Page:RBE Tom10.djvu/55
но количество или много неща. наваракос-вам се, наваракосам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
HABAPAKÖCBAHE ср. Отгл. същ. от наваракосвам и от наваракосвам се.
НАВАРКАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Диал. Варкам много, до насита.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
HABAPÖCAM. Вж. наваросвам.
HABAPÖCBAM, -аш, несв.; наваросам,
-аш, св., прех. Варосвам определено количество или много неща. наваросвам се, наваросам се страд.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАРЯ. Вж. н а в а р я м.
НАВАРЯ1 Вж. наварявам1. НАВАРЯ2. Вж. наварявам2. НАВАРЯВАМ1, -аш, несв.; наваря, -йш, мин. св. -их, св., прех. Варя голямо количество от нещо или много неща. Занаят не е имало, когото казак да не знае: да навари ракия, да нагласи кола, да намеле барут. Н. Бончев, ТБ (превод), 8. наварявам се, наваря се страд.
НАВАРЯВАМ2, -аш, несв.; наваря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Спец. 1. Увеличавам някакъв метален предмет чрез добавяне на късчета метал посредством електрод.
2. Заварявам, наварявам се, наваря се страд.
НАВАРЯВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от наварявам 1 и от наварявам се.
НАВАРЯВАНЕ2, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от наварявам2 и от наварявам се. След механическата обработка и след заваряването или наваряването се извършват редица шлосерни работи. В. Вълев, ЕА, 182.
НАВАРЯМ, -иш, несв.; наваря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изпреварвам, надминавам, надварям; надварвам, надварк-вам, надваркувам, надварювам. наварям се, наваря се страд.
НАВАРЯМ СЕ несв.; наваря се св., непрех. Диал. Надпреварвам се, надварям се; надварвам се, надварквам се, надваркувам се, надварювам се.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАРЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наварям и от наварям се; надварване, надва-ряне, надваркване, надваркуване, надварю-ване.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАСАМ. Вж. навасвам.
НАВАСВАМ, -аш, несв.; навасам, -аш, св., прех. и непрех. Остар. и диал. 1. Наваксвам. Тялото ни изгубва повече топлина, отколкото си навасва, или поради външния голям студ, или по причина, че ни са е развалил някой орган. Кр. Мирски, Ч, 1875, бр. 7, 309. Картагенянете, така ощетени от първата война, наумили да навасат щетата си с усвоение богата Испания. Й. Груев, КВИ (превод), 42.
2. Надделявам над някого; надвивам (Н. Геров, РБЯ III). навасвам се, навасам се страд. навасва се, наваса се безл. — Истина, каже, коджа нивици имаме. И се ги работим.. Сега вече, както са добрички нивето, ако ги зачува дядо Господ, ще се наваса. Т. Влаиков, Съч. И, 75.
HABÄCBAHE ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от навасвам и от навасвам се; наваксване.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВАХА ж. Дълъг сгъваем нож с тънко извито острие, който служи за оръжие в Испания.
— От исн. nuvaja през рус. наваха.
НАВ ДИГАМ, -аш, несв.; навдйгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. навдйгнат, св., прех. Диал. Надигам. Старата топола на площада, която стърчи над кулата с часовника, я секат. С корените си напуква тротоара, навдига плочите, пък и поща ще се строи, пречи на строителството. Г. Краев, A3, 46. Изцяло покрити с високо израсла трева,.., огромните прерии приличали на океан, който все още навдига неспокойни вълни, макар бушуването на бурята да е вече спряло. Л. Мелнишки, ПП, 106. Подайте, моля, виното насам! / И бъклицата шарена навдига [героят]. Ем. Попдимит-ров, СР, 30. Съоднал Малечко да пие. / Кай-но си чеша навдига, / сичконо вино изпило. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 64. навдигам се, навдйгна се страд.
НАВДИГАМ СЕ несв.; навдйгна се св., непрех. Диал. Надигам се. Не беше равен и тежък облак, а гъсти и черни кълба, които се навдигаха и се въртяха като пожарен дим. Й. Йовков, CЛ, 115. Добри виждаше как всяка Божа заран Софроний се навдига бав-но, на пресекулки, докато придойде ленивата, хладна, старческа кръв във всеки негов член. В. Мутафчиева, ЛCB II, 354. Някаква лоша мътилка се бе навдигнала на дъното на душата му и тровеше мислите му. П. Вежинов, ДБ, 157.
◇ Навдигам / навдйгна камъка на някого. Диал. С хвалбите си ставам причина да се повиши самочувствието на някого, да се самозабрави.
НАВДЙГАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от навдигам и от навдигам се; надигане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВДЙГНА. Вж. навдигам.
НАВДОВУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Вдовувам много дълго, до омръзване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАВЕДА1. Вж. навеждам1, наводя1 и навождам1.
НАВЕДА2. Вж. навеждам2.
