НАВЕДА3. Вж. навеждам3 и навож-дам2.
НАВЕДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наведа като прил. 1. Който е под наклон, който има наклон; наклонен. Зад стола, на който е седял Гьоте, има нещо като печатарска каса — шкаф с наведен покрив и с цяла редица чекмеджета до пода. Г. Караславов, Избр. съч. III, 347. Наоколо по всичката дължина на стаите се простираше издадена далеко навън и наведена стряха. К. Величков, ПССъч. I, 32. Никой не се е качвал на Амбарица. По нейната лъзгава и страшно наведена стръмнина шемет хваща, кракът се подхлъзва над пропастта. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 9. Полегати наведени покриви на пладне светят най-добре, а прави зидове светягп най-добре преди пладне и след пладне. И. Груев, Ф (превод), 124.
2. Който е в посока надолу, непривична, необичайна за естественото му положение. Помъчи се [баба Росафа] да изправи наведената си снага, но само изохка. К. Петканов, СВ, 48. Далечко след тях вървеше Елка самичка, с наведена глава. Елин Пелин, Съч. III, 37. След малко циганите отвориха вратите на гражда и пуснаха добитъка. Селяните си прибраха воловете и си заминаха, всеки към нивата или ливадата, с наведени вратове. Ц. Гинчев, ГК, 301-302. Наведен стол. Наведен стълб. // За очи, поглед — който гледа надолу (обикн. поради притеснение, срам, размисъл и др.); спуснат. Облечена в черно, с влажни и наведени очи, тя мина мълчаливо между тях и право отиде до леглото на Лалка, и коленичи. Ив. Вазов, Съч. II, 91. Тя остави съдовете си там на земята и, с наведени очи и още повече причервена, върна се бързо, та си я зе. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 18.
3. За човек — който е извил, наклонил тялото си надолу или настрани, необичайно за естественото му положение. Чичо Горан,.., гази наведен из реката и търси пиявици. Елин Пелин, Съч. II, 72. Една вечер, в кафенето на Тодораки, няколко души се заоав-ляваха с Възела. Представяха го, как излиза сутрин от къщурката си. Наведен и свит като сватбарски кравай, той се измъква из вратата. К. Петканов, СВ, 193. // С предл. над и същ. за инструмент, средство за някаква дейност — който е зает усър-дно или задълбочено с нещо. Наоколо по масите,.., наведени над инструментите, работят съсредоточено млади хора. Елин Пелин, Съч. II, 186. Наведен над тетрадката, поизплезил малко език, той пишеше ред след ред. Сп. Кралевски, ВО, 106. Наведен над тефтерите си, Къню преглеждаше стари вересии. И. Йовков, Ж 1945, 87.
О Наведена равнина. Спец. Равнина, плоскост, която сключва остър ъгъл с хоризонтал ната равнина. // Техническо съоръжение с подобна плоскост, което се използва като съоръжение за товарене и др. За товарене на камиони, коли, вагони си служим с наведена равнина. Физ. IX, кл, 1958, 107.
НАВЕДЕНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Рядко. Умал. от наведен; не много наведен, до известна степен наведен. Истина, той още ходи малко наведеничък към земята. Ив. Вазов, Съч. IX, 5.
НАВЕДЕНО нареч. Наклонено, под наклон. Момичето колкото за хубостта ми ся видя добро,.., но главата си държеше много наведено, и стоеше като гърбавко. АНГ I, 116. Медузата плува по водата малко наведено към изпъкналата част на тялото си. ИЗ 1874-1881, 1882, 221-222. Приближавайте и отдалечавайте от една лампа бял картон и наблюдавайте, как се мени осветлението. Въртете картона, като запазвате разстоянието до лампата постоя-нно, така че лъчите да падат &ЪРХУ него ту перпендикулярно, ту наведено. Физ. X кл, 1951, 107. ^
НАВЕДНЪЖ нареч. 1. На един път, изцяло, а не на части. Наядеш ли се — на изворчето!.. И не наведнъж, наведнъж такава вода се не пие, а тъй, полекичка, на глът-чици. Г. Караславов, Избр. съч. II, 165. — А сега — наведнъж и до дъно! Той вдигна чаша и водката изчезна... С. Северняк, ИРЕ, 187. — Стой, питке житена! Както съм пригладнял, наведнъж ще те лапна, ама ме е страх да не се задавя. — Недей, Вълчо, брат да ми си! А. Каралийчев, ПС I, 8. И като вземаше стъпалата две наведнъж, изскочи на улицата. Д. Манов, ДСР, 393. Със скоростта на мълния той махал сабята си надясно и наляво, и наведнъж отсичал чу-чула. Ст. Ботьов, К (превод), 5.
2. В едно и също време; заедно, едновременно, изведнъж. — Виж! Това са комбайни! Казакът го погледна плахо,., и се надвеси над вестника. — Машини, — поясни важно Фиката — жънат, вършеят, сипват — всичко наведнъж... Г. Караславов, СИ, 116. Шишко се прицели добре и рамото му почна да подскача от ударите на картечницата. Десетина души от немците се повалиха наведнъж всред стонове и ругатни. Д. Димов, Т, 618. Вън се зачуи глъчка, идеха няколко души наведнъж. Й. Йовков, ПГ, 32. Ламята се повлякла по канарите надолу, слязла до водата, наведнъж натопила деветте си глави в дълбокия вир. А. Каралийчев, ТР, 129. За Енка идат сватове / от девет места наведнъж. Нар. пес., СбВСтТ, 430.
3. Остар. Без да се очаква; ненадейно, неочаквано, изведнъж. Илич се изкачи на купчинката чакъл.. Сериозният израз на лицето му и твърдият му поглед пресякоха наведнъж разговорите и възклицанията. Работниците стихнаха и устремиха очи в него. Д. Ангелов, ЖС, 317. Силно вълнение го [Ламбрев] обвзе.. Обвея го наведнъж нежна
