох децата на. поляната да се натърчат и наскачат.
НАТЪРЧАВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от натърчавам се; натичване.
НАТЪТРАЗВАМ, -аш, несв.', натътра-зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Натът-рузвам, натътрям. Натътразили сте всякакви джунджурии. Л. Андрейчин и др., БТР, 1976, 493. натътразвам се, натътразя се страд.
НАТЪТРАЗВАМ СЕ несв.’, натътразя се
св., непрех. Разг. Натътрузвам се, натътрям се.
НАТЪТРАЗВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от натътразвам и от натътразвам се; натъ-трузване, натътряне.
НАТЪТРАЗЯ. Вж. натътразвам.
НАТЪТРУЗВАМ, -аш, несв.; натътру-зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. 1. С тът-рене, тътрузене домъквам, донасям много неща, определено или голямо количество от нещо; надомъквам, натътразвам, натътрям. 2. Рядко. Надявам, нахлузвам. Ако да знаехте, Госпожи мои, първата причина за изми-слеваниепго на ръкавичките, които зехте и вие за благородство уж да ги натътрузва-те на ръцете си, не бихте ся стърпели да ся не смеете с глас. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 17. натътрузвам се, натътрузя се страд.
НАТЪТРУЗВАМ СЕ несв.; натътрузя се
св., непрех. Разг. 1. Само мн. и 3 л. ед. С тът-рене, с тътрузене идваме, пристигаме мнозина или всички; надомъквам се, натътрям се, натътразвам се.
2. Неодобр. Влизам, вмъквам се, намъквам се някъде, при някого, където не съм желан; натътрям се, натътразвам се. След обеда Кръстьо се канеше да заседне пак на сладки приказки с госта, но Кръстевица го дръпна в ъгъла на кухнята.. — Хем да не се натътрузиш пак там, чу ли! .. Човекът е изморен. Г. Караславов, ОХ III, 69.
3. Неодобр. Бавно, с тътрене и със закъснение идвам, пристигам някъде; натътразвам се, натътрям се, дотътрям се. Най-после се натътрузи, отдавна трябваше да пристигнеш.
— Друга форма: нататрузвам.
НАТЪТРУЗВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от натътрузвам и от натътрузвам се; натъ-тразване, натътряне.
— Друга форма: нататрузванс.
НАТЪТРУЗЯ. Вж. натътрузвам.
НАТЪТРЯ. Вж. натътрям.
НАТЪТРЯМ, -яш, несв.; натътря, -еш и -иш, мин. св. -ах и -их, св., прех. Разг. С тътрене, тътрузене домъквам, донасям много неща, определено или голямо количество от нещо; надомъквам, натътрузвам, натътразвам. натътрям се, натътря се страд. НАТЪТРЯМ СЕ несв.; натътря се св., непрех. Разг. Неодобр. Натътрузвам се, натътразвам се.
НАТЪТРЯНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от натътрям и от натътрям се; натътрузване, натътразване.
НАТЪЧА.Вж. натъкавам.
НАТЮР неизм. Като несъгл. опред. след същ. шницел, сирене, кафе и др. Натурален, естествен, без допълнителни подправки, добавки или обработка. Там можеше
