Page:RBE Tom10.djvu/545
не се меся в нещо. Но когато се бият големите, / по-добре да стоим настрани. Н. Марангозов, НПС, 100. От най-напред Светослав седеше настрани; той нямаше йоще такова значение да са намеся в борбата. Т. Шишков, ИБН, 234.
НАСТРАХУВАМ СЕ, -аш се, св., не-прех. Разг. Страхувам се много, изтърпя голям страх.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НА СТРАША. Вж. настрашавам.
НАСТРАШАВАМ, -аш, несв.’, настраша, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и ди-ал. Наплашвам. Движеше се той [Харалан] като облак — безмълвен, мрачен, само очите му светкаха понякога като светкавици. Тия искри бяха много настрашили Хаджията напоследък, но да го изгони не се решаваше. А. Гуляшки, СВ, 140. Той изгони ма-джерите из българските области,.., и тъй ги настраши, щото те не смеяха вече да нападнат на неговите владения. Т. Шишков, ИБН, 209. настрашавам се, настраша се страд.
НАСТРАШАВАМ СЕ несв.; настраша се
св., непрех. Остар. и диал. Наплашвам се.
— Знам, настраши се ти .. / Тез псета, побеснели .. но то беше / за техните глави — умряха всички... Г. Райчев, ЕЦ, 43.
НАСТРАШАВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от настрашавам и от настрашавам се.
HACTPEЛBAM СЕ, -аш се, несв.', на-стрёлям се, -яш се, се., непрех. Стрелям до насита. Сега поиграйте на войници, а като се настреляте, ще ви дам хвърчилото.
НАСТРЁЛЯМ СЕ. Вж. настрелвам
се.
НАСТРИГ, мн. няма, м. Сел.-стоп. Количеството вълна, което се получава при еднократно остригване на овца, коза и др. Средният настриг на вълна от цялото стадо е 3,5 кг на овца. ОФ, 1958, бр. 4397, 3.
НАСТРИГА. Вж. настригвам и настрижвам.
НАСТРИГВАМ, -аш, несв.', настрижа, -еш, мин. св. настрйгах и (диал.) настрижа и настрига, настрижеш, мин. св. настрйгох, прич. мин. св. деят. настрйгъл, -гла, -гло, мн. -гли, св., прех. 1. Стрижа, остригвам определено количество вълна, козина. — С какво съм по-лош от Борис? — мислеше си той. — Нима не надоих повече мляко? Не настригах ли повече вълна? КС, 1963, бр. 266, 4. А овчарите от Сливо поле и Липник настригаха най-тежките руна. С. Север-няк, ОНК, 149. Знаеш ли, бае Стояне, / че кога седнеш да доиш, / по ведро млеко надо-иш, / а кога седнеш да стрижеш, / по плат-ник вълна настрижеш? Нар. пес., СбНУ XLIV, 466.
2. Диал. При извършване на обред за кръщаване — отрязвам от косата на момче на няколко места; подстригвам. У баща й ка-лески дошле, / да иде баща й да венча, / да венча и да настриже / и манинко дете да кръсти. Нар. пес., СбНУ XLI, 410. Хабер дойде, глас дофтаса / от три села три бъклици, /три бъклици колесници, / .. / трета беше да настригвам / no-едрички годинаци, / годинаци, все юнаци. Нар. пес., СбВСт, 291.
3. Диал. Извършвам обред, свързан с народния обичай настригване; наплитам. В манастира до три церкви: / първа церква дето венчават, / втора церква дето кръщават, / трета церква дето настригват, / дето настригват малки деца, / малки деца годинаци. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 224. настригвам се, настрйжа се и настрижа се, настрига се страд.
НАСТРИГВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от настригвам и от настригвам се.
2. Диал. Стар народен обичай, според който тригодишно или пет-шестгодишно момче се завежда при кръстника му, който реже от косата му на седем места, след което го гощава; наплитане, стрижба (Н. Геров, РБЯ).
НАСТРЙЖА. Вж. настригвам и настрижвам.
НАСТРИЖА. Вж. настригвам и настрижвам.
НАСТРЙЖВАМ, -аш, несв. (диал.); настрйжа, -еш, мин. св. настрйгах и (диал.) настрижа и настрига, настрижеш, мин. св. настрйгох, прич. мин. св. деят. настрйгъл, -гла, -гло, мн. -гли, се., прех. Настригвам. настрижвам се, настрйжа се и настрижа се, настрига се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАСТРЙЖВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от настрижвам и от настрижвам се; настригване.
НАСТРОЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от настрбя и от настроя се като прил. 1. С предл. за или със следв. изр. със съюз да. Който има готовност, нагласа за нещо. — Гражданите не се мъчат като нас
— забележи Слав. — Кои граждани? — обърна се към него Тъкачев, настроен за спор, поразпален от изпитата ракия. Г. Караславов, ОХ I, 151. Той ме изгледа намръщен и кимна. Веждите му бяха свити, в погледа му имаше гняв и омраза. Но аз не бях настроен за бой. П. Стъпов, ЧОТ, 39. Младежът се събуди, разтърка очи и веднага стана, отрано настроен да продължи работата.
2. В съчет. с нареч. Който изпитва чувство или настроение по значението на наречието. Тъкачев, който идеше така делово настроен, се разчувства от обичта и предаността на това чисто и хубаво момиче. Г. Караславов, ОХ I, 271. Отказаха ми гостоприемство и аз бях принуден през настана